След падането на дома на Асад играта на тронове в Сирия не свърши, както не свърши и войната, пише колумнистът на РИА Новости Дмитрий Бавирин.

Местните кюрди, контролирани от Съединените щати, биха искали да се оттеглят от сирийския държавен проект или да консолидират своята автономия. Предотвратяването на това да се случи е основната цел на Турция и тя се грижи за силите, които свалиха отбраната на вече бившия президент Башар ал-Асад. За него наистина всичко свърши.

Скоростта, с която властта падна, е невероятна. Притесненията, че превземането на град Хомс ще раздели Сирия на Асад на две части (столицата Дамаск от едната страна на фронта, лоялната крайбрежна Латакия с руски военни бази от другата) станаха неуместни до събота: Дамаск се предаде само няколко часа след Хомс, и то без съпротива.

За една нощ спекулациите дали Асад може да се е преместил в Латакия, крепостта на алауитите, родината на баща му и наследството на клана, където властта му винаги е била поддържана, също остаряха. Ако дори е могъл, то не е поискал: сайвантът изгоря, да гори и къщата.

Сега сирийският държавен проект ще се опита да възстанови Абу Мохамед ал Джулани – фактическият лидер на повечето от бунтовниците. Той се интересува от контрол върху цялата територия на страната, но уж без външна експанзия, тоест претенции към земите на съседите и участие в световната ислямска революция. Дали ще успее или не е открит въпрос, но неговият проект за Сирия победи този на Асад в надпреварата.

Именно поради краха на този проект въпросът за спасяването на режима на Асад не беше повдигнат от нито един от формалните и неформалните му съюзници. Няма смисъл да се спасява нечия власт в държавата, ако самата държава е умряла.

Противно на популярния мит, на първия етап от сирийската война, която продължава от 2011 г., никой също не спаси Асад – нито Русия, нито Иран, нито други външни играчи, защото те са играчи, а не спасителна служба за обречени. Той се спаси, като показа жизнеспособността на „алауитския” държавен проект.

За шиитите, чиято крепост е Иран, алауитите са събратя – мюсюлмани. За сунитите, които са мнозинство в декларираните граници на Сирия, те са по-скоро секта. И по време на Османската империя, и по време на френския мандат, и в независима Сирия след 1941 г. алауитите са били дискриминирани.

Почти единственият социален лифт за тях беше армията, където алауитите в крайна сметка заеха повечето от ключовите позиции. Сирия, както я познавахме до вчера, е рожба на алауитския военен преврат, а Асадови са кланът, който спечели вътрешната им борба.

За сунитите завземането на властта от „сектантите“ беше предизвикателство. По-големият Асад – Хафез, бащата на Башар – оцелява от ислямисткото въстание през 70-те години на миналия век. То започна пет години след като Хафез ал Асад стана президент, продължи шест години и се провали поради три фактора – сирийската армия, подкрепата на Москва и формирането на своеобразна коалиция от малцинства около алауитите. Това са шиитите, християните, кюрдите, друзите, йезидите, атеистите, комунистите и други национално-политически и религиозни общности на „другите“, които бяха заплашени от изтребление под управлението на ислямистите.

Почти същото се случи през 2011 г., когато сунитската улица се разбунтува срещу Асад младши. Това стана част от процес, останал в историята като „арабската пролет“: поради покачването на цените на зърното и масовата безработица „майданите“ започнаха да кипят в Близкия изток и Северна Африка. На някои места правителствата паднаха в рамките на няколко седмици, на други в рамките на няколко месеца. Башар Асад просъществува почти 15 години.

Имаше значително повече външни играчи, отколкото при Хафез, и кюрдите започнаха своя собствена игра, но шиитите, този път тясно покровителствани от Иран, християните, друзите и други малцинства отново застанаха на страната на алавитския елит. В същото време най-добри резултати бяха показани не от частите на „официалните“ сирийски въоръжени сили, а от местните милиции в отбраната и частните военни кампании в настъплението.

В първия етап на войната основният противник на пъстрата коалиция, събрана около Асад, бяха силите, които Западът определяше като „умерени“ (макар и да не бяха умерени). През 2014 г., възползвайки се от частичното поражение на „умерените“ и разкола между тях, на преден план излязоха откровените човекоядци от ИДИЛ, Ал-Кайда и други терористични организации.

През септември 2014 г., под предлог за борба със самопровъзгласилия се „халифат“ на ислямистите, американските и съюзническите самолети влязоха във войната, възнамерявайки в същото време да постигнат повратна точка в полза на лоялни на себе си сили. Само година по-късно Русия се включи в конфликта, чиято цел, напротив, беше унищожаването на „халифата“, за да наклони везните на страната на Асад, още повече, че САЩ не успяха в борбата с екстремистите и това стана проблем за целия свят.

По това време останките от терористичния ъндърграунд в Северен Кавказ са се заклели във вярност на ИДИЛ, а властта на Асад е доказала своята стабилност. От страна на Русия това беше залог за победителя или по-точно инвестиция в него: ако Сирия на Асад остане, Русия ще получи постоянно използване на военните бази в Тартус и Хмеймим, жизненоважни за логистичната поддръжка на операциите в Африка.

Така изминаха четири години и половина от началото на войната до деня, в който руските ВКС нанесоха първите си удари по цели в Сирия. Четири години и половина държавата на Асад устоя успешно и победи. А през 2024 г. се разпадна за четири дни и половина.

Членовете на предишни коалиции или обявиха неутралитет, или изритаха падащия. Държавата на Асад се срина отвътре, тъй като елитите приеха победата си – не окончателна, но привидно решаваща и постигната с участието на Русия – за даденост. Обещанията за конституционна реформа и преразпределение на властта отидоха в пясъка, икономиката зацикли поради санкции и загуби по време на войната, въоръжените сили не се модернизираха поради липса на средства и желание. „И така ще се получи“, реши Асад.

Показателна е съдбата на една от най-известните единици от периода на победите – „Силата на Тигъра“. Тя беше малка и първоначално частна част, но по време на войната неговият командир Сухел Ал-Хасан се превърна в легенда: казваха за него, че не губи битки и предпочита тактиката на „изгорената земя“.

През и без това сравнително спокойната 2019 г. Тигрите бяха реорганизирани и обединени в сирийските въоръжени сили. Сухел остана да командва, но беше скрит от обществеността, защото се смяташе за по-популярен от Асад. През април 2024 г. Сухел беше отстранен на пенсия, като в същото време се замени командването на военните части в Идлиб, Хама и Алепо. След подновяването на военните действия, тези части станаха шампиони в бягането.

Врагът дойде откъдето трябваше да дойде – от Идлиб. През годините на битки под турска опека там се е развил така нареченият „гоблински резерват“: на членовете на различни групи, заселени в градовете, е предложена алтернатива на смъртта с цената на унищожаването на града – да оставят оръжието, да се качат на специален автобус със семействата си и заминаване за Идлиб. Това е подобно на тактиката за подреждане къщата чрез събиране на разхвърляни предмети в една стая и нейното заключване.

Не може да се каже, че ключалката на сирийците не е била достатъчно надеждна, а вратата не е била достатъчно здрава. Там рухнаха самите стени под натиска на нова сила.

През годините на относителен мир в Идлиб имаше строг естествен подбор, в който хората на Ал Джулани станаха победители. Той успешно договори подкрепа с Турция и почти унищожи най-радикалните конкуренти от ИДИЛ и Ал-Кайда, които в различни моменти действаха като негови работодатели. Основното постижение обаче беше изграждането на държава в държавата: след като спечели надмощие във вътрешната конфронтация, ал-Джулани организира живота в Идлиб по такъв начин, че сравнението не беше в полза на Асад.

„По-малко корупция, повече удобства“ – такива са например прегледите на жителите на Сирия на Асад за живота в бунтовническа Сирия. Без да иска да промени нищо и почивайки на лаврите си, Дамаск загуби еволюционната надпревара от така наречения „резерват на гоблините“.

Дори предишният страх от радикализма на сунитското мнозинство този път не изигра никаква роля. В часовете, когато настъплението от Идлиб все още можеше да бъде спряно, поне теоретично, всички вътрешни съюзници се отвърнаха от Асад, след което външните съюзници нямаше какво да спасяват.

Иран ще загуби повече от другите: колапсът на алауитския режим разбива върха на „шиитския полумесец“ – геополитически проект за създаване на зона на влияние от Ливан до Йемен с неговите хусити.

Основният интерес на Русия е запазването на базите в Тартус и Хмеймим, които трябва да бъдат предмет на преговори с властите на новата сирийска държава, която в момента се появява от руините на старата.

„Той просто отживя своето и умря“, казва ал-Джулани за режима на Асад, сякаш абдикира от отговорност. И е трудно да се спори с него по този въпрос: държавата на Асад умря много преди Дамаск да се предаде. Абу Мохамед ал Джулани и турският президент Реджеп Тайип Ердоган забелязаха това преди всеки друг.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

• Олег Розанов: Вълците от Уолстрийт изкупуват Европа на безценица
• Британският премиер Кийр Стармър разговаря на 21 ноември с главния изпълнителен директор на американския инвестиционен фонд BlackRock Лари Финк, съобщава Financial Times.

Британският премиер Кийр Стармър разговаря на 21 ноември с главния изпълнителен директор на американския инвестиционен фонд BlackRock Лари Финк (на снимката)

Към срещата им на Downing Street 10 се присъединиха редица висши ръководители на BlackRoc, както и британският министър на финансите Рейчъл Рийвс и министърът на инвестициите Попи Густафсон. По време на срещата ръководителите на BlackRock изразиха загриженост относно забавянето на законодателните преференции за глобалните корпорации, за да се улесни навлизането им в страната. Стармър очерта плана си за преразглеждане на британското законодателство, за да отговаря на техните желания на ръководителите на най-големия инвестиционен фонд в света, който управлява активи на стойност 11 трилиона долара.

Лари Финк наскоро каза, че Европа трябва да върви по-бързо към обединяване на банковия пазар. Думите му са цитирани от Bloomberg.

„Европа се нуждае от по-силна система на капиталовите пазари и се нуждае от по-голямо единство в банковата система“, каза Финк на пресконференция в Берлин. В същото време шефът на BlackRock отказа да коментира евентуалното поглъщане на германската банка Commerzbank от италианската финансова група UniCredit, а най-големият акционер на UniCredit и третият по големина притежател на ценни книжа на Commerzbank е BlackRock.

шефът на BlackRock отказа да коментира евентуалното поглъщане на германската банка Commerzbank от италианската финансова група UniCredit, а най-големият акционер на UniCredit и третият по големина притежател на ценни книжа на Commerzbank е BlackRock

На 23 септември ДПА съобщи, че UniCredit е придобила допълнителни акции в Commerzbank. Финансовата група получи достъп до още 11,5% от акциите чрез финансови инструменти, с което очакваният й дял достигна около 21%. UniCredit заяви, че е подала молба за официално разрешение да увеличи дела си до 29,9%. Така поглъщането на Commerzbank от американски инвестиционен фонд става по-вероятно, посочва агенцията.

Германският канцлер Олаф Шолц се противопоставя на придобиването на Commerzbank от италианска финансова група, зад която се крие най-големият озъбен вълк на Уолстрийт. Германската банка подчерта, че ако сделката с UniCredit се осъществи, рискува да загуби две трети от работните си места.

Олаф Шолц, канцлер на Германия

Германският канцлер Олаф Шолц се противопоставя на придобиването на Commerzbank от италианска финансова група, зад която се крие най-големият озъбен вълк на Уолстрийт.

Германското правителство стана собственик на част от акциите на банката в резултат на финансовата криза от 2008-2009 г., когато отпусна над 18 млрд. евро за стабилизиране на бизнеса. На 4 септември властите обявиха намерението си за поетапна продажба на акциите на банката. На 11 септември Финансовата агенция съобщи, че германското правителство е продало дял от 4,49% в Commerzbank на италианската група UniCredit. В резултат на сделката делът на държавното участие в банката намалява от 16,49% на 12%.

Както отбелязва ДПА, германските власти не са очаквали, че италианците, подтиквани от Лари Финк, ще придобият банкови акции толкова бързо и в такива количества.

На 12 септември ръководителят на UniCredit Андреа Орсел каза, че банковата група обмисля възможността за пълно поглъщане на Commerzbank. DPA свързва решението на германското правителство повече да не продава акции конкретно с безцеремонните действия на UniCredit (да се чете: Black Rock). В края на юни в Commerzbank работят 38 700 души по света, от които над 25 хиляди в Германия.

Когато вълкът на Уолстрийт погълне германската банка (в което няма съмнение), почти 25 хиляди от тях ще се окажат безработни.

През февруари 2025 г. в Германия ще се проведат предсрочни федерални избори, на които, както писахме , опозиционният блок ХДС/ХСС има големи шансове за победа, номинирайки 68-годишния Фридрих Мерц, председател на надзорния съвет на немския клон на BlackRock, като негов кандидат за поста канцлер. Ако и когато Мерц стане канцлер на Германия, BlackRock няма да купи най-голямата икономика в Европа на висока цена.

Почти сломил плахата съпротива на Берлин, Лари Финк побърза („Парите никога не спят!“) към Лондон, където беше посрещнат с отворени обятия поради катастрофалния бюджетен дефицит и липсата дори на най-малък шанс да извади замиращата британска икономика на хроничната си рецесия.

Поглъщането на британска финансова структура от американски инвестиционен фонд заплашва Обединеното кралство с най-сериозната „оптимизация“ на целия национален икономически комплекс на страната, деградация на социалната сфера и неконтролируем растеж на безработицата. Лейбъристкото правителство е наясно с това, но Великобритания вече не може да се справи с падането си във финансовата бездна и е готова да продаде страната на американците. За щастие пример от този вид е на лице за всички.

Тази пролет френският разследващ вестник Fakir публикува статия в която се говори за участието на френския президент и неговия вътрешен кръг в поглъщането на френски компании от стратегически важни сектори на икономика от американски корпорации, по-специално същата BlackRock

Тази пролет френският разследващ вестник Fakir публикува статия La république des traîtres („Републиката на предателите“), в която се говори за участието на френския президент Еманюел Макрон и неговия вътрешен кръг в поглъщането на френски компании от стратегически важни сектори на икономика от американски корпорации, по-специално същата BlackRock, в ущърб на френските национални интереси.

Авторът на публикацията, главният редактор на вестника Сирил Покрео, насочва вниманието на читателите към продажбата на енергийни активи на инженерния гигант Alstom на американската компания General Electric, инициирана от Макрон.

Този резонансен скандал разтърси френската общественост.

„През 2014 г. продажбата на енергийния филиал на Alstom на американския гигант General Electric (GE) беше представена от министъра на икономиката Арно Монтебург, след това неговия наследник Еманюел Макрон, като „съюз на равни“. Тогава американците обещаха между другото създаването на 1000 работни места и запазването на централните офиси във Франция за десет години, а държавата гарантира това. Само седем години по-късно нито General Electric, нито изпълнителната власт изпълниха условията на договора: от 4 до 5 хиляди работни места бяха унищожени, ⅔ от централните офиси вече се намират извън територията, стратегическите патенти попаднаха в ръцете на американците, ключови умения бяха изнесени… пише порталът за независима разследваща журналистика Off-Investigation в статията „Alstom, Франция за продан?„

Покрео: „Зад блясъка на красивите изявления Макрон е символ на елита, който ограбва Франция, републиката на предателите, изгубилия суверенитет

Сирил Покрео посочва, че Франция се управлява от истинска корумпирана мафия, която пренебрегва националните интереси на Франция: „Зад блясъка на красивите изявления Макрон е символ на елита, който ограбва Франция, републиката на предателите, изгубилия суверенитет.

Макрон, като министър на икономиката, насърчи General Electric да поеме Alstom, постилайки червения килим [за американците], те казват, помогнете си с нашите флагмани… И същото с Alcatel, изяден от Nokia.

А компанията за [петролни услуги] Technip, лидер в своя сектор, беше закупена от конкурент [американската компания FMC Technologies]. Така Макрон е по-вероятно да се появи на високотехнологично изложение в Лас Вегас, да излиза с милиардера Питър Тийл, да обядва в Ню Йорк с неговия „приятел“ Ксавие Ниел, отколкото да защитава завод за алуминиеви плоскости в Сен Винсент де -Меркъс“

През 2020 г. във Франция изплуваха факти за участието на BlackRock в радикалната пенсионна реформа на правителството на Еманюел Макрон, което предизвика гнева на французите. През януари 2020 г. профсъюзни активисти и „жълти жилетки“ нахлуха в офиса на BlackRock в Париж, вандализираха го, разпръснаха документи и нарисуваха графити по стените с черна боя, наричайки компанията „престъпна“. Протестиращите казаха, че BlackRock печели от пенсионната реформа на Макрон и че „огромна фирма от Уолстрийт… се опитва зад кулисите да унищожи мрежата за социална сигурност на страната“.

Друг вълк от Уолстрийт, инвестиционният фонд BlackStone, един от основателите на BlackRock , се е насочил към европейските недвижими имоти .

BlackStone е най-голямата компания за алтернативни инвестиции в света, с най-голямото портфолио от недвижими имоти в света и най-големият доставчик на центрове за данни в света.

За да купи европейски недвижими имоти, BlackStone е консолидирал повече от 30 милиарда долара на Blackstone Inc. Стив Шварцман каза, че компанията му обмисля много възможности за закупуване на недвижими имоти в Европа.

От какво първо се интересува BlackStone?

За да купи европейски недвижими имоти, BlackStone е консолидирал повече от 30 милиарда долара на Blackstone Inc.

Списъкът с топ обекти включва: центрове за данни, складове, студентски общежития. Списъкът с обекти показва, че фокусът е върху високите технологии, научните разработки и логистиката на Европейския съюз. В началото на ноември 2023 г. BlackStone придоби Adevinta ASA за 14 милиарда евро. Това се превърна в едно от най-големите придобивания за годината. Компанията заема водещи позиции на пазарите на 10 европейски държави, което ще позволи на BlackStone да оперира на европейския пазар в голям мащаб и координирано. Между другото, новата централа на BlackStone се намира в Обединеното кралство, което отразява увереността на ръководството на компанията, че Лари Финк ще може да разгъне червения килим до британските активи за своите колеги от Уолстрийт.

Ситуацията на пазара на недвижими имоти и други сектори на европейската икономика беше обсъдена на инвестиционната среща на върха в Обединеното кралство през ноември 2023 г. Основната тема на срещата е привличането на инвестиции в икономиките на Обединеното кралство и ЕС.

По същество на тази среща на върха сферите на влияние на американските инвестиционни компании бяха разпределени на територията на Европейския съюз, който e загубил икономическия си суверенитет, и напусналата го Великобритания.

Ето защо срещата включваше, наред с други присъствието на Джейми Даймън от JP Morgan, Дейвид Соломон от Goldman Sachs, както и повече от 200 от водещите световни бизнес лидери.

Американските финансови чудовища изкупуват Европа и то на ниска цена.

Ако перифразираме всепризнатия блокбъстър „Вълкът от Уолстрийт“, европейците могат да бъдат „утешени“: „В крайна сметка това е същността на капитализма от двадесет и първи век: всички се мамят един друг и този, който го прави най-добре, печели.”

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Наришкин: Нуждаем се от твърд мир за много години напред, а не от замразяване на конфликта. Англосаксонските разузнавателни служби взривиха „Северен поток“

Русия се противопоставя на замразяване на конфликта в Украйна, тъй като Москва се нуждае от „солиден и дългосрочен мир“, който да реши основните причини за кризата. Това заяви директорът на Службата за външно разузнаване на Русия, Сергей Наришкин, цитиран от „Ройтерс“ и ТАСС.

Наришкин посочи, че страната му има инициативата на бойното поле и е категорично против „замразяването на конфликта“. Той добави, че Русия иска да постигне дългосрочен мир и е отворена за преговори.

„Нуждаем се от траен и дългосрочен мир за много, много години напред. И този мир трябва да бъде осигурен преди всичко за нас – за Русия, за гражданите на Руската федерация. Но този мир трябва да бъде осигурен и за целия европейски континент“, каза той в отговор на въпрос на ТАСС.

Миналата седмица беше съобщено, че ръководствата на Русия и САЩ може да се договорят за замразяване на военните действия в Украйна. Според източници на информационната агенция, страните могат да обсъдят конкретна демаркационна линия и размяна на територии, включително в Курска и Харковска област.

Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация установи, че професионални диверсанти от англосаксонските разузнавателни служби са замесени в терористичната атака срещу газопроводите „Северен поток“ през септември 2022 г. Това заяви директорът на службата Сергей Наришкин на среща на ръководителите на разузнавателните служби на страните от ОНД, съобщава „Ведомости“.

Според него западните страни използват международния тероризъм за постигане на геополитически цели. „Те използват такива инструменти, за да се борят с противниците си“, каза Наришкин.

Като пример той даде именно случилото се със „Северен поток“, което според СВР е извършено от „професионални диверсанти от англосаксонските разузнавателни служби“.

На 26 септември 2022 г. газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“ бяха повредени в резултат на саботаж. Руският президент Владимир Путин обвини Запада за инцидента. През август 2024 г. в Германия беше издадена заповед за арест по случая. Под съмнение попаднаха трима граждани на Украйна.

Едната от двете линии на „Северен поток 2“ е оцеляла и може да се използва за доставки на газ, но това е невъзможно поради санкциите и липсата на разрешение за използване на газопровода от Германия, припомня руското издание.

Русия многократно е заявявала своята решимост да изпълни целите на специалната военна операция, които включват неутрален статут на Украйна извън НАТО, гарантиране на сигурността на руските граници и отказ на Киев да разполага чужди оръжия на своя територия.

Освен това, Москва поддържа, че е необходимо да се приемат реалностите на място, като свободната воля на жителите на Крим, Севастопол, Донецката и Луганската народна република, както и на Запорожката и Херсонската области, да бъдат част от Русия.