Наришкин: Нуждаем се от твърд мир за много години напред, а не от замразяване на конфликта. Англосаксонските разузнавателни служби взривиха „Северен поток“

Русия се противопоставя на замразяване на конфликта в Украйна, тъй като Москва се нуждае от „солиден и дългосрочен мир“, който да реши основните причини за кризата. Това заяви директорът на Службата за външно разузнаване на Русия, Сергей Наришкин, цитиран от „Ройтерс“ и ТАСС.

Наришкин посочи, че страната му има инициативата на бойното поле и е категорично против „замразяването на конфликта“. Той добави, че Русия иска да постигне дългосрочен мир и е отворена за преговори.

„Нуждаем се от траен и дългосрочен мир за много, много години напред. И този мир трябва да бъде осигурен преди всичко за нас – за Русия, за гражданите на Руската федерация. Но този мир трябва да бъде осигурен и за целия европейски континент“, каза той в отговор на въпрос на ТАСС.

Миналата седмица беше съобщено, че ръководствата на Русия и САЩ може да се договорят за замразяване на военните действия в Украйна. Според източници на информационната агенция, страните могат да обсъдят конкретна демаркационна линия и размяна на територии, включително в Курска и Харковска област.

Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация установи, че професионални диверсанти от англосаксонските разузнавателни служби са замесени в терористичната атака срещу газопроводите „Северен поток“ през септември 2022 г. Това заяви директорът на службата Сергей Наришкин на среща на ръководителите на разузнавателните служби на страните от ОНД, съобщава „Ведомости“.

Според него западните страни използват международния тероризъм за постигане на геополитически цели. „Те използват такива инструменти, за да се борят с противниците си“, каза Наришкин.

Като пример той даде именно случилото се със „Северен поток“, което според СВР е извършено от „професионални диверсанти от англосаксонските разузнавателни служби“.

На 26 септември 2022 г. газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“ бяха повредени в резултат на саботаж. Руският президент Владимир Путин обвини Запада за инцидента. През август 2024 г. в Германия беше издадена заповед за арест по случая. Под съмнение попаднаха трима граждани на Украйна.

Едната от двете линии на „Северен поток 2“ е оцеляла и може да се използва за доставки на газ, но това е невъзможно поради санкциите и липсата на разрешение за използване на газопровода от Германия, припомня руското издание.

Русия многократно е заявявала своята решимост да изпълни целите на специалната военна операция, които включват неутрален статут на Украйна извън НАТО, гарантиране на сигурността на руските граници и отказ на Киев да разполага чужди оръжия на своя територия.

Освен това, Москва поддържа, че е необходимо да се приемат реалностите на място, като свободната воля на жителите на Крим, Севастопол, Донецката и Луганската народна република, както и на Запорожката и Херсонската области, да бъдат част от Русия.

Шефът на НАТО Рюте на крака при Тръмп във Флорида. Навива го да не отстъпва на Русия

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе първата си среща с избрания американски лидер Доналд Тръмп във Флорида в САЩ. Това съобщи на 23 ноември пресслужбата на Северноатлантическия алианс.

По време на срещата Тръмп и Рюте са обсъдили редица въпроси, свързани с глобалната сигурност. Освен това генералният секретар на алианса се срещна с конгресмена Майк Уолц, който е избран от републиканеца да го съветва по въпроси свързани със сигурността.

„Генералният секретар и неговият екип също се срещнаха с конгресмена Майк Уолц и членове на екипа по национална сигурност на новоизбрания президент“, каза НАТО на уебсайта си.

По-рано, на 22 ноември, беше съобщено, че Рюте може да посети резиденцията на Тръмп, за да обсъди мирните преговори за Украйна и да се опита да убеди републиканеца да не отстъпва на Русия

По-рано, на 22 ноември, беше съобщено, че Рюте може да посети резиденцията на Тръмп, за да обсъди мирните преговори за Украйна и да се опита да убеди републиканеца да не отстъпва на Русия. Има също така възможност Рюте да стане водещ глас на Европа в дискусиите с Тръмп.

Преди това, на 14 ноември, Тръмп обеща да „работи много усилено“ за прекратяване на конфликта в Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че Москва ще очаква предложения в тази насока и е готова да ги разгледа. В същия ден Рюте призна, че Киев е победен и призова за продължаване на военната помощ на Украйна.

Припомняме, че на 11 ноември стана ясно, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте, малко след като пое поста от Йенс Столтенберг, взе че прописа. Естествено писанието бе в стил – губещият Путин и потенциалните, но все още нереализирани успехи на Украйна, която още малко аха и ще спечели. Просто трябва да изсипем една планина с пари.

Статия, публикувана в европейското издание на Politico, верен стожер на американските демократи и техните проявления в Европа публикува творчеството на Рюте със заглавие: „Севернокорейските войски в Европа отбелязват повратна точка“.

Още в началото, авторът ни потапя дълбоко в напрегнатия сюжет, в който основни действащи лица са хипотетичните севернокорейски войници, за които от Пентагона миналата седмица обясниха на света, че присъстват единствено в литературни разработки в медиите

Още в началото, авторът ни потапя дълбоко в напрегнатия сюжет, в който основни действащи лица са хипотетичните севернокорейски войници, за които от Пентагона миналата седмица обясниха на света, че присъстват единствено в литературни разработки в медиите, но не и в техни разузнавания. КритичноБГ припомня, че на 5 ноември говорителят на американското военно министерство генерал-майор Патрик Райдър каза, че ведомството не разполага с потвърдена информация за предполагаемото участие на севернокорейски войски във военните действия в Украйна. Съобщения за възможно присъствие на севернокорейски войски се появили в редица чуждестранни медии, но според Райдър засега тези данни остават непотвърдени.

С това той много сериозно обърка сметките на шефа на НАТО Рюте. Но нидерландецът излиза от положение в литературното си произведение, като се позовава на данни от „делегация от ръководители на разузнаването и отбраната на Южна Корея“, които информирали „32-мата съюзници от НАТО и нашите индо-тихоокеански партньори за разполагането на хиляди севернокорейски войници в района на Курск в Русия с намерението да участват в агресивната война срещу Украйна“.

И тъй като никой по света не е наясно, че Южна Корея съвсем не е в добри отношения със Северна Корея и няма никаква опасност да кажат всичко, което е угодно, за да навредят на съседите си, ще се направим вкупом, че им вярваме, защото иначе, защо се е потил г-н Рюте над текста за Politico? Нали трябва да уважаваме творците?

И така, вярвайки на „достоверните“ южнокорейски партньори приемаме, че севернокорейски войници са на руска земя и караме нататък. И тъй като стана известен сакатлък с броя на войниците от Пекин през последните седмици, които са се придвижили до Курск, защото нараснаха в геометрична прогресия от 1500 до няколко десетки хиляди, авторът вече не рискува да залага не само на точния, но и на ориентировъчен брой.

„Настаняването на севернокорейски войски на европейска земя със сигурност е историческо събитие – и то по погрешни причини. За пръв път от един век насам Русия кани чуждестранни войски в страната си.
И това трябва да накара всички ни да се замислим.
Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“, започва своя задъхан разказ Рюте и добавя, че „лутанията от провали на президента Владимир Путин, откакто започна тази безсмислена война, само направи Русия по-зависима от авторитарните си приятели в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.“

Тези въпросни провали сигурно се изразяват в завладени 350 квадратни километра от територията на Украйна и то само за септември, а темповете на Русия се увеличават все повече и повече.

Тези въпросни провали сигурно се изразяват в завладени 350 квадратни километра от територията на Украйна и то само за септември, а темповете на Русия се увеличават все повече и повече. С лека ръка бившият нидерландски премиер говори за провалите на Путин, като се има предвид, че страната му е едва от 41 526 квадратни километра. Какво са за него едни 350 кв.км. само за месец?

„Въпреки че войната на Русия срещу Украйна създаде огромни зависимости, високомерието на Путин продължава да определя вземането на решения. Той разчита на Китай, за да подкрепи руската икономика и да получи достъп до технологии с двойна употреба, за да поддържа военните си усилия. Той разчита на Иран за смъртоносните безпилотни самолети и ракети, които убиха и осакатиха толкова много украинци. Зависи и от Северна Корея за милиони боеприпаси, балистични ракети, а сега и за войници„, казва Марк Рюте, с което съзнателно или не, признава оглушително:

санкциите ни НЕ РАБОТЯТ!

Няма никакво значение, дали наистина Русия взима дронове от Иран или не, дали взима боеприпаси от Северна Корея или не, макар заводите на Русия да бумтят и да бълват планини от такива (тук се питаме, ако Москва не спира да произвежда боеприпаси, а взима от Пхенян, какво ще прави със своите?), както и, че продава газа си и не само газ на Пекин и расте икономически, важното е, че Рюте признава – каква я мислехме със санкциите, каква стана тя!

Няма никакво значение, дали наистина Русия взима дронове от Иран или не, дали взима боеприпаси от Северна Корея или не, макар заводите на Русия да бумтят и да бълват планини от такива (тук се питаме, ако Москва не спира да произвежда боеприпаси, а взима такива от Пхенян, какво ще прави със своите?), както и, че продава газа си (и не само газ) на Пекин и расте икономически, важното е, че Рюте признава – каква я мислехме със санкциите, каква стана тя!

„И това трябва да накара всички ни да се замислим“, казва авторът, като повишава градуса на напрежението, и после задава сакралния въпрос:

„Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“

Обърнахте ли внимание, че статията е пусната в европейското издание на Politico, а не в американското? Дали, защото новоизбраният американски президент Доналд Тръмп и неговият вицепрезидент вече обясниха, че това НЕ Е война, която да е в интересите на САЩ и час по-скоро искат да я прекратят?

Тук е разковничето – Америка няма да отдели повече ни казва Рюте и един долар, но Европа трябва да свали и последната риза от гърба си. Всичко останало в текста е без значение. Най-важното, което ни казва шефа на НАТО е, че независимо, че САЩ се оттеглят – Европа ТРЯБВА продължи да дава и последния си евроцент на Украйна!

За целта Марк Рюте всява и нужната паника за импулс на европейците, чак да се молят на Киев да му дадат парите си:

Тук е разковничето – Америка няма да отдели повече ни казва Рюте и един долар, но Европа трябва да свали и последната риза от гърба си. Всичко останало в текста е без значение. Най-важното, което ни казва шефа на НАТО е, че независимо, че САЩ се оттеглят – Европа ТРЯБВА продължи да дава и последния си евроцент на Украйна!

„На всеки фронт Путин не успява да постигне стратегическите си цели чрез тази незаконна и необмислена агресивна война. Докато ние се стремим към справедлив и траен край на конфликта, той само го удължава и разширява. И това трябва да накара всички ни да се замислим. Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“

Сиреч, сещайте се уважаеми европейци – вие сте следващите след украинците, ако не плащате, ни казва загрижено Рюте, като се пробва доста непохватно да ни плаши. Само дето на европейците вече им е все тая, като усещат, че им изпразниха джобовете, а Русия печели, за което авторът на този текст предупреждава от ПЪРВИЯ ден на войната!

Накрая завършва с въпроса: „Подкрепата на Украйна струва малка част от годишните ни военни бюджети. Това е малка цена за мира. Въпросът е можем ли да си позволим да не го правим?“

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост

България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.

Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.

Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея.

Още преди вота Димитър Ганев от “Тренд” и Кольо Колев от “Медиана” прогнозираха, че Цачева ще излезе малко напред на първия тур, но на втория ще изгуби от Румен Радев. ГЕРБ обаче се спряха на нея.

След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.

Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.

Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.

Тук, разбира се, има много въпросителни.

Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.

При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляря.

Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.

Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия.

Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.

Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.

Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.

“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат.

Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата.

Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният.

Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”

Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.

Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един.

Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.

“Идеята Радев – партиен лидер (eвентуално и премиер), а Йотова – президент след избори, сигурно има фенове сред почитателите на тандема Путин – Медведев в Русия, но няма да е работеща в България – коментира политологът Иво Инджов. – Прекалено много се спекулира и почти нищо няма на терен от хипотетичния политически проект на Радев, който би могъл да се превърне в ракета носител за Йотова. Извън подкрепа от партия, оглавявана от президента, Йотова няма никакви шансове с оглед на пълното маргинализиране на БСП, на която всъщност дължи политическата си кариера. А и до 2026 г. ще изтече още много вода.”

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост.

“Страната ни не е готова за подобна стъпка. Обществото е консервативно и едва ли би приело дама държавен глава.

Позицията е свързана и със символиката на главнокомандващ армията.

А както се видя, и Америка не е готова за такъв вариант“, коментира политологът Юрий Асланов.

На обратното мнение е колегата му Теодор Славев:

“Нашето общество се променя, мислим го за консервативно, но не е точно така – отдавна сме член на Европейския съюз, нашият политически елит се образова, младите поколения се променят, въпреки че в някаква степен патриархалния манталитет си го има. Други държави от Източна Европа, със сходни на нашите виждания, са избирали министър-председатели и президенти жени”.

Славев даде за пример Сърбия (с бившия премиер Ана Бърнабич), Хърватия (с бившия президент Колинда Грабар-Китарович), и Молдова, където наскоро спечели Мая Санду. Грузия също имаше държавен глава жена – Саломе Зарубишвили.

Според политолога факторът “пол” има своето влияние в политиката, но не е само той. И да, вярно е, че президентът е главнокомандващ, а жена няма как да е била в армията. Но идват поколения, от които и мъжете няма да са ходили в казарма, а със сигурност сред тях ще има бъдещи кандидати за първия пост в страната. А вероятно някои ще спечелят.

Ако погледнем в миналото, нито един президент преди Румен Радев не е бил военен. А той вече мисли за следващото си поприще в политиката. Никога не е отричал варианта да направи свой проект.

“Ако не пропусне подходящия момент, може и да има вълна. Не вярвам да спечели чак половината гласували, но ще са достатъчно, за да му позволят за определен период от време да диктува модата в политиката. Абсолютно мнозинство обаче едва ли”, уточнява Асланов.

Но да се върнем на темата за кандидат-президент жена. Иво Инджов обърна внимание на словесната конструкция “държавен глава” – “глава” е от женски род, а определението „държавен“ – от мъжки.

Това също показва, че обществото ни е патриархално и не е узряло за подобна идея. Първо трябвало партиите да се демократизират и да приемат повече представителки на нежния пол в ръководствата си.

“При такива благоприятни развития шансовете жена да стане президент ще нараснат. Тя може да стъпи на държавния Олимп по два сценария – добави Инджов. – Или да е удобна за партията, респ. политическите сили, които я подкрепят. Или да бъде ярка личност, с биография и каузи, които да направят номинацията ѝ, респ. победата ѝ, неизбежна.

Възможен е и трети сценарий, но той ми се струва най-отдалечен във времето – жена да създаде и оглави нов тип партия или движение, което да увлече по-широки маси след себе си и това да я изстреля на най-високия пост в държавата.”

Според него у нас все още сериозно влияят патриархалните модели в политиката – в момента лидерите на 8-те партии в парламента са мъже. Освен това на терена липсва жена с харизма, която да е фактор.

“В родната политика жените ги избират най-много за председател на парламента. Макар че сме парламентарна република, институцията парламент дълго време беше на практика подчинена на някой силен министър-председател, а през последните години е в безтегловност, т.е. няма особено значение – казва още Инджов. – Не сме имали и жена министър-председател на редовно правителство (примерът с Ренета Инджова от вече далечната 1994 г. е по-различен, защото тя беше служебен премиер). Още по-трудно е да си представим и жена президент, защото по различни причини ситото за този пост е много по-ситно.”

Всъщност досега нито една жена не е имала такава лична популярност, че да се кандидатира за президент.

Лидери на партии е имало и в левия, и в десния спектър – най-скоро това беше Корнелия Нинова, която бе изключена от БСП. Също начело на формации са Мая Манолова (“Изправи се.БГ”) и Татяна Дончева (“Движение 21”), а по-назад във времето СДС е бил оглавяван от Надежда Нейнски.

Но няма пример някоя дама да бъде възприета като всенародна любимка и безспорен фаворит за “майка на нацията”. За сметка на това сме имали само жени еврокомисари – от Меглена Кунева през Кристалина Георгиева и Мария Габриел до Екатерина Захариева. Но кандидатът за този пост се посочва от правителството, а не е изборен като на президента.

Всъщност има една сламка, която може да прокара пътя и на дама към “Дондуков” 2, ако чл.-кор. Евелина Славчева бъде избрана за председател на Българската академия на науките. Конкурентът ѝ е акад. Христо Найденски.

Ако на 7 декември 155-годишната институция заложи на жена, това може да е първа стъпка за подобно решение и за кандидат-президент.