• Олег Розанов: Вълците от Уолстрийт изкупуват Европа на безценица
• Британският премиер Кийр Стармър разговаря на 21 ноември с главния изпълнителен директор на американския инвестиционен фонд BlackRock Лари Финк, съобщава Financial Times.

Британският премиер Кийр Стармър разговаря на 21 ноември с главния изпълнителен директор на американския инвестиционен фонд BlackRock Лари Финк (на снимката)

Към срещата им на Downing Street 10 се присъединиха редица висши ръководители на BlackRoc, както и британският министър на финансите Рейчъл Рийвс и министърът на инвестициите Попи Густафсон. По време на срещата ръководителите на BlackRock изразиха загриженост относно забавянето на законодателните преференции за глобалните корпорации, за да се улесни навлизането им в страната. Стармър очерта плана си за преразглеждане на британското законодателство, за да отговаря на техните желания на ръководителите на най-големия инвестиционен фонд в света, който управлява активи на стойност 11 трилиона долара.

Лари Финк наскоро каза, че Европа трябва да върви по-бързо към обединяване на банковия пазар. Думите му са цитирани от Bloomberg.

„Европа се нуждае от по-силна система на капиталовите пазари и се нуждае от по-голямо единство в банковата система“, каза Финк на пресконференция в Берлин. В същото време шефът на BlackRock отказа да коментира евентуалното поглъщане на германската банка Commerzbank от италианската финансова група UniCredit, а най-големият акционер на UniCredit и третият по големина притежател на ценни книжа на Commerzbank е BlackRock.

шефът на BlackRock отказа да коментира евентуалното поглъщане на германската банка Commerzbank от италианската финансова група UniCredit, а най-големият акционер на UniCredit и третият по големина притежател на ценни книжа на Commerzbank е BlackRock

На 23 септември ДПА съобщи, че UniCredit е придобила допълнителни акции в Commerzbank. Финансовата група получи достъп до още 11,5% от акциите чрез финансови инструменти, с което очакваният й дял достигна около 21%. UniCredit заяви, че е подала молба за официално разрешение да увеличи дела си до 29,9%. Така поглъщането на Commerzbank от американски инвестиционен фонд става по-вероятно, посочва агенцията.

Германският канцлер Олаф Шолц се противопоставя на придобиването на Commerzbank от италианска финансова група, зад която се крие най-големият озъбен вълк на Уолстрийт. Германската банка подчерта, че ако сделката с UniCredit се осъществи, рискува да загуби две трети от работните си места.

Олаф Шолц, канцлер на Германия

Германският канцлер Олаф Шолц се противопоставя на придобиването на Commerzbank от италианска финансова група, зад която се крие най-големият озъбен вълк на Уолстрийт.

Германското правителство стана собственик на част от акциите на банката в резултат на финансовата криза от 2008-2009 г., когато отпусна над 18 млрд. евро за стабилизиране на бизнеса. На 4 септември властите обявиха намерението си за поетапна продажба на акциите на банката. На 11 септември Финансовата агенция съобщи, че германското правителство е продало дял от 4,49% в Commerzbank на италианската група UniCredit. В резултат на сделката делът на държавното участие в банката намалява от 16,49% на 12%.

Както отбелязва ДПА, германските власти не са очаквали, че италианците, подтиквани от Лари Финк, ще придобият банкови акции толкова бързо и в такива количества.

На 12 септември ръководителят на UniCredit Андреа Орсел каза, че банковата група обмисля възможността за пълно поглъщане на Commerzbank. DPA свързва решението на германското правителство повече да не продава акции конкретно с безцеремонните действия на UniCredit (да се чете: Black Rock). В края на юни в Commerzbank работят 38 700 души по света, от които над 25 хиляди в Германия.

Когато вълкът на Уолстрийт погълне германската банка (в което няма съмнение), почти 25 хиляди от тях ще се окажат безработни.

През февруари 2025 г. в Германия ще се проведат предсрочни федерални избори, на които, както писахме , опозиционният блок ХДС/ХСС има големи шансове за победа, номинирайки 68-годишния Фридрих Мерц, председател на надзорния съвет на немския клон на BlackRock, като негов кандидат за поста канцлер. Ако и когато Мерц стане канцлер на Германия, BlackRock няма да купи най-голямата икономика в Европа на висока цена.

Почти сломил плахата съпротива на Берлин, Лари Финк побърза („Парите никога не спят!“) към Лондон, където беше посрещнат с отворени обятия поради катастрофалния бюджетен дефицит и липсата дори на най-малък шанс да извади замиращата британска икономика на хроничната си рецесия.

Поглъщането на британска финансова структура от американски инвестиционен фонд заплашва Обединеното кралство с най-сериозната „оптимизация“ на целия национален икономически комплекс на страната, деградация на социалната сфера и неконтролируем растеж на безработицата. Лейбъристкото правителство е наясно с това, но Великобритания вече не може да се справи с падането си във финансовата бездна и е готова да продаде страната на американците. За щастие пример от този вид е на лице за всички.

Тази пролет френският разследващ вестник Fakir публикува статия в която се говори за участието на френския президент и неговия вътрешен кръг в поглъщането на френски компании от стратегически важни сектори на икономика от американски корпорации, по-специално същата BlackRock

Тази пролет френският разследващ вестник Fakir публикува статия La république des traîtres („Републиката на предателите“), в която се говори за участието на френския президент Еманюел Макрон и неговия вътрешен кръг в поглъщането на френски компании от стратегически важни сектори на икономика от американски корпорации, по-специално същата BlackRock, в ущърб на френските национални интереси.

Авторът на публикацията, главният редактор на вестника Сирил Покрео, насочва вниманието на читателите към продажбата на енергийни активи на инженерния гигант Alstom на американската компания General Electric, инициирана от Макрон.

Този резонансен скандал разтърси френската общественост.

„През 2014 г. продажбата на енергийния филиал на Alstom на американския гигант General Electric (GE) беше представена от министъра на икономиката Арно Монтебург, след това неговия наследник Еманюел Макрон, като „съюз на равни“. Тогава американците обещаха между другото създаването на 1000 работни места и запазването на централните офиси във Франция за десет години, а държавата гарантира това. Само седем години по-късно нито General Electric, нито изпълнителната власт изпълниха условията на договора: от 4 до 5 хиляди работни места бяха унищожени, ⅔ от централните офиси вече се намират извън територията, стратегическите патенти попаднаха в ръцете на американците, ключови умения бяха изнесени… пише порталът за независима разследваща журналистика Off-Investigation в статията „Alstom, Франция за продан?„

Покрео: „Зад блясъка на красивите изявления Макрон е символ на елита, който ограбва Франция, републиката на предателите, изгубилия суверенитет

Сирил Покрео посочва, че Франция се управлява от истинска корумпирана мафия, която пренебрегва националните интереси на Франция: „Зад блясъка на красивите изявления Макрон е символ на елита, който ограбва Франция, републиката на предателите, изгубилия суверенитет.

Макрон, като министър на икономиката, насърчи General Electric да поеме Alstom, постилайки червения килим [за американците], те казват, помогнете си с нашите флагмани… И същото с Alcatel, изяден от Nokia.

А компанията за [петролни услуги] Technip, лидер в своя сектор, беше закупена от конкурент [американската компания FMC Technologies]. Така Макрон е по-вероятно да се появи на високотехнологично изложение в Лас Вегас, да излиза с милиардера Питър Тийл, да обядва в Ню Йорк с неговия „приятел“ Ксавие Ниел, отколкото да защитава завод за алуминиеви плоскости в Сен Винсент де -Меркъс“

През 2020 г. във Франция изплуваха факти за участието на BlackRock в радикалната пенсионна реформа на правителството на Еманюел Макрон, което предизвика гнева на французите. През януари 2020 г. профсъюзни активисти и „жълти жилетки“ нахлуха в офиса на BlackRock в Париж, вандализираха го, разпръснаха документи и нарисуваха графити по стените с черна боя, наричайки компанията „престъпна“. Протестиращите казаха, че BlackRock печели от пенсионната реформа на Макрон и че „огромна фирма от Уолстрийт… се опитва зад кулисите да унищожи мрежата за социална сигурност на страната“.

Друг вълк от Уолстрийт, инвестиционният фонд BlackStone, един от основателите на BlackRock , се е насочил към европейските недвижими имоти .

BlackStone е най-голямата компания за алтернативни инвестиции в света, с най-голямото портфолио от недвижими имоти в света и най-големият доставчик на центрове за данни в света.

За да купи европейски недвижими имоти, BlackStone е консолидирал повече от 30 милиарда долара на Blackstone Inc. Стив Шварцман каза, че компанията му обмисля много възможности за закупуване на недвижими имоти в Европа.

От какво първо се интересува BlackStone?

За да купи европейски недвижими имоти, BlackStone е консолидирал повече от 30 милиарда долара на Blackstone Inc.

Списъкът с топ обекти включва: центрове за данни, складове, студентски общежития. Списъкът с обекти показва, че фокусът е върху високите технологии, научните разработки и логистиката на Европейския съюз. В началото на ноември 2023 г. BlackStone придоби Adevinta ASA за 14 милиарда евро. Това се превърна в едно от най-големите придобивания за годината. Компанията заема водещи позиции на пазарите на 10 европейски държави, което ще позволи на BlackStone да оперира на европейския пазар в голям мащаб и координирано. Между другото, новата централа на BlackStone се намира в Обединеното кралство, което отразява увереността на ръководството на компанията, че Лари Финк ще може да разгъне червения килим до британските активи за своите колеги от Уолстрийт.

Ситуацията на пазара на недвижими имоти и други сектори на европейската икономика беше обсъдена на инвестиционната среща на върха в Обединеното кралство през ноември 2023 г. Основната тема на срещата е привличането на инвестиции в икономиките на Обединеното кралство и ЕС.

По същество на тази среща на върха сферите на влияние на американските инвестиционни компании бяха разпределени на територията на Европейския съюз, който e загубил икономическия си суверенитет, и напусналата го Великобритания.

Ето защо срещата включваше, наред с други присъствието на Джейми Даймън от JP Morgan, Дейвид Соломон от Goldman Sachs, както и повече от 200 от водещите световни бизнес лидери.

Американските финансови чудовища изкупуват Европа и то на ниска цена.

Ако перифразираме всепризнатия блокбъстър „Вълкът от Уолстрийт“, европейците могат да бъдат „утешени“: „В крайна сметка това е същността на капитализма от двадесет и първи век: всички се мамят един друг и този, който го прави най-добре, печели.”

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Шефът на НАТО Рюте на крака при Тръмп във Флорида. Навива го да не отстъпва на Русия

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе първата си среща с избрания американски лидер Доналд Тръмп във Флорида в САЩ. Това съобщи на 23 ноември пресслужбата на Северноатлантическия алианс.

По време на срещата Тръмп и Рюте са обсъдили редица въпроси, свързани с глобалната сигурност. Освен това генералният секретар на алианса се срещна с конгресмена Майк Уолц, който е избран от републиканеца да го съветва по въпроси свързани със сигурността.

„Генералният секретар и неговият екип също се срещнаха с конгресмена Майк Уолц и членове на екипа по национална сигурност на новоизбрания президент“, каза НАТО на уебсайта си.

По-рано, на 22 ноември, беше съобщено, че Рюте може да посети резиденцията на Тръмп, за да обсъди мирните преговори за Украйна и да се опита да убеди републиканеца да не отстъпва на Русия

По-рано, на 22 ноември, беше съобщено, че Рюте може да посети резиденцията на Тръмп, за да обсъди мирните преговори за Украйна и да се опита да убеди републиканеца да не отстъпва на Русия. Има също така възможност Рюте да стане водещ глас на Европа в дискусиите с Тръмп.

Преди това, на 14 ноември, Тръмп обеща да „работи много усилено“ за прекратяване на конфликта в Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че Москва ще очаква предложения в тази насока и е готова да ги разгледа. В същия ден Рюте призна, че Киев е победен и призова за продължаване на военната помощ на Украйна.

Припомняме, че на 11 ноември стана ясно, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте, малко след като пое поста от Йенс Столтенберг, взе че прописа. Естествено писанието бе в стил – губещият Путин и потенциалните, но все още нереализирани успехи на Украйна, която още малко аха и ще спечели. Просто трябва да изсипем една планина с пари.

Статия, публикувана в европейското издание на Politico, верен стожер на американските демократи и техните проявления в Европа публикува творчеството на Рюте със заглавие: „Севернокорейските войски в Европа отбелязват повратна точка“.

Още в началото, авторът ни потапя дълбоко в напрегнатия сюжет, в който основни действащи лица са хипотетичните севернокорейски войници, за които от Пентагона миналата седмица обясниха на света, че присъстват единствено в литературни разработки в медиите

Още в началото, авторът ни потапя дълбоко в напрегнатия сюжет, в който основни действащи лица са хипотетичните севернокорейски войници, за които от Пентагона миналата седмица обясниха на света, че присъстват единствено в литературни разработки в медиите, но не и в техни разузнавания. КритичноБГ припомня, че на 5 ноември говорителят на американското военно министерство генерал-майор Патрик Райдър каза, че ведомството не разполага с потвърдена информация за предполагаемото участие на севернокорейски войски във военните действия в Украйна. Съобщения за възможно присъствие на севернокорейски войски се появили в редица чуждестранни медии, но според Райдър засега тези данни остават непотвърдени.

С това той много сериозно обърка сметките на шефа на НАТО Рюте. Но нидерландецът излиза от положение в литературното си произведение, като се позовава на данни от „делегация от ръководители на разузнаването и отбраната на Южна Корея“, които информирали „32-мата съюзници от НАТО и нашите индо-тихоокеански партньори за разполагането на хиляди севернокорейски войници в района на Курск в Русия с намерението да участват в агресивната война срещу Украйна“.

И тъй като никой по света не е наясно, че Южна Корея съвсем не е в добри отношения със Северна Корея и няма никаква опасност да кажат всичко, което е угодно, за да навредят на съседите си, ще се направим вкупом, че им вярваме, защото иначе, защо се е потил г-н Рюте над текста за Politico? Нали трябва да уважаваме творците?

И така, вярвайки на „достоверните“ южнокорейски партньори приемаме, че севернокорейски войници са на руска земя и караме нататък. И тъй като стана известен сакатлък с броя на войниците от Пекин през последните седмици, които са се придвижили до Курск, защото нараснаха в геометрична прогресия от 1500 до няколко десетки хиляди, авторът вече не рискува да залага не само на точния, но и на ориентировъчен брой.

„Настаняването на севернокорейски войски на европейска земя със сигурност е историческо събитие – и то по погрешни причини. За пръв път от един век насам Русия кани чуждестранни войски в страната си.
И това трябва да накара всички ни да се замислим.
Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“, започва своя задъхан разказ Рюте и добавя, че „лутанията от провали на президента Владимир Путин, откакто започна тази безсмислена война, само направи Русия по-зависима от авторитарните си приятели в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.“

Тези въпросни провали сигурно се изразяват в завладени 350 квадратни километра от територията на Украйна и то само за септември, а темповете на Русия се увеличават все повече и повече.

Тези въпросни провали сигурно се изразяват в завладени 350 квадратни километра от територията на Украйна и то само за септември, а темповете на Русия се увеличават все повече и повече. С лека ръка бившият нидерландски премиер говори за провалите на Путин, като се има предвид, че страната му е едва от 41 526 квадратни километра. Какво са за него едни 350 кв.км. само за месец?

„Въпреки че войната на Русия срещу Украйна създаде огромни зависимости, високомерието на Путин продължава да определя вземането на решения. Той разчита на Китай, за да подкрепи руската икономика и да получи достъп до технологии с двойна употреба, за да поддържа военните си усилия. Той разчита на Иран за смъртоносните безпилотни самолети и ракети, които убиха и осакатиха толкова много украинци. Зависи и от Северна Корея за милиони боеприпаси, балистични ракети, а сега и за войници„, казва Марк Рюте, с което съзнателно или не, признава оглушително:

санкциите ни НЕ РАБОТЯТ!

Няма никакво значение, дали наистина Русия взима дронове от Иран или не, дали взима боеприпаси от Северна Корея или не, макар заводите на Русия да бумтят и да бълват планини от такива (тук се питаме, ако Москва не спира да произвежда боеприпаси, а взима от Пхенян, какво ще прави със своите?), както и, че продава газа си и не само газ на Пекин и расте икономически, важното е, че Рюте признава – каква я мислехме със санкциите, каква стана тя!

Няма никакво значение, дали наистина Русия взима дронове от Иран или не, дали взима боеприпаси от Северна Корея или не, макар заводите на Русия да бумтят и да бълват планини от такива (тук се питаме, ако Москва не спира да произвежда боеприпаси, а взима такива от Пхенян, какво ще прави със своите?), както и, че продава газа си (и не само газ) на Пекин и расте икономически, важното е, че Рюте признава – каква я мислехме със санкциите, каква стана тя!

„И това трябва да накара всички ни да се замислим“, казва авторът, като повишава градуса на напрежението, и после задава сакралния въпрос:

„Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“

Обърнахте ли внимание, че статията е пусната в европейското издание на Politico, а не в американското? Дали, защото новоизбраният американски президент Доналд Тръмп и неговият вицепрезидент вече обясниха, че това НЕ Е война, която да е в интересите на САЩ и час по-скоро искат да я прекратят?

Тук е разковничето – Америка няма да отдели повече ни казва Рюте и един долар, но Европа трябва да свали и последната риза от гърба си. Всичко останало в текста е без значение. Най-важното, което ни казва шефа на НАТО е, че независимо, че САЩ се оттеглят – Европа ТРЯБВА продължи да дава и последния си евроцент на Украйна!

За целта Марк Рюте всява и нужната паника за импулс на европейците, чак да се молят на Киев да му дадат парите си:

Тук е разковничето – Америка няма да отдели повече ни казва Рюте и един долар, но Европа трябва да свали и последната риза от гърба си. Всичко останало в текста е без значение. Най-важното, което ни казва шефа на НАТО е, че независимо, че САЩ се оттеглят – Европа ТРЯБВА продължи да дава и последния си евроцент на Украйна!

„На всеки фронт Путин не успява да постигне стратегическите си цели чрез тази незаконна и необмислена агресивна война. Докато ние се стремим към справедлив и траен край на конфликта, той само го удължава и разширява. И това трябва да накара всички ни да се замислим. Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?“

Сиреч, сещайте се уважаеми европейци – вие сте следващите след украинците, ако не плащате, ни казва загрижено Рюте, като се пробва доста непохватно да ни плаши. Само дето на европейците вече им е все тая, като усещат, че им изпразниха джобовете, а Русия печели, за което авторът на този текст предупреждава от ПЪРВИЯ ден на войната!

Накрая завършва с въпроса: „Подкрепата на Украйна струва малка част от годишните ни военни бюджети. Това е малка цена за мира. Въпросът е можем ли да си позволим да не го правим?“

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост

България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.

Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.

Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея.

Още преди вота Димитър Ганев от “Тренд” и Кольо Колев от “Медиана” прогнозираха, че Цачева ще излезе малко напред на първия тур, но на втория ще изгуби от Румен Радев. ГЕРБ обаче се спряха на нея.

След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.

Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.

Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.

Тук, разбира се, има много въпросителни.

Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.

При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляря.

Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.

Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия.

Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.

Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.

Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.

“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат.

Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата.

Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният.

Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”

Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.

Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един.

Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.

“Идеята Радев – партиен лидер (eвентуално и премиер), а Йотова – президент след избори, сигурно има фенове сред почитателите на тандема Путин – Медведев в Русия, но няма да е работеща в България – коментира политологът Иво Инджов. – Прекалено много се спекулира и почти нищо няма на терен от хипотетичния политически проект на Радев, който би могъл да се превърне в ракета носител за Йотова. Извън подкрепа от партия, оглавявана от президента, Йотова няма никакви шансове с оглед на пълното маргинализиране на БСП, на която всъщност дължи политическата си кариера. А и до 2026 г. ще изтече още много вода.”

Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост.

“Страната ни не е готова за подобна стъпка. Обществото е консервативно и едва ли би приело дама държавен глава.

Позицията е свързана и със символиката на главнокомандващ армията.

А както се видя, и Америка не е готова за такъв вариант“, коментира политологът Юрий Асланов.

На обратното мнение е колегата му Теодор Славев:

“Нашето общество се променя, мислим го за консервативно, но не е точно така – отдавна сме член на Европейския съюз, нашият политически елит се образова, младите поколения се променят, въпреки че в някаква степен патриархалния манталитет си го има. Други държави от Източна Европа, със сходни на нашите виждания, са избирали министър-председатели и президенти жени”.

Славев даде за пример Сърбия (с бившия премиер Ана Бърнабич), Хърватия (с бившия президент Колинда Грабар-Китарович), и Молдова, където наскоро спечели Мая Санду. Грузия също имаше държавен глава жена – Саломе Зарубишвили.

Според политолога факторът “пол” има своето влияние в политиката, но не е само той. И да, вярно е, че президентът е главнокомандващ, а жена няма как да е била в армията. Но идват поколения, от които и мъжете няма да са ходили в казарма, а със сигурност сред тях ще има бъдещи кандидати за първия пост в страната. А вероятно някои ще спечелят.

Ако погледнем в миналото, нито един президент преди Румен Радев не е бил военен. А той вече мисли за следващото си поприще в политиката. Никога не е отричал варианта да направи свой проект.

“Ако не пропусне подходящия момент, може и да има вълна. Не вярвам да спечели чак половината гласували, но ще са достатъчно, за да му позволят за определен период от време да диктува модата в политиката. Абсолютно мнозинство обаче едва ли”, уточнява Асланов.

Но да се върнем на темата за кандидат-президент жена. Иво Инджов обърна внимание на словесната конструкция “държавен глава” – “глава” е от женски род, а определението „държавен“ – от мъжки.

Това също показва, че обществото ни е патриархално и не е узряло за подобна идея. Първо трябвало партиите да се демократизират и да приемат повече представителки на нежния пол в ръководствата си.

“При такива благоприятни развития шансовете жена да стане президент ще нараснат. Тя може да стъпи на държавния Олимп по два сценария – добави Инджов. – Или да е удобна за партията, респ. политическите сили, които я подкрепят. Или да бъде ярка личност, с биография и каузи, които да направят номинацията ѝ, респ. победата ѝ, неизбежна.

Възможен е и трети сценарий, но той ми се струва най-отдалечен във времето – жена да създаде и оглави нов тип партия или движение, което да увлече по-широки маси след себе си и това да я изстреля на най-високия пост в държавата.”

Според него у нас все още сериозно влияят патриархалните модели в политиката – в момента лидерите на 8-те партии в парламента са мъже. Освен това на терена липсва жена с харизма, която да е фактор.

“В родната политика жените ги избират най-много за председател на парламента. Макар че сме парламентарна република, институцията парламент дълго време беше на практика подчинена на някой силен министър-председател, а през последните години е в безтегловност, т.е. няма особено значение – казва още Инджов. – Не сме имали и жена министър-председател на редовно правителство (примерът с Ренета Инджова от вече далечната 1994 г. е по-различен, защото тя беше служебен премиер). Още по-трудно е да си представим и жена президент, защото по различни причини ситото за този пост е много по-ситно.”

Всъщност досега нито една жена не е имала такава лична популярност, че да се кандидатира за президент.

Лидери на партии е имало и в левия, и в десния спектър – най-скоро това беше Корнелия Нинова, която бе изключена от БСП. Също начело на формации са Мая Манолова (“Изправи се.БГ”) и Татяна Дончева (“Движение 21”), а по-назад във времето СДС е бил оглавяван от Надежда Нейнски.

Но няма пример някоя дама да бъде възприета като всенародна любимка и безспорен фаворит за “майка на нацията”. За сметка на това сме имали само жени еврокомисари – от Меглена Кунева през Кристалина Георгиева и Мария Габриел до Екатерина Захариева. Но кандидатът за този пост се посочва от правителството, а не е изборен като на президента.

Всъщност има една сламка, която може да прокара пътя и на дама към “Дондуков” 2, ако чл.-кор. Евелина Славчева бъде избрана за председател на Българската академия на науките. Конкурентът ѝ е акад. Христо Найденски.

Ако на 7 декември 155-годишната институция заложи на жена, това може да е първа стъпка за подобно решение и за кандидат-президент.