ФОКУС
Жак Бо: Мислехме Израел за страна жертва, оказа се брутален фашизъм. За седем месеца причини 3 пъти повече жертви в Газа, отколкото руснаците и украинците за две години
– За седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, просто няма никакъв смисъл и може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.
– Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, в лекцията си “Газа, Израел, Иран и Швейцария”, изнесена миналата седмица в Женева.
– Добър ден, Жак Бо!
– Добър ден!
– Имаме огромното удоволствие да ви посрещнем днес тук, в Женева, за да изнесете лекция за настоящата ситуация в Палестина седем месеца след началото на тази война срещу палестинското население с 34 хил. цивилни жертви, с масово унищожение на инфраструктури, с 14 хиляди убити пеленачета, бебета, деца. Как виждате днешната ситуация?
– Както знаете, аз съм военен, но преди всичко бивш член на разузнаването, така че анализирам нещата с погледа на стратег и човек, който се опитва да разбере ситуациите. Днес установявам, че за седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и че Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Победата или неуспеха се дефинират спрямо целите, които сме си поставили, и целите, които бяха определени от Израел, а именно разбиването на Хамас, разбиването на командните структури на Хамас, връщането на заложниците – всичко това не беше направено и имаше огромен брой жертви, въпреки че никоя от тези цели не беше постигната. Когато все пак тези цели бъдат постигнати, това ще бъде на цена, която военният, какъвто съм аз, не може да одобри. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, е просто стратегия, която няма никакъв смисъл и която може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно това може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.
Всъщност в една книга, която написах още през 2003 г., озаглавена “Асиметричната война или поражението на победителя”, анализирах проблема с втората Интифада и още в нея констатирах, че Израел прилага стратегия, която дългосрочно може само да влоши ситуацията, т.е. тя не може да реши проблема, което ме отведе до две възможни заключения: или израелците са глупави, което не мисля, че е така, или са коварни. Слушателят може сам да избере заключението. Но мисля, че има – и това се вижда днес в противовес на изявленията на израелските ръководители, които бяха подети от Южна Африка в нейната пледоария в Международния съд на ООН, тези речи сочат, че има умишлено желание на Израел да отиде отвъд онова, което нормално би било необходимо, за да постигне целите, които си е поставил. Има умишлено желание да опразни Газа, ако ми позволите този израз. Идеята за геноцид няма да я използвам, защото знаете, че Международният съд на ООН досега говореше само за “допустимост на геноцид”, а Международният съд е този, който трябва да установи наличието на геноцид, но във всеки случай има военни престъпления, престъпления срещу човечеството и точно това наблюдаваме в момента.
Така че смятам, че Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, защото някои смятат, че ако международната общност не е способна да накара Израел да спазва реда и справедливостта, те трябва да го накарат да ги спазва и почти навсякъде наблюдаваме увеличаване на антисемитските актове. Аз осъждам всички расистки актове, каквито и да са те, независимо дали са антиарабски, антиеврейски, срещу когото и да са, и ако бяхме честни и бяхме помогнали на Израел да спазва международното право, вероятно някои индивиди нямаше да поемат инициативата да го накарат да спазва справедливостта или това, което те смятат за справедливост. Следователно има ситуация, която е дълбоко дестабилизираща, не само за Израел и неговия регион, но и за международната общност като цяло. И това е особено видимо, защото толкова силно сме вярвали, че Израел е в пълното си право, че днес падането е още по-ниско. Както казваше Гьоте “Колкото по-високи са планините, толкова по-дълбоки са долините” и точно това е ситуацията, в която се намира днес Израел. Хората падат отвисоко.
Още преди няколко години, докато живеех в Съединените щати, установих, че младите американски евреи се чувстват все по-дистанцирани спрямо Израел, защото още по онова време, т.е. преди десетина години, когато живеех в НюЙорк, смятаха, че Израел се е отдалечил от ценностите, които те смятат, че могат да се очакват от една модерна демокрация. Така че днес наблюдаваме още по-голямо отчуждение от онова, което видяхме през последните двадесет години, и днес забелязваме, че подкрепата за Израел, дори политическата подкрепа, спада. Все още има страх, вероятно американски натиск, натиск от някои страни, за да продължи да се оказва някакво подобие на подкрепа, но виждаме, че населението, народният здрав разум, хората забелязват, че не подкрепяме добрия, а подкрепяме някой, който не зачита правата на другите.
С тази криза действително се разкри несправедливостта, на която са подложени палестинците още дори преди съществуването на Израел. Винаги се връщам към това – работех в Обединените нации и познавам резолюциите на ООН. Резолюция 181 на Обединените нации беше легитимната основа за създаването не на държавата Израел, а на две държави, дори бих могъл да кажа на три държави, тъй като Йерусалим трябваше да бъде независима единица, т.е. имаше три единици – една арабска единица, една еврейска единица – все още не се говореше за Израел по това време -, и отделна единица Йерусалим. Тези три единици трябваше да бъдат създадени, зачитайки правото на народите да разполагат със самите себе си – и това е точно определено в резолюцията – чрез референдуми. Но по онова време еврейските милиции, които бяха там, много добре разбираха, че само с една трета от населението, която е еврейска по произход, и две трети, които са с арабски произход, един референдум никога не би позволил на евреите да имат своя държава, защото арабите бяха поддръжници на държавата Палестина, т.е. една държава, в която мирно, интелигентно и хармонично съжителстват двете общности. Тъй като арабите имаха мнозинство, това трябваше да се вземе със сила.
Често съм цитирал в книгите си резолюция 181, но никога не съм я чел внимателно и операцията на палестинците – не казвам само на Хамас, тъй като няколко групировки са свързани с тази операция, така че това е палестинска операция – операцията от 7 октомври ми даде повод да се върна към тази резолюция и да я разгледам малко по-внимателно и да забележа, че всъщност от 1947 г., т.е. преди самото съществуване на Израел, не е било спазено нито едно решение на ООН и че всъщност от 1947 г. е създадена ситуация на отричане на международното право, която систематично се поддържа. В крайна сметка тези отричания са се натрупвали, за да се стигне до ситуацията в Газа – въпреки че ако гледаме нашите медии, всичко е започнало на 7 октомври, в действителност 7 октомври е моментът, в който чашата прелива, но всички капки са се събирали в течение на близо 80 години несправедливост и отказ на международната общност да приложи правото, което тя самата е установила. Припомням ви, че Обединените нации бяха създадени през юли 1945 г., във време, когато все още Западът беше във война, с идеята да установи международна общност, основана на правото. И големият урок от Втората световна война не е, че трябва да бъдем срещу този или онзи, а спазването на международното право. Това е големият урок от Втората световна война. Примерът с Палестина впрочем ни показва, че от 1947 г. Западът отрича международното право, което сам искаше да създаде като основа на международните отношения за в бъдеще, именно за да не се повтори Втората световна война.
– Жак Бо, вие сте работили в продължение на няколко години за Обединените нации, също за няколко международни инстанции. Как виждате презрението на Израел към резолюциите на ООН, към решенията на Съвета за сигурност и предварителното решение на Международния съд на ООН, дори презрение към конвенциите за защита на дипломатическите органи? Израел атакува иранското консулство в Дамаск. Как гледате на това и как го обяснявате? Това е пълно безразличие, пълно презрение.
– Палестинският конфликт се роди в началото на Студената война, т.е. в епоха, когато Изтокът и Западът се сблъскаха чрез посреднически сили. Въпреки факта, че Израел беше подкрепян до създаването си от Съветския съюз, от момента, в който беше създаден, Израел разбра, че неговият интерес е по-скоро от страната на Запада, а Западът разглеждаше Израел като свой преден бастион в Близкия изток. Оттогава се създаде връзка, особено между САЩ и Израел, заради която се приемаха почти всички лудории на Израел, защото той играеше стратегическа роля в този регион. Това беше предният бастион на Запада в един много променлив пейзаж, защото той премина от социализма към панарабизма, върнаха се към едното и другото, накратко това е много сложна ситуация, която западните страни не разбираха особено, защото там има логика, която надвърля картезианската логика, която твърдим, че имаме на Запад. В резултат на това западните страни винаги са смятали, че Израел е необходима част за тяхната способност да налагат волята си в Близкия изток. Би могло да са каже, че всички инициативи, които се развиха впоследствие между САЩ и различни арабски страни, се основаваха на тази връзка с Израел. Поради това Израел си спечели форма на безнаказаност, която му позволи да превишава това, което ние разбираме като международно право. Това е парадоксално, защото Израел се представя по-скоро като демокрация, отколкото като правова държава, това е доста интересна констатация, защото той не представлява правова държава, и западните страни свикнаха с тази ситуация, приемайки форма на изключителност, която се оправдаваше със стратегическото му положение. Проблемът е, че наистина толерирахме Израел, който се държи не само спрямо палестинците, но и спрямо другите страни като цяло, защото в случая говорим за операцията “Ал Акса”, за отношенията между Израел и палестинците, но Израел наистина от 1948 г. прилага политика за сигурност, основана на агресивността, основана по-скоро на страха от него, отколкото на сътрудничество. Ливан беше нападнат, Египет беше нападнат, Йордания беше нападната, Сирия беше нападната и т.н. и това е причината, поради която резолюция 242 на ООН задължи Израел да върне окупираните територии. И дори границите на Израел, границите, които по принцип приемаме, са граници де факто, но не и граници де юре, тъй като Израел отказа да определи границите си, поради което неговото положение в Близкия изток се възприема с много тревога от другите, защото те си дават сметка, че това са граници, предназначени да бъдат подвижни, защото не са спрели някъде, както правят всички други страни на земята. Ще подчертая по този повод, че Израел беше приканен многократно от Обединените нации да определи границите си и той последователно пренебрегна тези призиви.
Следователно това е страна, основала политиката си на сигурност на страха, а не на желанието за сътрудничество. Интересно е, че точно след началото на операцията “Ал Акса” някои израелски ръководители ядосано установиха, че рискуват повече да не ги уважават, защото повече няма да се боят от тях и това е доста симптоматично.
В книгата си правя сравнение между политиката за сигурност на Швейцария и израелската политика за сигурност, които са две малки страни, обградени от големи сили. Швейцария днес смята съседите си за приятели, но дълго време ги смяташе за неприятелски държави. Но политиката на Швейцария винаги е била да поддържа със съседите си приятелски отношения, белязани от стабилност, те винаги са смятали, че е по-добре да се разбираш със съседите си, отколкото да се конфронтираш с тях. Израел, който е в същата стратегическа ситуация, реши, че съседите му трябва да се страхуват от него. Но с палестинската операция от 7 октомври изведнъж беше съсипан митът за тази непобедимост, което впрочем не е новост, тъй като още през 2006 г. , след израелската интервенция в Ливан, “Хизбула” постигна истински успех. Спомня си заглавието на The Economist, който сложи на корицата си “Nasrallah wins the war”, т.е. “Насрала спечели войната”. Спомняме си обаче, че Южен Ливан беше буквално опустошен от израелските удари. Това означаваше, че има тактическа победа, но стратегическо поражение и точно същата е ситуацията днес. Вероятно поради тази причина, за да се върна към вашия въпрос за иранското посолство в Дамаск, Израел се опита да наддава. През тези 80 години Израел имаше за повтаряща се политика да се опитва да въвлече западните страни в конфликта.
– Именно затова следващият ми въпрос е какво мислите за израелската ескалация към Иран? Към какво се стреми Нетаняху, предизвиквайки Иран, и как гледате на иранския отговор?
– Както казах преди малко, Израел винаги се е опитвал да замеси Запада. Още с аферата “Лавон”* в Египет в началото на 50-те години на ХХ век, Израел атакува американските и британски интереси чрез терористични актове, за да накара западните страни да се ангажират повече в Египет. това предизвика експулсирането на голяма част от еврейската общност от Египет, защото се смяташе, че тя е пета колона на Израел. Това предизвика скандал в израелските разузнавателни служби, в АМАН, военното разузнаване, който стана известен като аферата “Лавон”.
След това, през октомври 1983 г., беше извършен атентатът в Бейрут от ливански милиции, за които никога не се разбра кои са. Днес ги приписват на “Хизбула”, но в действителност никога не научихме за кого става дума, навремето се говореше за “Ислямски джихад”, но не се споменаваше “Хизбула”, днес го споменават. Според бившия агент на Мосад Виктор Островски, който пише в мемоарите си, че израелците са знаели за съществуването на този проект за взривяване на сградата на американските морски пехотинци в Бейрут, но не са го казали на американците, така че американците да се почувстват длъжни да се замесят в региона, което американците не направиха. Днес имаме почти същия феномен с тази атака срещу посолството на Иран.
По въпроса за иранския отговор, не мисля, че е бил театрален или че е бил минимален. Мисля, че иранците отговориха с точност, прозорливост и интелигентност, които досега не сме виждали в региона. Тоест иранците знаят, че един отговор може да послужи за претекст за американските ястреби, за да се намесят в Иран, и може би дори за израелците, за да нанесат удари. Затова те си казаха “трябва да реагираме, уверявайки се, че американците няма да се намесят”. Имало е преговори с посредничеството на Оман и тук цитирам статия на “Файненшъл таймс” от 12 април, т.е. публикувана ден преди иранската атаката или би трябвало да кажа отговор, и явно иранците са установили контакт с американците по две причини. Първата е, за да покажат, че техният отговор ще бъде ограничен и няма да се впускат в безгранична война срещу Израл. И второ, за да се уверят, че американците няма да се намесят в този конфликт. И точно това направиха. Тяхната операция беше идеално замислена и идеално изчислена по една проста причина – те искаха да атакуват три-четири цели. Едната от базите беше базата “Неватим” в Южен Израел. Втората е базата “Рамон”, но вероятно не военновъздушната част, а разузнавателната база, тъй като “Рамон” е база на израелските разузнавателни служби, която координира въздушната дейност в целия юг, включително в района на Газа. Има още една или две цели. Има трима възможни кандидати за тези цели. Първият е щабът на разузнаването на израелските военновъздушни сили в Тел Авив. Вторият е базата в Мерон, западно от Голан, която е база на израелското разузнаване, тя е противовес на базата “Рамон” на юг, която позволява да се координират военновъздушните действия и по-конкретно ударите срещу иранското посолство в Дамаск. И третият възможен кандидат е базата в планината Хермон, която всъщност е база на електронното разузнаване, базирано в окупираните Голански възвишения, това всъщност е сирийска територия, което позволява да се наблюдават всички всички електронни дейности в цялата зона на Южен Ливан и района чак до Дамаск. Изявленията, които бяха направени и от едните, и от другите, не позволяват да разберем кой от тези трима кандидати е бил цел, но един от тях е бил ударен.
За да могат иранците да ударят тези три цели, техните ракети не трябваше да бъдат прехващани. За да не бъдат прехванати техните ракети, те изпратиха примамки. И когато израелците казват, че са ударили 99% от апаратите, изпратени от Иран, в действителност те са ударили примамките, т.е. първата вълна от въздушни дронове, които са пристигнали с относителна ниска скорост, тръгнали са пет часа по-рано от иранска територия, летели са пет часа и които стигнаха – някои бяха прехванати по-рано, други бяха прехванати над израелска територия. Следва втората вълна от крилати ракети, които бяха остарели крилати ракети, които се движеха с относителна бърза скорост, но бяха лесни за прехващане от израелците. И след това идва третата вълна, съставена от два вида балистични ракети – балистични ракети от старо поколение, които можеха лесно да бъдат прехванати, по-конкретно от израелските системи Ароу 2 и 3, а освен това и по-сложни ракети, които са по-нови и маневрени в последната фаза. Когато погледнем видеата, които бяха качени, забелязваме, че именно тези последни ракети, които са били изпратени в много малко количество, действително са достигнали целите си. Когато иранското командване казва, че 50% от ракетите, които са изпратили, са достигнали целите си, мисля, че то има предвид 50% от тези последни ракети. Това са сложни ракети, вероятно са изпратили между 15 и 20 и тези, които са достигнали целите си, са половината от изпратените. А останалите са били предназначени да бъдат унищожени. Така че когато Западът и Израел казват, че са унищожили 99%, вероятно това е вярно, но това, което знаем, е, че една част от изпратените от Иран ракети дори не са имали експлозивен заряд, те са били предназначени да бъдат унищожени.
Така че това е забележително добре проведена операция, забележително добре изчислена, която е засегнала единствено целите, които Иран е искал да засегне, без да коства нито един човешки живот. Това наистина е постижение. На Запад беше представено като неуспех, защото казаха, че 99% са били прехванати. В действителност това, което беше прехванато, е било предназначено да бъде прехванато. И ако, да речем, 300 ракети или 300 летателни апарати са били изпратени, Израел и неговите съюзници, тъй като се намесиха американците, както и британците, французите и йорданците, това означава, че съюзниците е трябвало да използват 300 ракети, за да унищожат тези обекти. Следователно една част от израелския потенциал е бил изчерпан с този удар, без да има никакъв ефект, тъй като целите, определени от иранците, бяха ударени. Така че ако помислим добре и ако анализираме задълбочено тази операция, това е забележителен ирански успех. Сега мога да разбера защо предпочетоха, особено американците, да представят това като ирански неуспех, така че израелците да не си отмъстят. Това е възможност, която не изключвам, защо се опитаха да омаловажат победата.
Вторият удар, който беше извършен от дронове или летателни апарати, не всички бяха определени, но главно дронове в района на Исфахан, там имаше много смесен успех, тъй като очевидно всички тези апарати бяха прехванати от иранската противовъздушна отбрана. Мисля, че всъщност ставаше дума да се създаде илюзията за успех, за да се предотврати Израел да отиде по-далеч. Някои споменаха, че това всъщност са милиции, ръководени от американците, които са изпратили тези летателни апарати срещу Иран, така че Израел да не изпитва нуждата да си отмъщава. Дали знаем истината? Не знам, това е хипотеза, не знам каква е реалността. Знае се, че е имало атака, че тя е била осуетена и че това позволява на всеки един да запази достойнството си в тази история и вероятно това е добра война, ако искаме да избегнем истинска война в региона.
– Благодаря, Жак Бо, че приехте нашата покана, винаги е удоволствие да ви посрещнем!
– Благодаря ви!
Със съкращения
Автор: Espoir et Dignité
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?