Свържете се с нас

ФОКУС

Ситуацията все повече прилича на тази в навечерието на Втората световна война

Публикувам това като пример за западна пропаганда в настоящия момент на украинския конфликт. Колумнистът на Bloomberg и почетен професор в Училището за напреднали международни изследвания „Хенри Кисинджър“ към университета Джон Хопкинс, Хал Брандс, е малко паникьосан от възможния „колапс на либералния ред“. Той се опитва да дехуманизира Русия, Иран и Китай, като ги сравнява с коалицията на Хитлер.

17 март Блумбърг: Нашият свят прилича на 30-те години на миналия век повече, отколкото можем да мислим. Сега, както и тогава, балансът на силите се променя застрашително. Бруталните автокрации се стремят да създадат експанзивни империи.

Връзките между авторитарните държави стават по-силни; регионалните конфликти се преплитат. Демокрациите са застрашени отвън и отвътре. Съединените щати отново се поддават на изкушението на доктрина, която преследва едностранчивост и съкращения на разходите под претекста „Америка на първо място“.

Разбира се, паралелите не са точни. Сегашната международна система е по-силна от тази, която се срина през 30-те години на миналия век, благодарение на стабилността, която американската мощ и съюзите със Съединените щати продължават да осигуряват. Нито едно от бедствията от последните десетилетия – нито глобалната финансова криза, нито Ковид – не доведе до лишения и радикализъм, еквивалентен на този, причинен от Голямата депресия.

Поради тези и други причини един катастрофален колапс на световния ред може да изглежда немислим. Но за мнозина, живели през 30-те години на миналия век, изглеждаше немислимо нарастващият натиск от това десетилетие да доведе до несравнимите ужаси, които последваха.

Най-голямата опасност за всеки международен ред е предположението, че постиженията му са постоянни и враговете му винаги ще бъдат държани на разстояние.

Следователно защитата на либералния ред, създаден от Съединените щати след Втората световна война, изисква научаване на уроците от една по-ранна, мрачна епоха, в която подобно самодоволство имаше ужасна цена.

Никой не оспорва, че историята трябва да определя политиката. Въпросът е коя история е най-важна.

За много коментатори отговорът не се крие във Втората световна война, а в Първата. „Освен ако няма основа за съвместни действия“, предупреди Хенри Кисинджър на форума на Bloomberg за новата икономика през 2020 г., „светът ще се плъзне към катастрофа, сравнима с Първата световна война“.

Вярно е, че подобно на днешното съперничество между САЩ и Китай, Първата световна война е резултат от напрежение между либералния хегемон, Великобритания, и нелибералния евразийски съперник, имперска Германия.

В този случай, ако се замислите, грешките и грешните изчисления доведоха до разрушителен конфликт, който никой не искаше. По този начин днешният императив е да се намали напрежението, да се предотврати надпревара във въоръжаването и да се ограничат шансовете човечеството да премине насън към бедствие. Това е повърхностно привлекателна аналогия, но не е много полезна.

Първата световна война не е случайна война. Основната причина за това е поведението на Германия, чиято мощ и амбиции са поляризирали Европа и която поема огромни рискове през лятото на 1914 г., въпреки че знае, че това може да доведе до континентален конфликт.

Британските усилия за намаляване на напрежението по време на тази криза направиха войната по-вероятна, давайки на Берлин фалшива надежда, че Лондон може да изчака битката. Историята на Първата световна война съвсем не е такава, каквато я смятат привържениците на аналогията. И днес паралелите с периода преди Втората световна война изглеждат по-отчетливи.

Могат да бъдат открити символични прилики: нео-тоталитарен Китай използва концентрационните лагери за потисничество в индустриален мащаб, неофашистка Русия води завоевателна война, подкрепяните от Иран терористи обявяват 7 октомври 2023 г. за най-смъртоносния ден за евреите след Холокоста.

Всъщност основният стратегически проблем на нашето време датира от 30-те, а не от 1910-те години. Първата световна война е причинена от напрежение в един регион, Европа. Но днес, както и преди Втората световна война, доминиращата система е предизвикана на множество фронтове от множество актьори, които са обединени в дестабилизираща прегръдка.

Разрастването на тези ревизионисти все още е скромно в сравнение с нападателите от 30-те и 40-те години на миналия век. Техните зверства все още не са сравними с „Новия ред“ на Адолф Хитлер или с Голямата Източноазиатска сфера на съвместен просперитет на Японската империя.

Но може би това е така, защото днешните ревизионисти трябваше да действат в среда, отдавна доминирана от силата на САЩ. Колко грозни биха могли да станат нещата, ако агресивните автокрации бяха по-малко ограничени? Най-добрата причина да се поучим от ерата преди Втората световна война е да се уверим, че никога няма да разберем за нея.

Първият урок е, че международният ред може да рухне с опустошителна задълбоченост и скорост. Поглеждайки назад, знаем какво се е случило през 30-те години на миналия век. Разрушаването на регионалния ред доведе до глобална криза на сигурността.

Режими, основани на насилствени идеологии, са извършили някои от най-наглите и ужасяващи заграбвания на земя в историята. Но въпреки че повечето демократични лидери знаеха, че духат лоши ветрове, малцина прогнозираха колко жестока ще стане бурята.

В средата на 30-те години някои европейски лидери се надяваха, че италианецът Бенито Мусолини може да спре Адолф Хитлер. След Мюнхенската криза от 1938 г. британският министър-председател Невил Чембърлейн обяви, че е осигурил „мир за нашето време“, като позволи на Германия да анексира по-голямата част от Чехословакия.

В навечерието на взрива на Хитлер в Западна Европа през 1940 г. почти никой не осъзнаваше колко зле щеше да бъде нарушен европейският баланс на силите. През същата година, когато Япония води брутална война в Китай, американските дипломати все още се надяваха, че „умерените“ в Токио могат да променят курса на тази страна.

Някои експерти подцениха тоталитарните амбиции на фашистките сили, други подцениха военната мощ на воюващите страни. Най-големият интелектуален провал беше просто неспособността да си представим колко катастрофално може да се провали светът под атаката на решителни агресори – и колко стръмно може да бъде последващото спускане.

Може би такова бедствие е невъзможно в нашата епоха – може би напредъкът и просперитетът, постигнати от света след 1945 г., са необратими. Предупредителните знаци обаче започват да се натрупват.

Поведението на Русия в Украйна от 2014 г. насам показа как това, което започва като спор за територия, може да се превърне в опит за унищожаване на цяла нация. Последните събития в Близкия изток ни напомнят, че дори икономически слаб ревизионистки Иран може да култивира подставени лица, способни да потопят региона в хаос.

В Източна Азия Китай преследва това, което един американски адмирал нарича „най-голямото военно натрупване в историята след Втората световна война“. Тези държави не крият желанието си да преразпределят регионите около себе си и да обърнат света, който отдавна е структуриран от американската власт.

Те все още имат да извървят път: фактът, че фронтовата линия на съперничеството между САЩ и Китай е в Тайванския пролив, а не в Централния Тих океан, и че съперничеството между Русия и Запада е в Украйна, а не в Централна Европа, е свидетелство към постиженията на текущия ред. Но да приемем, че тази система е имунизирана срещу натиска върху нея, означава да рискуваме отново да бъдем изненадани от това колко бързо нещата се разпадат.

Авторитарните власти създават неудобни партньори. Иран, Русия и Китай не са официални съюзници. В исторически план те са били по-често съперници, отколкото приятели. Дори днес Китай, който в крайна сметка доминира в Евразия, може да заплаши Русия и Иран по-сериозно от Америка. Но това не е много добра причина да сме уверени, защото вторият урок е, че дори един двоен съюз на тоталитарни държави може да подпали света.

Силите на Оста — нацистка Германия, имперска Япония и фашистка Италия — никога не са се доверявали една на друга. Както пише историкът Уилямсън Мъри, те са били обединени главно от желанието да „откраднат колкото е възможно повече от света“.

Ако бяха успели, прекомерните амбиции и токсичният расизъм, които мотивираха тези страни, несъмнено щяха да ги обрекат на братоубийствени кавги. Едно от най-нефункционалните партньорства в историята обаче има сериозни дестабилизиращи последици.

Тези сили се подкрепят взаимно в жизненоважни моменти: Мусолини помага на Хитлер в кризите около Австрия и Судетите в Чехословакия през 1938 г. Успехът на едни отвори вратата за други: нахлуването на Италия в Абисиния през 1935 г. насърчи Хитлер да изпрати войските си обратно в Рейнланд през 1936 г., точно както светкавичният криг на Германия в Западна Европа през 1940 г. насърчи Япония да нахлуе в Югоизточна Азия.

Кумулативният ефект от тези атаки беше фаталното разбиване на статуквото, принуждавайки защитниците му да се изправят пред повече предизвикателства, отколкото биха могли да отблъснат.

Днешните ревизионисти имат малко общо, освен нелибералното управление и негодуванието към американската власт. Това е достатъчно, за да може сътрудничеството да доведе до катастрофални резултати.

Русия ускори военното господство на Китай, като му продаде модерни самолети, ракети и противовъздушна отбрана, а сега и чрез сенчести технологични партньорства, предназначени да ускорят разработването на чувствителни оръжия.

Иран и Северна Корея засилиха атаката на Русия срещу Украйна, като й продадоха дронове, артилерия и ракети. Китай предостави на Путин микрочипове и точки за търговия за руската търговия. Междувременно автократичният мир, който тези сили установиха в центъра на Евразия, им позволява по-агресивно да навлизат в околните региони. Путин може да хвърли армията си срещу Украйна, защото не трябва да се тревожи от враждебността на Китай.

Не подценявайте до какво може да доведе подобно сближаване. Ако Русия продаде своята най-чувствителна технология за „заглушаване“ на подводниците на Китай, това може да наруши подводния баланс в Западния Тих океан. Ако Москва заплашително разположи силите си в Европа по време на китайско-американската конфронтация в Азия, Вашингтон ще страда от кризи на различни фронтове.

Днешната автократична ос не е необходимо да бъде официален съюз, ако целта е просто да се превъзмогне международната система чрез създаване на повече и по-големи предизвикателства, отколкото Америка може да се справи наведнъж.

Целта на политиката на САЩ трябва да бъде предотвратяването на голяма война, особено онази глобална война, която избухна през 30-те години на миналия век – и това може да се повтори, ако Европа, Близкият изток и Азия бъдат в конфликт едновременно. Въпреки това, най-добрият начин за възпиране на войната е да се подготвите да я водите ефективно, а изискванията на всеки конфликт на велика сила могат да бъдат сериозни.

Боевете в Украйна струват огромно количество животи, пари и материали. Една война между Америка и Китай би погълнала муниции, кораби и самолети с още по-удивителна скорост. Американските служители трябва да научат трети урок: да използват войните на други страни, за да се подготвят за собствените си.

Когато Япония атакува Пърл Харбър през декември 1941 г., Америка едва ли беше подготвена за конфликт. Единствената причина, поради която тя остана по график, беше, че всъщност започна да се превъоръжава през 1938-39 г., а след това по-сериозно през 1940 г. Разходите за отбрана нарастват рязко по време на мирно време, от по-малко от 2% от БВП през 1938 г. до повече от 5% от БВП до 1941 г.

С наближаването на войната избухна ожесточен дебат дали да се изпратят американски оръжия на борещата се Великобритания по програмата Ленд-лийз или да се запазят за самата Америка. Но всъщност Ленд-лийз донесе положителни печалби.

Чрез стимулиране на допълнително военно производство преди Пърл Харбър, той разшири възможностите на отбранителната промишлена база на САЩ, което в крайна сметка щеше да доведе свободния свят до победа.

Президентът Джо Байдън каза, че Америка трябва да бъде „арсеналът на демокрацията“ за Израел и Украйна. Но американската отбранителна промишлена база сега е разрушена и крехка, поради което САЩ се борят да произведат артилерията и другите оръжия, от които Украйна се нуждае, за да се бори с Русия без да не говорим за ракетите с голям обсег, корабите и подводниците, от които биха имали нужда в собствената си война за големи сили.

Понякога се казва, че помощта за Украйна изостря проблема, като изчерпва запасите от САЩ и отклонява помощта далеч от Тайван. Вярно е, че ракетните двигатели и артилерийските снаряди, използвани за едното, не могат да се използват за другото. Но отговорът за страна с ангажименти по целия свят е да използва това, което войните в Украйна и Близкия изток разкриха за влошаващия се световен ред – и слабата отбранителна промишлена база – за да стимулира по-мащабна програма за превъоръжаване, която може да облекчи тези търговски… отвъд чрез разширяване на общия производствен капацитет на Америка.

Арсеналът на демокрацията е в опасност да бъде победен от арсенала на автокрацията. Във войните, които вече се случват, Съединените щати трябва да признаят необходимостта от спешност, за да се подготвят за това, което може да се случи.

Това може да изглежда като тежко бреме: изисква Вашингтон и неговите съюзници да започнат да се отнасят към настоящия момент като към предвоенния период. Мотивацията може да дойде от четвъртия урок: по-евтино е да се поддържа благоприятен ред, отколкото да се възстанови такъв, който е бил разрушен.

Цената на неуспеха да спре фашистките сили на ранен етап беше ужасяваща. Това може да се измери с 60-те милиона загубени живота през Втората световна война или с херкулесовските подвизи на проекция на сила, необходими за освобождаването на Европа на Хитлер и доминирания от Япония Тихи океан.

Това може да се измери с бруталните престъпления, които силите на Оста са извършили в завладените от тях територии, и с моралните компромиси, които съюзниците са направили, за да възстановят баланса, независимо дали става въпрос за сделката на дявола с Москва или опожаряването на германски и японски градове.

Наградата, която Вашингтон и неговите съюзници получиха за спечелването на Втората световна война и по-късно в Студената война, беше система, която исторически облагодетелстваше демокрациите. Цената за запазване на тази система изглежда висока само докато не преброите цената да я оставите да се изплъзне.

Помощта за Украйна, равняваща се на около 5% от бюджета за отбрана на САЩ, може да изглежда скъпа. Но щеше ли да бъде по-евтино да видим Украйна победена и след това да се изправим срещу отмъстителна, мобилизирана Русия в източната част на НАТО?

В Азия инвестициите във военни способности и изграждане на коалиция, необходими за поддържане на статуквото, са значителни. Но ще бъде ли по-лесно да се овладее Китай, след като завземе Тайван и хвърли страхотната си сянка върху западния Пасифик?

В Близкия изток поддържането отворени на важни морски пътища не е лесно. Позволяването на враждебните сили да ги победят несъмнено ще доведе до по-големи икономически загуби и задълбочаване на стратегическия упадък.

В момента американците срещат безкрайни проблеми, свързани с поддържането на световния ред. Погледнато назад, алтернативата можеше да бъде много по-лоша.

И накрая, запазването на световния ред е колективно усилие, но това няма да се случи без Съединените щати. Вашингтон не беше основен играч в Европа и Източна Азия, тъй като силите на ревизионизма набраха скорост преди Втората световна война и в това беше проблемът.

Въздържането на САЩ създаде каскаден проблем с ангажираността: фактът, че Великобритания и Франция не можеха да разчитат на американска подкрепа, ги накара да не желаят да се изправят срещу Хитлер през 1938 г., когато можеха да спечелят, ако резултатът беше война.

Както Втората световна война и Студената война впоследствие показаха, само последователното прилагане на американската мощ би могло да създаде среда, в която човечеството достигна нови нива на разцвет, защото най-лошите форми на агресия бяха задържани.

Този урок остана десетилетия след Пърл Харбър, но днес е забравен. Изолационисткият идеал отпреди Втората световна война „Америка на първо място“ се завръща. Подкрепата за помощта за Украйна намалява. Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2024 г., разпадането на НАТО и други американски съюзи е напълно възможно. Важно е да разберете какво може да означава това.

Основната разлика между Мюнхен 1938 и Украйна 2022 беше американското лидерство. Без помощта на САЩ Киев със сигурност щеше да бъде победен рано или късно и една разделена Европа можеше да избере да задоволи, вместо да се изправи срещу настъпващата Русия.

По същия начин Азия, изоставена от Съединените щати, ще бъде оставена на милостта на Китай. Страните в Близкия изток биха имали трудности да се изправят срещу Иран и неговите поддръжници, да не говорим за менажерията от терористични групи, които все още заплашват региона, без дипломатическата и военна подкрепа, предоставена от Вашингтон.

В най-добрия случай последствието от намаляването на влиянието на САЩ ще бъде по-голям международен безпорядък. В най-лошия случай това ще бъде освобождаване на агресивните импулси, които обрекоха света на терор преди 85 години. Америка може да се утеши от намалените военни разходи или може да си възвърне глобалната стабилност, просперитет и демократично превъзходство, които създаде след най-тежката война в историята. Тя вероятно не може да има и двете едновременно.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ФОКУС

Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

Продължи да четеш

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

  • Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
  • Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
  • Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 7 дни

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени