Мистериозният „енергиен бос“. Откъде се взеха Христо Ковачки и първият му милион

Всички казват, че властите са взели на мушка бизнесмена Христо Ковачки, но ако вярваме на документите, това не е така. Официално Ковачки не е собственик на нищо, което се разследва в момента – четири ТЕЦ-а, за които се предполага, че замърсяват от години околната среда.

В края на миналата седмица беше арестуван и шефът на ТЕЦ “Бобов дол”, но сто на сто никой не му е запомнил името. За всички ТЕЦ “Бобов дол” е свързан с името на Христо Ковачки – бизнесменът, за когото се знае най-малко от всички, но чиито владения вестник “Капитал” оценява на 1.5 млрд. лв., наричайки го най-голям търговец на ток в страната. Често към името му се добавя и определението „енергиен бос“.

Кой е този човек и откъде е тръгнал бизнесът му?
Семейството, голямата тайна

Христо Ковачки е роден през 1962 г. в Самоков. Няма надеждни данни за това от какво семейство произхожда и къде е завършил средното си образование. Това незнание пречи на разбирането за бизнеса му. Според повечето данни дружествата на Ковачки се регистрират именно на негови близки роднини – една от първите фирми (преобразуваната “Хиала”) той прави със сестра си Галина, а след сватбата й превръща в своя дясна ръка нейния съпруг – Никифор Ваклинов.

Ковачки прави бизнес с роднини, но точно за семейството му е известно твърде малко

Първата компания, с която Ковачки се прочува – “Ел Ем – Импекс”, придобива първите два ВЕЦ-а в неговото енергийно портфолио и е регистрирана в сградата на ТКЗС на софийското село Продановци. Същевременно някои от журналистите, изследвали биографията на Ковачки, твърдят, че баща му е бил председател на ТКЗС. И че, съответно, е свързан с функционерите, управлявали тези стопанства.

Повечето кредити на Ковачки идват от Първа инвестиционна банка (ПИБ), вероятно с помощта на човека, който е бил кум на сватбата му – Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на банката.

През 2007 г. Ковачки прави партия ЛИДЕР, която прераства в “Български демократичен център. Съпредседател на партията е братовчедката на бизнесмена д-р Красимира Ковачка.

Тези пет примера сочат, че зад семейството на Ковачки може да стои нещо повече от обичайния набор роднински връзки. Фактът, че не може да се проникне в историята на бизнеса му, се обяснява именно с роднинската обвързаност на хората в него.

Първият милион

За първия милион на Ковачки няма сигурни данни, но най-често се споменават три предположения – че той е натрупан от търговия с Русия в размирните времена, последвали Перестройката; че е дошъл от (нарко)бизнеса на Константин Димитров – Самоковеца; че е натрупан от банкови кредити. Или и трите заедно.

През 1988 г., в разгара на големите политически промени в СССР, Ковачки завършва физика в Ленинградския институт за точна механика и оптика. През 1991 г. защитава пак там дисертация за лазерите и микроелектрониката. Руският му период съвпада с големи сътресения в съветската икономика – тогава плановото стопанство се разпада, а новият икономически модел още не е регулиран.

По това време Ковачки живее между двете държави. Още през 1990 г. той регистрира в Самоков първата си фирма на име “Хиала”. За целта използва комунистическия указ № 56, който донякъде позволява частната инициатива. “Хиала” се занимава с хотелиерство, туризъм, обществено хранене.

В зората на 90-те той изнася консерви за Русия, участва в спекулативната търговия в България, държи щандове в различни пазари. Разглеждат го като дребен играч. На никого не му и хрумва, че изведнъж ще се озове начело на енергийния бизнес.

До средата на 90-те на него се гледа като на дребен играч

До средата на 90-те той успява да регистрира в родния си Самоков и в София няколко дружества за търговия и туризъм заедно с граждани на Русия и Украйна, като очевидно се опитва да капитализира контактите, натрупани по време на следването му. Но тези дружества оцеляват във времето едва 2-3 години. Оттогава нататък той няма съвместни дружества с граждани на бившия СССР, сочат търговските регистри.

Първото му участие в приватизацията е по времето на кабинета „Беров”. През 1994 той успява да се сдобие със супермаркет в столичния район “Красна поляна” и да плати кеш цялата сума, възлизаща на тогавашни 6 750 000 лв. Месец-два по-късно историята се повтаря – той купува супермаркет на столичния булевард “Мария Луиза”, за тогавашните 17 085 000 лв. Само че плащането е вече разсрочено.

Следващите му два успеха в приватизацията се отнасят към мандата на Иван Костов. През 1998 г. той плаща (разсрочено) 645 000 щатски долара, за да придобие 80% от капитала на едно дружество, а през 2000 г. никому неизвестната “Ел Ем Импекс”, чийто едноличен собственик е Христо Ковачки, се сдобива с два веца – “Пасарел” и “Кокаляне”, обединени в каскада “Искър”, за близо 2 милиона долара. Ковачки плаща незабавно в брой половината от тази сума, а другата половина изплаща в следващите 30 дни.
Щастливата му година: 2002

Ако пещерата на Аладин съществува, трябва да я е открил Христо Ковачки. През 2002 г. той толкова стремително навлиза в приватизацията и енергийния бизнес, че друга причина, освен чудодейно забогатяване, надали би се открила.

Само през тази календарна година той придобива няколко държавни или общински предприятия, сред които изпъкват имената на “Фина механика”, “Булгарплод-Бояна”, “Булварко” или “РУМ – Деница”. Пак тогава придобива и първата си мина – “Чукурово”. Пак тогава регистрира и първата си фирма в сграда на Промишлена зона “Орион” в район “Връбница”, където оттук нататък ще се помещават почти всичките му дружества.

2003 година също му носи успехи в приватизацията, но тогава акцентът вече не пада върху количеството на придобитите предприятия, а върху качеството. Тогава той купува втората си мина – “Бели брег”, заявявайки се като сериозен участник в енергийния пазар.

Успехът го следва през целия мандат на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и почти през целия мандат на следващото правителство, в което заедно управляват БСП, ДПС и НДСВ и което е наричано правителство на тройната коалиция (2005-2009).

Най-големият успех на Ковачки е постигнат по време на два мандата – този на Сакскобургготски и този на Станишев

В края на тези два мандата Ковачки вече притежава – лично или чрез свързани фирми – също и мините “Черно море”, “Бобов дол”, “Станянци”, “Открит въгледобив – Перник”. Вече е навлязъл и в бизнеса с тецовете, чрез ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3” – Димитровград, “Атоменергоремонт”, фабрика “Брикел”.
Новият бизнес и последните 10 години

Самият Ковачки рядко дава интервюта, но от малкото му участия в публичния живот стават ясни две негови твърдения: че той никога не е имал нищо общо с убития в Амстердам Константин Димитров – Самоковеца и че всичките си предприятия е купувал с банкови кредити. Той твърди, че не притежава тецове, а е само техен консултант.

В последните 10 години бизнесът на Ковачки се е променил значително, макар и да остава в сферата на енергетиката, смята в. “Капитал” и дава примери: голяма част от въгледобивните мини днес вече са затворени или са с намален капацитет, няма ги вече и магазините “Европа”, генерирали по над 100 млн. лв. на година, много от топлофикациите работят с по-малко хора, а самият Ковачки отдавна не е част от Общинска банка.

Въпреки това Ковачки остава най-големият играч на пазара на електроенергия и е основен доставчик на институции като Министерския съвет и Народното събрание, както и на компании като БДЖ и столичното метро.
Проверки и съдебни дела

Христо Ковачки е бил по веднъж проверяван и съден, а в момента се разследват тецовете, свързани с него.

Първата прокурорска проверка на Ковачки е образувана в разгара на превръщането му в енергиен бос – през 2006 г. По данни на вестник “Капитал” тя е задържана почти две години и е видяла бял свят чак след оставката на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Обвиняеми са Ковачки и неговият зет Никифор Вангелов. Първоначалната хипотеза на прокуратурата е била следната: че Ковачки е купувал предприятия по завишени цени, за да взима по-големи банкови кредити.

Ковачки е осъден на 3 години затвор условно, но горната инстанция го оправдава

Това дело на прокурор Маргарита Немска успява да стигне до развръзка: Ковачки е осъден на 3 години условно с петгодишен изпитателен срок. Съдийският състав на Александра Йорданова признава, че Ковачки е сключвал фиктивни сделки за машини, сувенири и биодизел, като е избегнал да плати близо 17 милиона лева данъци. Присъдата е произнесена през пролетта на 2011 г.

Вестник “Труд” твърди, че веднага след това Ковачки е започнал да прехвърля част от дружествата си в офшорни зони. Той не се отказва от това дори и три години по-късно, когато апелативната инстанция оправдава бизнесмена.

Междувременно Ковачки е бил обект и на проверка на антикорупционната комисия, известна с името на тогавашния си председател Стоян Кушлев. Тя установява, че от 1 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. Ковачки е получил доходи от малко над 2 милиона лева, но е успял да придобие предприятия за над 143 милиона лева. Запорирани са сметки и имущество на бизнесмена. Но с оправдаването му на апелативна инстанция запорът е свален.

Паралелно с това е известно и друго дело, по което Ковачки не е обвиняем, макар че непрекъснато става дума за него. Това е делото на бившия министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев – Румен Овчаров. През 2018 г., малко преди изтичането на 10-годишния давностен срок, той беше обвинен в това, че е допуснал източването на “Мини Бобов дол” ЕАД, които са били дадени под наем на дружество, свързвано с Ковачки. Делото все още се гледа на първа инстанция.

През септември 2019 тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров започна проверка на тецовете “на Ковачки”, за да провери сигнал на ДАНС, че в тях се извършва незаконно горене на отпадъци. Резултатите от това намерение така и не станаха известни, но преди десетина дни новият главен прокурор Иван Гешев повторно обяви такава проверка, без да споменава предишната. Да видим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?