ФОКУС

Намираме се в разгара на цивилизационна война

В края на 30-те години на миналия век, по време на Втората световна война и само месеци преди убийството си, Лев Троцки вече имаше визия за това как ще изглежда бъдещата Империя на хаоса.

„За Германия това беше въпрос на „организиране на Европа“. Съединените щати трябва да „организират“ света. Историята изправя човечеството лице в лице с вулканичното изригване на американския империализъм… Под един или друг претекст и лозунг Съединените щати ще се намесят в невероятния сблъсък, за да запазят световното си господство.“

Всички знаем какво се случи след това. Сега сме под нов вулкан, който дори Троцки не би могъл да идентифицира: западащи Съединени щати, изправени пред „заплахата“ от Русия и Китай. И отново цялата планета е засегната от големи движения в геополитическата шахматна дъска.

Щраусовите неоконсерватори, които отговарят за външната политика на САЩ, никога не биха могли да приемат Русия-Китай да поведе пътя към многополюсен свят. Засега имаме постоянния експанзионизъм на НАТО като тяхна стратегия за изтощаване на Русия и Тайван като тяхна стратегия за изтощаване на Китай.

И все пак през последните две години жестоката прокси война в Украйна само ускори прехода към многополюсен световен ред, управляван от Евразия.

С незаменимата помощ на проф. Майкъл Хъдсън, нека накратко обобщим 5-те ключови променливи, които обуславят настоящия преход.

Губещите не диктуват условия
1.Патовата ситуация:

Това е новият, натрапчив наратив на САЩ за Украйна – на стероиди. Изправени пред предстоящото космическо унижение на НАТО на бойното поле, Белият дом и Държавният департамент трябваше, буквално, да импровизират.

Москва обаче не се притеснява. Кремъл отдавна е поставил условията: пълна капитулация и никаква Украйна като част от НАТО. „Да преговаряш“ от гледна точка на Русия означава да приемеш тези условия.

И ако силите, които решават във Вашингтон, предпочетат турболенция на въоръжаването на Киев или да пуснат „най-отвратителните провокации, за да променят хода на събитията“, както заяви тази седмица ръководителят на СВР Сергей Наришкин, добре.

Пътят напред ще е кървав. В случай, че обичайните заподозрени отстранят популярния Залужни и инсталират Буданов като шеф на въоръжените сили на Украйна, ВСУ ще бъдат под пълен контрол на ЦРУ – а не на генералите от НАТО, както е все още.

Това може да предотврати военен преврат срещу потната марионетка в Киев. И все пак нещата ще станат много по-грозни. Украйна ще премине към тотална партизанска война с две цели: да атакува руското цивилно население и гражданската инфраструктура. Москва, разбира се, е напълно наясно с опасностите.

Междувременно ускоряването на бърборене в няколко географски ширини предполага, че НАТО може дори да се готви за разделяне на Украйна. Каквато и форма да приеме това, губещите не диктуват условия: Русия го прави.

Що се отнася до политиката на ЕС, предвидимо, те са в пълна паника, вярвайки, че след като изчисти Украйна, Русия ще стане още по-голяма „заплаха“ за Европа. Глупости. Не само че на Москва не й пука какво „мисли“ Европа – последното нещо, което Русия иска или има нужда, е да се присъедини към истерията на Прибалтика или Източна Европа. Нещо повече, дори Йенс Столтенберг призна, че „НАТО не вижда заплаха от страна на Русия към нито една от своите територии“.

2.БРИКС

От началото на 2024 г. това е Голямата картина: руското председателство на БРИКС+ – което се превежда като ускорител на частици към многополюсност. Стратегическото партньорство Русия-Китай ще увеличи действителното производство в няколко области, докато Европа се потапя в депресия, отприщена от Перфектната буря на санкционния удар срещу Русия и деиндустриализацията на Германия. И това далеч не е краят, тъй като Вашингтон нарежда и на Брюксел да наложи санкции на Китай по целия спектър.

Както го формулира професор Майкъл Хъдсън, ние се намираме точно в средата на “ цялостното разделение на света и обръщането към Китай, Русия, Иран, БРИКС“, обединени в „опит да обърнат, отменят и преобърнат цялата колониална експанзия, която се е случила през последните пет века“.

Или, както външният министър Сергей Лавров определи в Съвета за сигурност на ООН този процес на БРИКС, оставящ зад гърба си западните хулигани, променящият се световен ред е като „схватка на детска площадка, която Западът губи“.

Чао чао, мека сила
3. Самотният император:
„Патовата ситуация“ – всъщност загубата на война – е пряко свързана с нейната компенсация: Империята притиска и свива една васализирана Европа. Но дори когато упражнявате почти пълен контрол над всички тези сравнително богати васали, вие губите Глобалния Юг завинаги: ако не всички техни лидери, със сигурност огромното мнозинство от общественото мнение. Черешката в токсичната торта е да се подкрепи геноцид, последван от цялата планета в реално време.

Чао чао, мека сила.

4. Дедоларизация:
В целия Глобален Юг те направиха сметката: ако Империята и нейните васали от ЕС могат просто да откраднат над 300 милиарда долара в руски чуждестранни резерви – от висша ядрена/военна сила – те могат да го причинят на всеки и ще го направят.

Основната причина Саудитска Арабия, сега член на БРИКС 10, да е толкова кротка по отношение на геноцида в Газа е, че техните огромни резерви в щатски долари са заложници на Хегемона.

И все пак керванът, който се отдалечава от щатския долар, ще продължи да се разраства и през 2024 г.: това ще зависи от решаващите кръстосани обсъждания в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и БРИКС 10.

5. Градина и джунгла:
Това, което Путин и Си по същество казват на Глобалния Юг – включително богатия на енергия арабски свят – е съвсем просто. Ако искате подобрена търговия и икономически растеж, с кого ще се обвържете?

Така че се връщаме към синдрома на „градината и джунглата“ – въведен за първи път от британския ориенталист Ръдиард Киплинг. Както британската концепция за „бремето на белия човек“, така и американската концепция за „Манифеста на съдбата“ произлизат от метафората „градина и джунгла“.

НАТОстан и едва ли целият трябва да бъде градината. Глобалният Юг е джунглата. Отново Майкъл Хъдсън: както е сега, джунглата расте, но градината не расте, „защото нейната философия не е индустриализация. Нейната философия е да получава монополна рента, т.е. рента, която получавате в съня си, без да произвеждате стойност. Вие просто имате привилегията на правото да събирате пари от монополната технология, която притежавате.“

Разликата сега, в сравнение с всички онези десетилетия на имперски безплатен обяд, е в „огромното изместване на технологичния напредък“ от Северна Америка и САЩ към Китай, Русия и избрани възли в Азия.

Завинаги войни. И без план Б
Ако обединим всички тези варианти – патова ситуация; БРИКС; самотният император; дедоларизация; градина и джунгла – в търсене на най-вероятния сценарий напред е лесно да се види, че единственият „изход“ за притиснатата в ъгъла Империя е, какво друго, начинът на действие по подразбиране: Завинаги войни.

И така стигаме до сегашния американски самолетоносач в Западна Азия, който е напълно извън контрол, но винаги подкрепян от Хегемона и се стреми към война на няколко фронта срещу цялата Ос на съпротивата: Палестина, „Хизбула“, Сирия, иракската въоръжена съпротива, „Ансарула“ в Йемен и Иран.

В известен смисъл се връщаме непосредствено след 11 септември, когато това, което неоконсерваторите наистина искаха, не беше Афганистан, а нахлуването в Ирак: не само да контролират петрола (което в крайна сметка не успяха), но и в анализа на Майкъл Хъдсън, „по същество да се създаде чуждестранен легион на Америка под формата на ISIS и Ал-Кайда в Ирак“. Сега „Америка има две армии, които използва, за да се бие в Близкия изток, чуждестранният легион на ИД/Ал Кайда (чуждестранният арабоезичен легион ) и израелците.“

Интуицията на Хъдсън за ISIS и Израел като паралелни армии е безценна: и двете се бият с Оста на съпротивата и никога (курсивът е на автора) не се бият помежду си. Щраусовият неоконсервативен план, колкото и да е безвкусен, по същество е вариант на „битката до последния украинец“: да се „бием до последния израелец“ по пътя към Свещения граал, който е да бомбардираме, бомбардираме, бомбардираме Иран (авторско право на Джон Маккейн) и да предизвикаме смяна на режима.

Колкото и „планът“ да не проработи в Ирак или Украйна, той няма да проработи и срещу Оста на съпротивата.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Това, което Путин, Си и Раиси обясняват на страните от Глобалния Юг, явно или по съвсем фин начин, е, че се намираме в разгара на цивилизационна война.

Майкъл Хъдсън е направил много, за да сведе такава епична борба до практически условия. Насочваме ли се към това, което описах като техно-феодализъм – което е формата на изкуствения интелект на търсещия рента турбо-неолиберализъм? Или се насочваме към нещо подобно на корените на индустриалния капитализъм?

Майкъл Хъдсън характеризира благоприятния хоризонт като „повишаване на жизнения стандарт, вместо да се налагат финансови икономии на МВФ върху доларовия блок“: изработване на система, която Големите финанси, Големите банки, Големите фармацевтични компании и това, което Рей Макгавърн запомнящо се нарече MICIMATT (военно-промишлен-конгресен-разузнавателен-медиен-академичен-мисловен комплекс) не могат да контролират. Alea jacta est. (от лат. „Зарът е хвърлен“ бел.ред.)

Пепе Ескобар, бразилски журналист

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Най четени

Exit mobile version