Свържете се с нас

ФОКУС

Хомейни предупреди британския агент Горбачов да не разбива света, но „той не го разбра“!

Все още ли е актуално 35 години по-късно посланието на аятолах Хомейни до Горбачов?

Неочаквано писмо

През януари 1989 г. Горбачов неочаквано получава писмо от аятолах Р. Хомейни. Неочаквано, тъй като имамът все още не е изпратил лични съобщения до нито един от ръководителите на чужди държави.

Втората изненада вероятно е съдържанието на текста, изразяващо се в предложението за подробно изследване на исляма като алтернатива на материалистическия светоглед, който преживява криза в рамките на късносъветските реалности и своеобразен начин за ефективно решаване на духовните и морални проблеми пред СССР.

Изглежда аятолахът не е избрал подходящия момент за установяване на диалог: точно с идването (по-точно изкачването) на Горбачов на власт големите и малките сатани започват да се сближават: от 1987 г. насам две срещи на лидерите на суперсилите се състояха в техните столици.

И малко по-късно от писмото, но през същата 1989 г., „Горки Парк“ записва сингъла „Бенг!“ в Ню Йорк на фона на съветско-американски знамена, който влезе в класацията на „Билборд“. Година по-рано в страната се проведе първият конкурс за красота, който едва ли щеше да намери подкрепа сред иранските молли, особено на фона на въвеждането през 1981 г. на задължителното носене на воал и куп други ограничения за жените в Иран .

Както може да се очаква, съветският „лидер“ (тази дума, разбира се, трябва да бъде поставена в кавички) отговаря с общи фрази. Месец по-късно, след като прие шефа на външното министерство Е. А. Шеварднадзе в Кум, аятолахът изрази разочарование, защото той си представяла Горбачов като мислещ човек.

Не, генералният секретар е мислещ човек, но, противно на надеждите на Хомейни, не мислител. А необмислените му и дори наивни стъпки на външнополитическата сцена свидетелстват за липсата на талант на политик в истинския, макиавелистки смисъл.

Защото в противен случай зад тона на писмото, нюха на общи, макар и не лишени от богословска дълбочина фрази, Михаил Сергеевич би съзрял нещо повече от разсъждения по слабо интересуващи го религиозни теми.

Мисля, че щеше да види, макар и завоалирано, предложение за съвместно прилагане на международната арена на стратегията, която Кремъл изгражда в момента в Близкия изток.

А минаха „само” трийсет и пет години – почукване на затворената евроатлантическа врата, която, да, леко се открехна, но пуснаха Русия само в коридора, понякога под съпровода на смях и снизходително потупване по рамото – спомняме си приятеля Бил.

Причината е проста – стратегията на неоколониализма на елитния златно-милиарден клуб беше реализирана по отношение на Русия (нейната територия, ресурси, производствена база, пазар на труда, научен потенциал – тук обаче китайците се постараха повече, благодарение на което те извършиха пилотиран космически полет през 2003 г.), а не заедно с нея.

И още повече, че най-далновидните задгранични политици по отношение на деидеологизирания СССР започнаха да прилагат подобна стратегия именно през разглеждания тук период. Ех, в тази връзка ми се ще да се поровя в архивите на напусналия наскоро нашия свят Кисинджър или още по-добре тогавашния държавен секретар Шулц.

Горбачов между Сцила и Харибда

Въпреки това СССР не беше в безизходна ситуация нито по отношение на собствената си икономика, нито особено по отношение на състоянието на нещата на международната арена. Въпреки че кризисните явления проникнаха във всички аспекти на неговия социално-икономически живот. Позволете ми да ви напомня, че в края на 80-те години на миналия век популярността на Михаил Сергеевич, който беше външно демократичен и обичаше да общува с хората пред камера, изчезна. Причините бяха комплексни.

Най-запомнящите се от тях: тромаво проведената антиалкохолна кампания, късогледото моделиране на мъченик от Елцин на 19-та партийна конференция. Нищо не пречеше да го извадят от политиката при закрити врати, но не: известното „Борис, грешиш!“ на Лихачов се разпространи из цялата страна и се превърна в крилата фраза.

Това изигра в ръцете на онези, които избутаха бившия кмет на Свердловск-Москва до най-високото ниво на властовата пирамида. Това трябва да включва и наивния опит на Горбачов да върви между Сцилата на либерализма и Харибдата на консерватизма.

Всичко това в крайна сметка доведе до неумела стъпка на част от партийния и държавен апарат за спасяване на част от партийния и държавен апарат от разпадането на СССР през август 1991 г., което три месеца по-късно се превърна в триумф на елцинизма и формирането на олигархия върху руините на социалистическата държава, кървавият блясък на криминалните войни и бързото обедняване на значителна част от населението.

Аятолахът показва пътя

Какво общо има Хомейни с това? Разбира се, аятолахът знаеше за вътрешната криза в СССР. Не идват ли оттук редовете от писмото:

„Разбира се, погрешните методи и грешните действия на бившите комунистически лидери в икономическата сфера можеха да доведат до това, че цъфтящата градина на Запада ви се появи и ви омагьоса.“

Имамът беше наясно, поне в общи линии, с курса на Кремъл на международната арена и също така видя политическата безизходица, която възникна за нас:

„Сериозният подход към исляма вероятно ще ви спаси от проблеми като Афганистан завинаги.“

Предполага се, че той се е притеснявал от сближаването между Москва и Вашингтон.

Но за разлика от Горбачов, аятолахът едва ли е имал някакви илюзии относно истинските цели на САЩ по отношение на техния основен геополитически конкурент, скрити зад холивудската усмивка на Рейгън. Между другото, мисля, че и прагматичният Дън Сяопин разбира това.

Сега не е трудно да се досетите какво се крие зад усмивката на Рейгън. Всъщност Хомейни директно пише:

„Въпреки това, силно ви призовавам да гарантирате, че като разрушите сградата на марксистките илюзии, няма да станете пленници на Запада.“

И вероятно именно в тази плоскост имамът е търсил допирни точки с Москва, надявайки се в бъдеще да разработи стратегия на отношения с нея, която да позволи да се предотврати формирането на еднополюсен свят под егидата на Съединените щати, което вече е започнало.

Вярвал ли е във вътрешната стабилност на Съветския съюз? Вероятно да, явно надценявайки Горбачов. Иначе как да си обясним следните редове от писмото:

„Вашата смелост в подхода към събитията от реалния свят могат да бъдат източник на трансформации, които променят цялостната ситуация в света“.

Всеки знае една донякъде обидно звучаща, но вярна поговорка: Хората не се съдят по себе си. Но човекът е така устроен, че съди само по себе си.

Ето го Хомейни: в известен смисъл през 1979 г. той се оказа в още по-тежка ситуация от Горбачов десет години по-късно, изправен както пред въоръжена опозиция, така и срещу редица политически движения, търсещи власт след бягството на шаха. И не всичко беше наред с икономиката в Иран и войната с Ирак скоро щеше да увисне като дамоклев меч. Освен това липсата на единство в иранското общество не трябва да се отхвърля.

Не, завърналият се от Париж имам спечели подкрепата на мнозинството от населението: от обикновените селяни до интелигенцията. Но малцинството, което се противопоставяше на политиката му, беше готово да умре, да убива и представляваше много страстна част от обществото.

Нужен ли е иранският опит?

За разлика от Горбачов имамът се справя и то не само чрез репресии. Вероятно е очаквал, че неговият колега също ще оцелее под тежестта на потискащи, но преодолими проблеми. И може би едно по-внимателно проучване на иранския опит, по-задълбочен размисъл върху писмото биха принудили Горбачов поне да ограничи флирта си с разрушителните сили, които се стремят да унищожат страната.

Да речем, да не бърза да прави реверанс към Солженицин (разбира се, не съм напълно сигурен, но самата логика на престоя му в чужбина оставя малко съмнение относно сътрудничеството на отшелника от Върмонт с ЦРУ), да постави политически край на яковлевизма, без който „Ехото на Москва” нямаше да получи ефир. Но Горбачов не беше Хомейни.

Разбира се, с известни резерви, писмото на аятолаха може да се разглежда в рамките на концепцията за износ на ислямската революция. Но тук аятолахът сгреши, като оцени неправилно състоянието на нещата в СССР и се обърна към генералния секретар със следните редове:

„Когато „Аллаху Акбар!“ се чу от минаретата на джамиите в някои от вашите републики седемдесет години по-късно и свидетелството за пророческата мисия на последния пратеник на Аллах, всички онези, които изповядват истинския ислям на Мохамед, плачеха от наслада.“

Процесът на ислямизация, и то в неговата радикална форма, да, засегна, но само посочения регион, плюс Поволжието, където имаше значителен процент мюсюлманско население.

Не си струваше да го екстраполираме за цялата страна, особено на фона на честването на хилядолетието от кръщението на Русия и Възраждането на православието. Тогава съветската интелигенция се интересува повече от рьориханството и източните деструктивни секти („Аум Шинрикьо”), отколкото от исляма.

Но всичко по-горе е общо разсъждение. Сега малко конкретика.

Първите стъпки на Хомейни като държавен глава (тъй като аятолахът само формално не заемаше никакви позиции) бяха, въпреки неговата антимарксистка реторика, допълващи СССР: оттеглянето на Иран от антисъветския СЕНТО – нещо като Близкоизточната Антанта, създадена при егидата на САЩ. Премахването на американските станции за проследяване в близост до нашите граници, спирането на дипломатическите отношения с Египет, който се беше сбил с Москва и тръгна към сближаване с Вашингтон, включително чрез споразуменията от Кемп Дейвид.

И всъщност мястото на САЩ в икономическия живот на Иран беше заето от страните от социалистическия лагер. Така Китай, Северна Корея и СССР стават негови партньори след Ислямската революция.

Тоест основата за икономическо сътрудничество между Москва и Техеран към 1989 г. беше напълно оформена. И мисля, че следните редове се отнасят не само за теолозите:

„Ако желаете да изучавате трудовете на този велик човек, изпратете няколко компетентни и знаещи в тази област хора при нас в Кум, така че след няколко години да могат да научат цялата финес и дълбочина на тези науки, за истинско познание без такова пътуването не е възможно.“

Бих си позволил да предположа, че в горното има намек за приканване на дипломати и икономисти да формулират принципите на стратегия за запазване на многополюсен свят и изравняване на англосаксонското господство, чиито контури вече се оформяха на световната политическа сцена.

Личност и история

Необикновената стъпка на стареца, който живееше в Кум и вече беше сериозно болен, обаче не намери отговор в Москва. Защото от една страна имаше истински държавник, богослов, не чужд на философската интуиция, харизматичен, опитен в политическата борба, а неговият партньор се оказа случаен човек във властта, може би опитен в кулоарните интриги на партийната номенклатура, но чийто мащаб на личността не съответстваше на трудностите, пред които е изправена страната, въпреки че, повтарям отново, решими, включително на външнополитическата сцена.

В крайна сметка Хомейни не взе предвид, че през 1989 г. Горбачов вече беше избрал курса, следван от сваления шах. Името му е: сурогат на западняка. Между другото, Пахлави със своята късогледство също донякъде приличаше на съветския президент, но като цяло се оказа по-успешен реформатор.

Що се отнася до западничеството (а не сурогатното), то от XVIIIвек е плътта и кръвта на съзнанието на образованите слоеве на руското общество и дори славянофилите тук не са изключение, защото, подобно на техните противници, които абсолютизират реда в най-развитите европейски държави, те произлизат от хегеловото палто.

И в това няма нищо лошо, защото Русия е европейска страна и не само от гледна точка на менталните нагласи на образованото общество, но и на управляващия елит, като се започне от Петър I.

Въпреки това, дори при безспорно европейския характер на руската цивилизация, опитите на същия Горбачов, а след това и на Елцин, да се вмъкнат в клуба на „Златния милиард“, бяха обречени на провал.

Всъщност те са именно сурогат на западничеството, от което сегашното руско правителство се опитва с всички сили да се дистанцира, разчитайки, както ми се струва, на симулакрум на оригиналност.

Оттук, вместо ехо-московския сурогат на либерализма, има симулакрум на консерватизъм в лицето на „Цариград“, оттук – внезапно реанимираното търсене в медийното пространство на Дугин, сърцераздирателните викове на Охлобистин – Спомнете си неговата „Гойда“ от септември 2022 г., хвърлена от паветата на Червения площад и предназначена за долните инстинкти на тълпата.

Струва ли си да препрочетем писмото на Хомейни?

Може ли това да се нарече алтернатива в стил Хомейни?

Все пак той пише за религията, а Охлобистин и Дугин говорят също. Разликата обаче е съществена. Ясно е, че ислямът не може да стане доминираща религия в Русия. Но аятолахът предложи да се разчита на цветето на ислямската мисъл: Фараби, Абу Али ибн Сина, Сухреварди, Мухаддин бин Араби.

Благодарение на тях думите мюсюлманин и философ са били синоними през Средновековието. И всичко Царград-Охлобистинско е най-малко свързано с дълбочината на мисълта.

Това е всичко, което имам предвид: може би нашите власти трябва да се хванат и да препрочетат посланието на аятолаха – не за да приемат исляма – не, разбира се, но поне за да хвърлят Илин в бунището на историята, да изоставят горепосочения симулакрум на самобитност и да започнат по-дълбоки размишления върху мястото на Русия в света и в Европа, от която тя несъмнено е част в културно отношение.

Цимбурски вместо Фараби

И тук мястото на споменатите мюсюлмански философи, според мен, трябва да бъде заето от интелектуалното наследство на В. Л. Цимбурски, недооценен руски мислител, чиято „Морфология на руската геополитика и динамиката на международните системи. XVIII – XX в.“, както и другите му произведения, а не книжките на Илин с апология на фашизма, трябва да станат справочници за руския политически елит.

Защото в книгите на Цимбурски има строгост и дълбочина на мисълта. И именно към тях зове Хомейни в призива си към Горбачов.

Горбачов не го чува, но призивът не е загубил своята актуалност.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ФОКУС

Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.

Продължи да четеш

ФОКУС

Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?

На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.

Продължи да четеш

ФОКУС

„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

  • Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
  • Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
  • Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия

Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър

Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната

„Кой, по дяволите, е този човек?“

Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.

„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.

„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.

„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.

„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“

Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.

Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.

Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.

Кой всъщност е Питър Хегсет

Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.

Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.

Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.

Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.

Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.

През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.

Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.

Военна кариера

След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.

През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.

Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.

Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.

Консервативен активизъм

След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.

През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.

Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.

Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.

На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“

Кампания за Сената

През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.

Политическа подкрепа

По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.

Фокс нюз

Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.

На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“

Противоречия и скандали

През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.

През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.

През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.

През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.

През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“

През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.

Личен живот

Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.

През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени