ФОКУС
Неофашистки антибългарски сговор? (политико-историческо сравнение)
Преди 100 години, на 10 август 1923 г. се образува известният в българската история крайно десен профашистки Демократичен сговор. Той е създаден чрез сливането на няколко крайнодесни либерални партии и фашистки организации и движения.
Демократическата, Радкалдемократическата и Обединената народно-прогресивна (обществено известна като банкерската – б.м.) партия се обединяват в Съюз за демокрация. На 10 август 1923 г. те се обединяват с Народен сговор, в който преди това се е влял фашисткият Български народен съюз „Кубрат“ (БНСК). Те подкрепят първото правителство на Ал. Цанков, съставено от министри от формално безпартийни интелектуалци и военни. Ръководно положение в демократическия сговор имат ген. Вълков и проф. Ал. Цанков, но формално в Изпълнителното бюро са по двама представители: Кимон Георгиев и проф. Т. Кулев (Народен сговор), Венелин Ганев и К. Миланов (Обединена народно-прогресивна партия), Р. Маджаров и Ал. Гиргинов (Демократическа партия) и Петко Стоянов и Никола Найденов (Радикалдемократическа партия). В тази сглобка (сговор) с активна роля и позиция през първите дни и след 1926 г. е банкера Ат. Буров.
Демократическия сговор се появява като партия продължаваща промяната в България, станала с военно-фашисткия Деветоюнски преврат. Формирането на тази нова продължаваща промяната сглобка (нова партия) протича през множество трудности, дискусии, дрязги и противоречия, но най-накрая постига формален сговор в името на това да управлява и да се превърне в единна и мощна дясна реакционна партия. Но исторически през следващите години поради вътрешните противоборства от него се отделят партии и се създават нови, докато през 1934 е прекратена след преврата на 19 май 1934 г., заедно с всички други партии.
Сговорът става чрез преодоляване на старите омрази, противоборства и напрежения и чрез самоограничаване на полето на своята дейност и вкарване в политиката на челни места на нови лица. Програмата на Демократическия сговор е основана на идеите заложени в документите (програмите) на Радикалната партия и на правителството (В-к „Миръ“, бр. 6951 от 11 август 1923 г.). След Септемврийското въстание тази партия в 21 ОНС функционира под ръководството на Малкия конвент (група действащи и запасни офицери, налагащи решенията в Народното събрание), приел крайно реакционния закон за защита на държавата (33Д). Управлението на Демократическия сговор се прочува с провеждания в страната терор, а министър-председателят е определян в Европа като „кръволока Цанков“. Формално това е демокрация, но използваща сила, насилие и терор, милитаризация и паравоенни организации. Демагогски се явява като партия за осигуряване в страната на ред и порядък, ред и законност.
В историческото развитие на страните има множество моменти със сходни явления, макар с многогодишна дистанция. Те не са копие едно на друго, понеже са проявления в различни обществени условия, в различни етапи на развитие на обществото, в различна международна обстановка, с различна външна форма и изява, и с различни действащи лица и лидери, но с твърде сходно съдържание. И оттук е аналогията между Демократичен сговор и Сглобката (Евроатлантическия сговор – уж некоалиция) между коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и присъединилият се към тях ДПС (т.е. тройна коалиция).
Целите на Евроатлантическия сговор (Сглобката) са обявени формално и демагогски като евроатлантически, като под това се разбира проамериканската и прозападна свързаност на България, напълно подчиняване на страната на бюрократите от ЕС и на НАТО, засилване на русофобията и активно участие във войната на НАТО срещу Русия. Това е в пропагандно отношение прикривано с общите фрази за борба за влизане в Шенген, приемане на България в Еврозоната и действия по Плана за възстановяване и развитие. Във вътрешен план новосъздаденият Евроатлантически сговор от натаралежени партии и коалиции под невидимото с просто око и телевизионна камера диригентско влияние от посолството/посолствата, и от трикратни посещения в тях в една седмица на един физически едъроолигархичен десен лидер. В невидимия вътрешен план това е сговор на олигархическия капитал с три ясно очертани кръга: депесарски обръч от фирми под мъдрото ръководство на милионера-хидроинженер и един виден едрогабаритен милиардер; герберски олигархичен кръг с предимно „хранещи се“ от държавните поръчки на национално и местно равнище фирми на бившите три правителства на ГЕРБ; харвардско-капиталовски олигархичен кръг, даващ приоритет на евроатлантическите компании и фирми и лично обогатяване на част от местните богаташи. Борбата между тези три олигархически кръга е за по-широко поле на действие, по-големи печалби и засилено влияние в съдебната система, досега осъществявано от само от ГЕРБ и ДПС, както и за влиянието чрез държавните регулаторни органи и „разпределянето на порциите“ (по Сокола).
На пръв поглед Демократическия сговор и Евроатлантическия сговор са различни, действат в различни времеви епохи, но те си приличат по много неща:
Първото е сговарянето за общи действия и взаимно разпределение на блага от властта в съответствие техните тяснопартийни и групови интереси. Поради това терминът сговор е много подходящ и за двете формирования. Да припомним, че според Българския тълковен речник думата сговор означава: 1/. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора; 2/. Групировка, образувана след преговори. Второто разбиране на термина „сговор“ е валидно и за двата сравнявани сговора. Разликата е в първото – за Демократическия сговор то е демагогски поставена цел за прикритие на терористичната същност на политическото образувание, а за Евроатлантическия сговор – за крайната цел подчинение на България и ограничаване на нейния суверенитет.
Партиите, създали Демократическия сговор – Демократическа, Радикалдемократическа и Обединена народно-прогресивна (банкерска), както и Наорден сговор, са политически организации на старата градска буржоазия (по сегашному – бизнес, а исторически това са представители на старото чорбаджийство – предимно финансова и търговска буржоазия). Без властта те повече не могат за отстояват своите интереси. Евроатлантическият сговор е от партии и коалиции, представляващи различни слоеве, предимно на бизнеса и високоплатените експерти и служители. Те изразяват и отстояват чрез властта класовите интереси на съвременната градска буржоазия (градския жълтопаветен бизнес и експерти с големи доходи; умнокрасивитет), бизнесът свързан с използването на обществените поръчки за обогатяване и обръчите от фирми на ДПС. Те изразяват и защитават не само интересите на бизнеса и високоплатените експерти и служители, но вече и чуждестранният икономически интерес (харвардското крило).
Второто е трудното сговаряне (сглобяване) при създаването на Демократичен и на Евроатлантически сговор. То е напрегнато, понякога дори конфронтационно, но в границите да не се счупи сглобката, придружено е с множество компромиси, понякога противоречащи дори на собствените партийни и личностни интереси. И в Демократическия сговор и в Евроатлантическия сговор партиите и коалициите са с различни политически програми, имат различен организационен строеж и различни политически мотиви за дейност, но се обединяват от една обща ценност – държане на властта за решаване на общи класово-партийни интереси.
Третото е задкулисното управление на Народното събрание и използване на властта. При Демократическия сговор в 21 Обикновено Народно събрание решенията се вземат предварително от т. нар. Малък конвент, начело с генерал Вълков. Формално решенията се вземат с голямо мнозинство от послушни депутати на Демократическия сговор. Има парламентарна формална опозиция, но тя е заглушена. При Евроатлантическия сговор решенията се вземат на тъмно, след съгласуване с посланика/посланиците под диктовката на Петков, Борисов, Хр. Иванов, Пеевски (своеобразен Малък конвент) и чрез голямо послушно мнозинство, страхуващо се да не загуби високоплатеното си депутатското си място при следващи избори.
Четвърто, начело на изпълнителната власт демагогски са поставени лица с по-висок обществен авторитет или безпартийност, а не предимно партийни лица. С обществен авторитет са обикновено професорите и висшите управляващи. При Демократическия сговор това са проф. Ал. Цанков – министър-председател, проф. Тодор Кулов – председател на 21 ОНС и др. В правителството на Евроатлантическия сговор са акад. Денков и Мария Габриел – европейски комисар (министър), професорите – министри на образованието, здравеопазването, отбраната и др. И правителството на Демократическия сговор и Правителството на Евроатлантическия сговор са с голям брой формално безпартийни министри.
Пето, правителствата на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са антикомунистически, отричащи социалистическата идеология и практика и провеждащи антикомунистическа политика. В малкия антикомунистически Евроатлантически конвент 34 години след Десети ноември 1989 г. продължават да се борят с комунизма, с комунистите, с Държавна сигурност и т.н., но не се гнусят да приемат в своите редове предатели на идеите на своите деди и бащи комунисти като Терзиев, Бонев, Борисов и редица други. Децата ренегати дори отиват на решение за събаряне на паметника на Съветската армия, масово наименуване на улици и булеварди на имената на фашисти. Още не са достигнали до решението на кмета на София Иван Иванов за наименуване на булеварди на името на Хитлер и на Мусолини. И Иван Иванов не бил фашист? Има и разлика. Дейците на Демократическия сговор се борят с болшевиците.
Шесто, правителствата на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са правителства на демократическия параван. За тях демокрацията е само дума, прикриваща истинската им антидемократична същност. По същество тяхната власт е антидемократична, по форма с някои демократични белези, но по съдържание – антидемократична. И 21 -то и 49 -то ОНС събрание се ръководят задкулисно и приемат недемократични мерки, решения и закони, противоречащи на доминиращите интереси на гражданите, на българското общество. И двете пред обществото се появяват само чрез цензурирано слово – при Демократически сговор пряко със спиране на опозиционната преса и бели полета във вестниците, а при Евроатлантическия сговор – купени телевизии, вестници и интернет-сайтове и т.н., самоцензура на високоплатените български предимно телевизионни журналисти. Достъпът до читатели, зрители и слушатели е строго режисиран от задкулисието и интересите на олигархическите кръгове и преди и сега.
Седмо, преди 100 години и сега правителства са обладани от ксенофобията. При Демократически сговор те са с действия с омраза към Съветския съюз, а сега са омраза към Русия, преследване на всичко съветско и руско. За разлика от преди 100 години (при Демократическия сговор) сега Евроатлантическата власт действа с омраза към всичко българско национално и патриотично. Основата на това е неприемане на различното, на свободомислието. Основата на съвременната ксенофобия не е антисемитизма, а русофобията, в която активно се включват и евреи.
Осмо, Демократическият сговор и Евроатлантическият сговор са радикални политически образования, т.е. антиконсервативни. Борбата с т. нар „статукво“ е тяхна същностна черта. Дори обявените за статукво ГЕРБ-СДС и ДПС вече са за радикална и тотална промяна на основата на свърхлиберализма, антикомунизма, русофобията и военната намеса на България във военни конфликти. При двата сговора стремежът е за радикална промяна на обществото, на мисленето и действието на социалните групи на отделния човек, дори до намеса в „интимните връзки“ на хората. Радикализмът се проявява дори в стремежа да бъдат пряко овладявани всички държавни и обществени органи и организации (тоталитарно). Преди сто години това е пряко действие с участие на армията и паравоенни организации и със забрана, а сега чрез купуване чрез НПО –тата с чуждестрани източници на финансиране, подобно на създаване на партия ГЕРБ с баварски финансови средства, подобно на купените протести на организацията „Кривосъдие за всички“.
Има и други прилики и сходства между Демократическия сговор и новата сглобка на Евроатлантическия сговор. Но има и някои по-значими различия, породени от историческата промяна на международната обстановка и характера на функционирането на обществото в глобалния свят и в светът на новите технологии и средствата за комуникации.
Най-съществената разлика между двата Сговора е в идеологията и обществената опора. Демократическия сговор е създаден като партия с идеята тя да се превърне в дясна радикална масова националистическа партия от фашистки тип с ядрото от Народен сговор и Хан Кубрат. Макар, че не се превръща в такава партия, правителствата на Демократичния сговор и особено тези на Ал. Цанков са с скрита фашистка идеология и по-явна фашистка практика чрез овладяната и силно централизирана всеобхватна държавна власт. Властта на Демократическия сговор е националистическа. Правителството на Евроатлантическата сглобка (сговор) е с англосаксонска евроатлантическа неолиберална идеология и е пропито от национален нихилизъм, но използва редица фашистки похвати и методи на действие. Англосаксонският глобализъм не допуска национализъм, патриотизъм и национални интереси, освен американските. За него „любовта/предаността към Татковината трябва да бъде изтръгната като ненужен плевел“ (Кеворк Кеворкян). Втората значима отлика между сговорите са средствата за упражняване на властта – открити терористични или прикрити.
В заключение, преди около двеста години Хегел в знаменитата си книга „Философия на историята“ написа, че „опитът и историята ни учат, че народите и правителствата никога нищо не са научили от историята и не са действали съгласно поуките, които биха могли да бъдат извлечени от нея“ (Хегел, Г.Ф. Философия на историята, т.1, С., 1995 г., с. 12). Но в нашите съвременни политически условия политиците не само нищо не са научили от историята, но те и не я познават и не желаят да я познават. Такива са и харвардците и най-вече Простокирчо, пожарникарите от ГЕРБ или пък олигарсите от ДПС. Подценяват поуките от история и редица други политически партии и движения. За съвременната политика е важно да се вникне в „тайните на исторически процес“ (акад. Г. Марков, 2006 г.), да се разкрият причинно-следствените връзки в станалите явления в миналото и през логическата призма да се установят възможните грешки в настоящето и бъдещето.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. 
„Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. 
Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Европа се готви за война с Русия
В САЩ става забавно!!! Републиканецът, който публично унижи Зеленски, ще стане главен прокурор на САЩ
Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
Голям скандал: Ето какво ще отнесе Емо Каменов заради шамара, който удари на сина на Иван Христов
Азис правилно поиска 1 млн. лева за предаване по бТВ
Нови разкрития по скандала около Шон „Диди“ Комбс
Виктория събра Спайс Гърлс
И ловец съм, и рибар съм превзе Украйна!
Слави Трифонов спаси Цънцарова от ромски барон. Искаше да я…
Kакво ще остане от Лондон при ядрен удар в ценътра му.
Пеевски има поръчка от янките да унищожи ДПС
Петродоларът ще бъде ликвидиран
Джефри Сакс: 500 000 украинци умряха заради глупостта и арогантността на САЩ. Няколко луди във Вашингтон ни излагат на ядрен риск
Как ще се спре трайната емиграция на лекари и медицински сестри към Европа, Австралия и Съединените щати?
Босът на печатницата в Шумен за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа
Защо си журналист?
Американските марионетки Борисов, Пеевски и техните лакеи на вкарват във вийна
Патологичния мафиот Борисов отново драпа за президент
Главчев изпраща Български войски във фашистка Украйна да убиват руснаци
Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си
Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...
Борисов в пълна изолация в парламента
Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...
Тръмп назначи Мъск за министър
Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...
Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност
Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...
Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“
Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...
Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове
Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...
Илон Мъск: Олаф Шолц е глупак! Бившият финансов министър на канцлера: Разочарова ме. Оставя Германия в несигурност
Търпеливите германци искат Шолц веднага да се маха. Радост от разпада на либералното правителство
Неадекватната Урсула се мазни на Тръмп
Изтрещялата Урсула заплашва Европейците, да се запасяват с провизии, защото…
АзГ ликува: Иде „освобождение за Германия“, след разпада на кабинета на Шолц! Вот на доверие ВЕДНАГА!
В ход са дълбоки и драматични трансформации в света.
