ФОКУС
Кратка история на хаоса – от Древна Гърция до Постмодернизма. Част 1
Факторът хаоса в СВО
Най-мислещите участници на украинския фронт отбелязват особения характер на тази война: факторът на хаоса се е увеличил невероятно в нея. Това се отнася за всички аспекти на СВО – както за действията и стратегиите на противника, така и за нашето командване, както за рязко нарасналата роля на технологиите (всякакви дронове и безпилотници), така и за интензивната мрежова информационна поддръжка, където е почти невъзможно да различават измисленото от реалното. Това е война на хаоса. Време е отново да се обърнем към тази фундаментална концепция.
Хаосът при гърците
Ако думата – χάος – е гръцка, то нейното значение трябва да е изконно гръцко, свързано със семантиката и мита, а оттам и с философията.
Най-коренното значение на думата „хаос“ е „прекъсване“, „прекъснато“, тоест празно място, което се намира между два полюса – най-често между Небето и Земята. Понякога (при Хезиод) между Земята и Тартара, тоест зоната, разположена под ада (Хадес, Аидос).
Между Небето и Земята има въздух, следователно в някои по-късни системи на натурфилософията хаосът се идентифицира с въздуха.
В този смисъл хаосът представлява все още неструктурираната територия на отношенията между онтологичните и други космогонични полярности. Именно на мястото на хаоса се появява редът (първоначалното значение на думата κόσμος е красота, хармония, подреденост). Редът е структурирана връзка между полярностите.
Еротично-психически космос
В мита, на територия, заета преди това от хаос, се появява (става, възниква) Ерос и/или Психея. Ерос е син на пълнотата (Порус, Небето) и нищетата (Пеенето, Земята) в Платоновия „Пир“. Ерос свързва противоположностите и ги разделя. По същия начин Психеята, душата, стои между ума, духа, от една страна, и тялото, материята, от друга. Те идват на мястото, където преди е царувал хаос, и той изчезва, отдръпва се, избледнява, проникнат от лъчите на нова структура. Това е структурата на еротично – психическото! – порядъка.
Така хаосът е антитезата на любовта и душата. Там, където няма любов, цари хаос. Но в същото време именно на мястото на хаоса – в същата зона на битието – се ражда космосът. Следователно между хаоса и неговите антиподи – ред, ерос, душите – има както семантично противоречие, така и топологично отношение. Те заемат едно и също място – мястото между.
Дария (дъщерята на Ал. Дугин, бел. р. Поглед) нарече тази област „метафизична граница“ и я тематизира в различни хоризонти в последните си творби и изказвания. Между едното и другото има „сива зона“, в която трябва да се търсят корените на всяка структура. Това е имал предвид Ницше, че „само носителят на хаоса в душата е способен да роди танцуваща звезда“. Звездата при Платон, а след това и при много други, е най-контрастният символ на човешката душа.
Хаосът при Овидий
Второто значение, което вече може да се досети от гърците, но което не е много строго описано от тях, се намира у Овидий. В Метаморфозите той дефинира хаоса със следните термини – груба и неразделена маса (rudis indigestaque moles), състояща се от зле комбинирани семена на неща, които враждуват помежду си (non bene iunctarum discordia semina rerum), която няма друго свойство освен инертна гравитация (nec quicquam nisi pondus iners).
Подобна дефиниция е много по-близка до χόρα на Платон, „съдържанието на ставащото“, отколкото до първичния хаос, и резонира с концепцията за материята. В такава хаотична материя се набляга именно на смесицата от елементи. Това също е антитезата на реда и хармонията, оттук и дискордията, враждебността на Овидий, която се отнася до Емпедокъл и неговите цикли на любов (φιλότης) / война, вражда (νεiκος).
Хаосът като вражда отново се противопоставя на любовта, φιλία. Но тук се набляга не на празнотата, а напротив, на крайната, но безсмислена, неорганизирана пълнота – оттук и „инертната тежест“ на Овидий.
Гръцките и гръко-римските сетива еднакво противопоставят хаоса на реда, но го правят по различен начин. Първоначално (при ранните гърци) това е по-скоро празнота, лека като въздух, чийто зловещ характер се открива в зейналата уста на нападащ лъв или в съзерцанието на бездънна бездна. В римския елинизъм на преден план излиза свойството гравитация и объркване. По-скоро не е въздух, а вода или дори черна и червена кипяща вулканична лава.
Хаосът в началото на космогонията
От този случай – от хаоса – започва космогонията, а понякога и теогонията на гръко-римската религия. Бог създава ред от хаоса. Хаосът е първичен. Но Бог е още по-изначален. И той изгражда Вселената между себе си и изобщо не себе си. В крайна сметка, ако Бог е вечно утвърждение, тогава е възможно да се получи вечно отрицание. Между тях може да има два вида отношения – или хаос, или ред.
Последователността може да бъде всякаква – ако сега има хаос, то в бъдеще ще има ред. Ако сега има ред, той вероятно ще се влоши в бъдеще и светът ще изпадне в хаос. И тогава Бог отново ще установи ред. И така на периода. Оттук и теорията за космическите цикли, ясно изложена в Политиката на Платон, но най-пълно развита в индуизма и будизма. Оттук и непрекъснато променящите се епохи на война/любов на Емпедокъл.
При Хезиод космогонията започва с хаоса. Ферекиди от ордена (Зас, Зевс). Времето може да се брои от сутринта като иранците или от вечерта като семитите. Хаосът не се противопоставя на Бога. Той се противопоставя на Божия свят.
Докато няма ред, Земята не знае, че е Земя. Все пак дистанция не е установена. И така се слива с хаоса. Земята става Земя, когато Небето й прави брак и й дава сватбен воал. Това е космосът, украсата, зад която се крие хаосът. Така е и с Ферекид, в неговия очарователно патриархален философски мит.
Изчезването на хаоса в християнството – но tohu va bohu
Хаосът изчезва в християнството. Християнството познава само един Бог и неговото творение, тоест реда, света. Някога „земята беше безформена и пуста и тъмнина беше над бездната“[1] Еврейският термин тоху означава точно празнота, отсъствие и е доста подходящ за гръцката концепция за хаос.
Още в тази фраза, с която започва първият раздел на Стария завет, тоху се споменава два пъти, което е напълно изгубено в превода – първия път е преведено като „безформено“, а вторият път в множествено число (עַל־פְּנֵ֣י תְהֹ֑ום ) в комбинация „над бездната“, буквално „над лицето на тоху“). Думата боху (בֹ֔הוּ) в комбинация тоху ва боху (תֹ֙הוּ֙ וָבֹ֔הוּ) вече не се използва в Библията (с изключение на Исая 34:11), която просто цитира израз от началото на Битие. Така буквално „земята беше хаос и ?, и тъмнина (hsd) над лицето на хаоса (или в лицето на хаоса)“. В гръцкия смисъл може да се каже, че „земята беше скрита от хаос“, който не позволи (небето, създадено в първия ред на „Битие“) да види, че земята е земята.
Тук Бог очевидно не твори от хаоса, а от нищото. И той създава едновременно светъл дух (Небе) и тъмна плът (Земя). Хаосът е това, което е между тях, което крие истинската им връзка.
Човек в космоса. Не се подхлъзвайте в бездната
Останалата част от процеса на създаване вече трансформира хаоса в пространство. Божият Дух, витаещ над водите, изгражда ред на мястото на безредиците. Така се появяват светилата, растенията, животните, хората, рибите. Но този космогоничен акт не е бил много интригуващ за евреите (за разлика от гърците) . Тяхната религия е свързана с вече създадения свят (космос), който трябва да изгради правилната връзка с Бог Създател чрез човека.
Човек стои на мястото на хаоса. Можел да се хлъзне в бездната на Аввадон [2] или да се възнесе на небето, като Илия. В Книгата на Йов (28:22) Абадон – като Земята, Хтония, Ферекид – е запомнен в контекста на булото. Покритието е пространство. Човекът е светът, но той се основава на хаоса.
Това е вярно, но еврейската и по-късно християнската теология почти никога не говори за хаос. Тук всичко е персонифицирано – и дори човешкият враг, дяволът – не са вилнеещи стихии, а напълно отделна личност на паднал ангел. В християнската епоха хаосът се оттегля в периферията, следвайки в много отношения юдаизма – особено по-късно.
Газ: холандският хаос на алхимиците
Виждаме известен интерес към хаоса през Ренесанса и особено сред алхимиците. Така че думата „газ“ произхожда от холандския алхимик Вейн Хелмонт, който има предвид под това „газообразното състояние на материята“, а газът на холандски е „хаос“. В това по-прозаично качество хаотичният газ намира пътя си в съвременната химия и физика. Но има малко общо с грандиозната космогонична и дори онтологична концепция на древната метафизика.
Хаос: непознатата същност на материализма
Нова вълна от ентусиазъм за хаоса има през 20 век. С нарастващото внимание към предхристиянската – предимно гръко-римска – култура, много древни теории и концепции бяха преоткрити. Сред тях е сложната концепция за хаоса, която предлага напълно различно движение на космогоничната мисъл от креационисткия разказ на християнството, на чието събаряне се основава съвременната материалистична наука.
Видяхме колко близо до значението е било ранното тълкуване на хаоса. И дори е странно, че материалистите не искаха да забележат това толкова дълго, въпреки факта, че паралелите между понятията за материя и хаос са удивително съгласни и сходни. Но въпреки страстта към хаоса, пълноценни заключения за такова тълкуване на материализма не бяха направени и изучаването на хаоса беше разположено в периферията на философията.
Непредсказуемост
В областта на физиката теорията на хаоса започва да се оформя през втората половина на 20-ти век сред онези учени, които се занимават предимно с неравновесни състояния, нелинейни процеси, неинтегрируеми уравнения и разминаващи се редове.
През този период физико-математическата наука обособи цяла обширна област, която беше нещо, което не беше податливо на класическите модели на смятане. Можем да го наречем „непредсказуемост“ най-общо.
Един пример за такава непредсказуемост е бифуркацията – състоянието на някакъв процес (например движение на частица), който с абсолютно еднаква вероятност в определен момент може да протича както в една посока, така и в съвсем различна посока. Ако класическата наука обяснява това състояние на нещата с липсата на разбиране на процеса или познаване на общите параметри на функционирането на системата, тогава концепцията за бифуркация предлага да се разглежда такава ситуация като научна даденост и да се премине към нови формализации и методи за изчисление, които първоначално биха позволили подобни ситуации и като цяло биха били изградени именно на тяхна основа.
Това беше решено както чрез обръщение към вероятностното смятане, модална логика, изграждането на 10-измерен модел на Световния лист (в теорията на суперструните), включването на необратим времеви вектор във физическия процес (а не като абсолютното време на Нютон или дори разбирането на времето в четириизмерната система на Айнщайн). Цялата тази област може да се нарече „хаос“ в съвременната физика.
В същото време „хаос“ не означава онези системи, които изобщо не могат да бъдат изчислени и в които няма закономерност. Хаосът се поддава на изчисления, въздействия, може да бъде обяснен и моделиран – както всички други физически процеси, но само с помощта на по-сложни математически конструкции, специални операции и методи.
Покорете хаоса, без да изграждате ред
Възможно е да се определи цялата тази област на изследване на хаотичните процеси (в разбирането на съвременните физици) като желание за овладяване на хаоса. Важно е, че не говорим за изграждане на космос от хаоса. Тук по-скоро обратното е изграждането на хаоса от останките, руините на космоса.
Предлагаше се не да се изкорени хаосът, а той да се разбере и частично задълбочи. Контрол и умереност, а не преодоляване. И тъй като нивото на хаоса далеч не беше напреднало навсякъде, хаосът трябваше да бъде изкуствено провокиран, тласкайки към него, разпадащия се рационалистичен ред. Така изучаването на хаоса придоби своеобразно морално измерение: преходът към хаотични системи, изкуството да се управляват се възприемат като признак на прогрес – научен, технически, а след това социален, културен и политически.
Новата демокрация като социален хаос
Сега теориите за хаоса от фундаменталната физика и философията на мита постепенно се преместиха на социално-политическо ниво. Ако класическата демокрация предполага изграждането на йерархична система, като се започне само от решенията на мнозинството, то новата демокрация се стреми да делегира възможно най-много правомощия на отделни лица. Това неизбежно води до хаос в обществото и променя критериите за политически прогрес.
Вместо да го подредят, прогресистите се стремят към нови форми на контрол – и тези нови форми се отдалечават все повече и повече от класическите йерархии и таксономии и постепенно се приближават до парадигмите на нова физика с приоритет, даден на изучаването на сферата на хаоса.
Постмодерн: хаосът атакува
В културата това беше възприето от представители на постмодернизма и критичния реализъм (ООО), които с ентусиазъм започнаха да прилагат физическите теории в обществото. В същото време от квантовия модел, който всъщност не беше проектиран върху обществото, се премина точно към синергетиката и теорията на хаоса.
Оттук нататък обществото изобщо не трябваше да създава никакви нормативни йерархизирани системи, преминавайки към мрежовия принцип – към концепцията за коренището (Дельоз / Гатари). Ситуациите, когато психично болни завладяват властта над лекарите в клиниката и изграждат свои собствени освободени системи, се превръщат в модел. Прогресивните виждат в това идеала за „отворено общество“ – като цяло свободно от строги правила и закони и променящо нагласите си според чисто произволни импулси.
Бифуркацията се превърна в типична ситуация и общата непредсказуемост на шизомасите беше поставена в сложни нелинейни теории. Такива маси биха могли да бъдат контролирани, но не пряко, а индиректно – чрез модериране на техните привидно спонтанни, но всъщност строго предопределени мисли, желания, импулси и влечения. Сега демокрацията вече е синоним на хаос. Масите не просто избират реда, те го събарят, довеждайки въпроса до пълен безпорядък.
Пацифизъм и интернализация на хаоса
Така стигнахме до връзката между хаоса и войната. Прогресивистите традиционно отхвърлят войната, настоявайки върху доста съмнителната историческа теза, че „демокрациите не воюват помежду си“. Ако идеята за подкопаване на нормата и реда, йерархията и космическата организация на обществото е присъща на демокрацията, то рано или късно историята кара демокрацията да превърне себе си в чист хаос (точно в това са вярвали Платон и Аристотел, убедително показвайки, че това е логически неизбежно).
В същото време премахването на държавите, следвайки пацифистката идея, че войната е неразделна част от държавата, трябва да доведе до световен мир (la paix universelle) – тъй като de facto и de jure легитимните случаи на война ще изчезнат. Но държавите изпълняват функцията да хармонизират хаоса и понякога точно с тази цел изпръскват разрушителни енергии навън – към врага. Така че войната отвън помага да се запази мирът вътре. Но всичко това го има в класическата демокрация – и особено в теориите на реалистите.
Новата демокрация отхвърля практиката на екстериоризиране на тъмната страна на човека в контекста на националната мобилизация. Вместо това най-отговорните философи (като например Улрих Бек) предлагат интернализиране на врага, поставяне на Другия в себе си. Това всъщност е призив за социална шизофрения (съвсем в духа на Дельоз и Гатари), за раздвоение на съзнанието.
Ако една демокрация се превърне в хаос, тогава нормативният гражданин на такава демокрация също се превръща в хаотичен индивид. Той не отива в нов космос, напротив, той прогонва остатъците от космичност, таксономии и ред – включително пол, семейство, рационалност, видове и т.н. – най-накрая извън себе си. Той се превръща в носител на хаоса, но… за разлика от формулата на Ницше, прогресистите табуират раждането на „танцуваща звезда“, освен ако не става дума за стриптийз бар, Холивуд или Бродуей.
Шизогражданинът не трябва да строи нов космос под никакъв предлог – в края на краищата не за това старият беше унищожен с такава трудност. Демокрацията на хаоса е пост-ред, пост-космос. Унищожавайки старото, се предлага не да се изгради нещо ново, а да се потопите в удоволствието от разпадането, да се поддадете на очарованието на руини, руини, фрагменти и фрагменти. Тук, на по-ниските нива на дегенерация и деградация, се откриват нови хоризонти на метаморфози и трансформации. Тъй като вече няма никаква йерархия между низостта и героизма, удоволствието и болката, ума и идиотизма, самият поток е важен, да бъдеш в него, състоянието на свързаност с мрежата, с коренището. Тук всичко е едно до друго и в същото време безкрайно далече.
Шизовойни
В този случай войната не изчезва, а се поставя вътре в индивида. Хаотичният индивид воюва сам със себе си, той задълбочава разцеплението. Етимологично шизофренията означава „разрязване“, „разрез“, „разчленяване“ на съзнанието. Шизофреникът – дори външно спокоен – живее в състояние на насилствен разрив. Той допуска войната.
Така хипотезата на Томас Хобс за „естественото състояние” на човечеството, описано от този автор като хаос и война на всички срещу всички, се оправдава на нов кръг. Само че това не е ранно „естествено“ състояние, а по-късно, не предшестващо изграждането на йерархични типове общества и държави, а последващо тяхното разпадане.
Видяхме, че хаосът е противоположност на космоса, точно както враждата е противоположност на любовта при Емпедокъл. Видяхме също, че Ерос и хаосът са алтернативни състояния на големия междинен топос. И така, хаосът е война. Но не всяка война – все пак създаването на ред е и война, насилие, опитомяване на стихиите, тяхното подреждане. Хаосът е особен вид война, тотална война, проникваща дълбоко вътре. Това е шизо война, която пленява цялата личност в своите мрежи от коренища.
Тоталната война като война на хаоса
Такава обща шизовойна няма строго разпределена територия. Рицарският турнир беше възможен само след маркиране на полето. Класическите войни са имали театри на военни действия и бойни полета. Отвъд тези граници имаше пространство. На хаоса бяха дадени строго определени зони на света.
Модерната война на хаотичната демокрация не познава граници. Навсякъде се провежда чрез информационни мрежи, дронове, дронове, през душевните състояния на блогъри, които пропускат дълбоко раздвоение през себе си.
Модерната война е война в хаоса по дефиниция. Именно сега се разкрива понятието discordia, „вражда“, което срещаме у Овидий и което е присъщо на някои – доста древни – тълкувания на хаоса. Хаосът се основава именно на враждата – и то не на враждата на едни с други, а на всички с всички. И целта на войната на хаоса не е мир и не нов ред, а задълбочаване на враждата до най-последните слоеве на човешката личност.
Такава война иска да премахне от човека връзката му с космоса и в същото време да го лиши от творческата му сила да създаде нов космос, раждането на нова звезда.
Именно това е демократичният характер на войната. ТЯ се води не толкова от държави, колкото от истерично раздвоени личности. Тук всичко е изкривено – стратегия, тактика, съотношение на техника и човек, скорост, жест, действие, ред, дисциплина и т.н.
Всичко това вече е систематизирано в теорията на мрежоцентричните войни. От началото на 90-те години военното ръководство на САЩ си постави за цел да внедри теорията на хаоса във военното изкуство. За 30 години този процес премина през много етапи.
Войната в Украйна донесе със себе си точно това преживяване – директно изживяване на изправяне срещу хаоса.
[1] Битие 1:2.
[2] Връзката между бездната на Абадон, намираща се под ада, Шеол (като аналог на Тартар сред гърците) и плъзгането е перфектно показана в неговите произведения на Е. А. Авдеенко. Вижте Avdeenko E.A. Псалми: Библейски мироглед. М.: Класис, 2016.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?