ФОКУС
Става страшно! Светът на Оруел е вече тук
Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото
През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман „1984 г.“, представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма свобода на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта.
Главният герой Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва новини, така че да са в съответствие с представяните от властта факти.
Тече война между Океания,част от която е Великобритания и Евразия, част от която е Съветския съюз и телевизорите излъчват Двеминутка на омразата, в която се показва омразното лице на евразийският агент Емануел Голдщайн, който ругае Големия брат, настоява за незабавен мир с Евразия, проповядва свобода на словото, свобода на печата, свобода на събранията и свобода на мисълта.
Но за да се контрира празнословието на Голдщайн, гласът му постъпено се заглушава и зад неговото лице на екрана маршируват безкрайни колони на евразийската армия — редица след редица набити мъже с безизразни азиатски лица.
Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото и правото на медиите да поднасят информация, която да не бъде цензурирана органи под контрола на управляващите.
Ето примери:
На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространението на руски телевизионни програми на територията на България, защото не представяли безпристрастно новините. Но Бетина Жотева, която внася предложението за решение и членките на СЕМ не са политическа институция, те не разполагат нито с капацитет, нито с пълномощия да оценяват пристрастността или безпристрастността на предавания на чужди, че даже и на наши телевизии.
Ако имаха това право, досега да са забранили предаванията на няколко телевизии, които изразяват пристрастия. А забраната на руските телевизии отне правото на българските зрители да чуят гледната точка и на руската страна. То бе посегателство срещу свободата на медиите и напомня онези времена на комунистическия режим, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език – по същата причина, гражданите да нямат достъп до друга гледна точка
Вчера, на 19 май новият СЕМ взе решение да прави занапред пълен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички телевизии и радиостанции- държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища. Предложението е на партията на премиера „Продължаваме промяната“ в лицето на нейният представител в СЕМ Симона Велева. По време на това заседание СЕМ е наложил глоба на на една кабелна телевизия за разпространяване на фалшива информация във връзка с войната в Украйна.
Това решение на СЕМ представлява брутално посегателство срещу свободата на словото. СЕМ си вменява правото да осъществява мониторинг за това как медиите отразяват едно външно политическо събитие, превръщайки се по този начин в политически орган. На какво основание СЕМ ще оценява профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища?
На какво основание субективните мнения на членовете на СЕМ могат да бъдат основа за упражняване на контрол и налагане на глоби на медиите отразяващи руско- украинската война? Не се ли превръща така СЕМ в своеобразна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се ръководи от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че „Истината не е във всички гледни точки, а в добрите гледни точки“?
Не представлява ли това решение грубо нарушение на самият Правилник на СЕМ, който постановява, че „при осъществяване на своите дейности СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори“.
Във връзка с това, че СЕМ е наложил глоба на една кабелна телевизия, която била разпространявала между другото фалшива информация във връзка с войната в Украйна, на какво основание СЕМ си присвоява правото да преценява коя информация е истинска и коя фалшива?
В условията на прерасналия във война руско- украински конфликт, в страната настъпи поляризация на общественото мнение и на конфронтация между две основни групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, включително българския премиер Кирил Петков, и доста политолози с русфобски уклон, изразява мнение, че Путин/Русия извършват непровокирана агресия срещу Украйна, в опит за осъществяване на имперски амбиции и възстановяване под някаква форма на бившия Съветски съюз.
Втората група, около която гравитират русофили, посочва, че конфликтът е предизвикан от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от договорката между САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде приета в НАТО, което застрашава националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води битка в медийното пространство.
Фактите в това отношение показват, че са налице опити от страна на първата група, да се ограничат медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея мнения и твърдения се лансира дезинформация за руско- украинския конфликт, и че тази група се превръща в проводник на путинската пропагандна машина. В тази битка очевидно СЕМ взима страната на първата група, без да се съобразява, че по този начин започва да изпълнява ролята на своеобразно министерство на истината и извършва посегателство срещу свободата на словото.
Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за граждански и политически права приет на 16 декември 1966 г. от Общото събрание на ООН се указва, че (член 19, т.2) :
„Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид“. Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1),, като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1) : „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Това право е изключително важно, защото медиите са място за размяна на идеи и средство за формиране на обществено мнение. Допускат се ограничения на свободата на медиите само с оглед защитата на конституционно установения ред;- запазване на обществения ред и превенция на престъпността; защита на здравето и морала и – защита на репутацията и правата на другите граждани“.
Съществува също така и текст за Свобода на информацията (чл.41, ал. 1) : „Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Това право търпи отношения, също с оглед на- защитата на националната сигурност; – запазване на обществения ред и превенция на престъпността; – защита на здравето и морала; – защита на репутацията и правата на другите граждани; – съображения за запазване на тайна“.
Видно е, че решението на СЕМ от 19 май представлява фрапантно нарушение с българската конституция, която допуска ясно постановени ограничения в упражняването на свободата на словото и на информацията от гражданите и медиите, и не включва по никакъв начин ограничения по отношение на правото на отразяване и разпространяване на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от когото и било за „дезинформация“. Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на контрол и цензура, защото това ограничава свободата на словото.
И още нещо, което буди тревога.
На парламентарния контрол в петък от изявление на министърът на електронното управление Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се създава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху съдържанието на медии и социални мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един основен принцип и той бил, че „не трябва нито правителството, нито някоя голяма корпорация да решава кое е истина, кое не, нито да има правомощия да блокира нещо, просто защото така е решил“.
И тук възниква въпросът, след като министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще определя безпристрастно кое е дезинформация?
След като този министерски орган уж не трябва да решава кое е истина и кое не е, как ще преценява кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво собствено определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице опасността, че това министерство може да се превърне и в Министерство на истината?
Противоречието е повече от очевидно. И ако никой орган не трябва да има правомощия да блокира нещо, само защото така е решил, на какво основание СЕМ блокира излъчванията на две руски телевизии и наложи глоба на една кабелна телевизия, за „дезинформация“
Решението на СЕМ и създаването в Министерството на на електронното управление на специално звено за мониторинг на медиите и социалните мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от атаката срещу свободата на словото от видни политици и личности.
В интервю по БНР на 14 март т.г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че свободата на медиите, свободата на словото не е абсолютна, и че демократичните държави трябва да имат инструменти да се защитят от дезинформацията.
Вярно е, че свободата на словото не е абсолютна, но международно приетите норми за свободата на словото, а и българската конституция конкретно посочват случаите, в които свободната на словото може да бъде ограничена, и никъде не се споменава, че тя може да бъде ограничена заради политическа дезинформация. Това е така, защото такова ограничение може да бъде наложено само със закон и от съответно създаден за тази цел държавен орган.
Но създаването на такъв орган, който да определя кой изложен факт е дезинфорцация, би дало мощен инструмент на държавата да ограничава свободата на словото. Затова и призивът на Ковачев за създаване на такъв инструмент не бе нищо друго освен посегателство върху свободата на словото в трите му форми- свобода на мнение, свобода на медиите и свобода на информацията. Но по всичко изглежда, че СЕМ се превръща именно в подобен орган, какъвто предлага Ковачев, с решението си за мониторинт на медии и да се глоби кабелна телевизия за фалшива информация, или дезинформация.
Атака срещу свободата на словото и на медиите представляваше интервюто от 15 март т.г. пред сайта „Фрогнюз“на телевизионния експерт Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски. В него тя се обяви срещу медийната „отвратителна и уродлива пропаганда на Владимир Путин“, която водела до тежки деформации. В България имало много партийни телевизии, които разделяли обществото. „Не може да каниш за участие в дискусия личност, която е на страната „на палача“ казва тя… „Много се спекулира и бърка в момента. Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки“.
Божилова, наред с Васко Кръпката и общо 35 български „интелектуалци и общественици“, в началото на март т.г. изпратиха отворено писмо до премиера, парламента, министри, СЕМ и главния прокурор, както и до медиите, в което настояват да се вземат адекватни мерки срещу злоупотребата със свободата на словото и използването му за недемократични цели. В писмото се говори за това, че имало много български медии и български журналисти, които от години участвали в руската хибридна война срещу България и Свободния свят.
В писмото се предлага , що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис „непроверена/едностранчива информация“.
Предлага се също “ Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган да бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на „хибридните медии“ по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за „хибридни“.
Става страшно наистина.
В едно от своите послания от 2013 г . към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР предоставя платформа на руската пета колона у нас, писа:
„Предупредени сте…. Да няма после „Ама откъде дойде това?” когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че „в интерес на националната сигурност” вече сте членове на Русия. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете“.
Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:
Хора предупредени сте. Имате уши – слушайте. Имате мозъци – мислете. За да не се събудите някоя сутрин в държава, напомняща онази описана от Джордж Оруел в книгата му „1984“ и да разберете, че вие и някои медии, от които черпите според информация сте включени в някакъв списък за санкциониране или „обезвредяване“ на лица- „агенти за влияние“, разпространяващи дезинформация и „хибридни“ новини.
Антон Гицов
Подходяща музика за любителите на йога.
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?