ФОКУС
След решението на Сената на САЩ, Путин смая света
След решението на Сената на САЩ, Путин смая света: Ако аз съм военен престъпник, президентите на САЩ от Никсън насам, какви са?
Руският президент буквално смая света, след като си позволи да каже истината на глас за това какво са правели американските президенти и армията на САЩ от времето на Никсън до сега.
Според президентът на Руската Федерация, ако той ще бъде съден като военно престъпник, до него трябва да се наредят и всички президенти на САЩ, които са причинили десетки войни по света, без дори да имат право на това.
Путин изброява и войните в които САЩ участват от 1890 година досега:
Краят на XIX век
1890 (-?) г. – Южна Дакота, американските правителствени войски убиват и разстрелват 300 пленени индианци от племето Дакота.
1890 г. – Аржентина, намесата на армията на САЩ в Буенос Айрес.
1891 г. – Чили, морски пехотинци потушават въстанието на местното население.
1891 г. – Хаити, армията на САЩ потушава бунта на чернокожите в Навас.
1892 – Айдахо, армията на САЩ потушава въстанието в сребърните мини.
1893 (-?) г. – Хавай, военноморските сили на САЩ свалят правителството на Независимото кралство и заграбват държавата.
1894 г. – Чикаго, армията на САЩ брутално потушава стачката в железопътните линии, общо 34 убити.
1894 г. – Никарагуа, армията на САЩ в продължение на един месец окупира Блуфийлдс.
1894-1895 г. – Китай, военноморският флот на САЩ и морската пехота участват в китайско-японската война.
1894-1896 г. – Корея, окупацията на Сеул.
1895 г. – Панама, рейд на морската пехота на САЩ в колумбийската провинция.
1896 г. – Никарагуа, дебаркиране на морската пехота на САЩ в пристанище Коринто.
1898-1900 г. – Китай, участието на армията на САЩ в потушаване на Боксерското възстание.
1898-1910 (-?) – Филипините, военно-морските сили на САЩ свалят правителството и убиват 600 000 филипинци.
1898-1902 (-?) – Куба, военно-морските сили на САЩ се сражават по време на испано-американската война.
1898 г. (-?) г. – Пуерто Рико, окупация по време на испано-американската война.
1898 (-?) г. – Гуам, военно-морските сили на САЩ окупират острова и построяват военна база, изселват всички жители от острова.
1898 (-?) г. – Минесота, армията на САЩ унищожава племето чипева (оджибве) близо до езерото Лийч.
1898 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Сан Хуан дел Сур.
1899 (-?). – Самоа, армията на САЩ участва във войната за трона.
1899 – Никарагуа, морската пехота на САЩ дебаркира в пристанището на Блуфийлдс.
1899-1901 – Айдахо, армията на САЩ брутално потушава въстанието на миньорите в Coeur d’Alene.
Първата четвърт на XX век
1901 г. – Оклахома, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в Крийк.
1901-1914 г. – Панама, военно-морските сили на САЩ окупират и анексират зоната на канала.
1903 г. – Хондурас, морската пехота на САЩ потушава революцията
1903-1904 г. – Доминиканската република, армията на САЩ потушава революцията.
1904-1905 – Корея, морската пехота на САЩ участва в Руско-японската война.
1906-1909 г. – Куба, морската пехота на САЩ се намесва и потиска демократичните избори.
1907 – Никарагуа, в резултат на окупацията, е създаден протекторат в рамките на така наречената „Доларова дипломация“.
1907 г. – Хондурас, окупация от морската пехота на САЩ по време на войната с Никарагуа.
1908 г. – Панама, морската пехота на САЩ се намесва в предизборния процес.
1910 г. – Никарагуа, морската пехота на САЩ окупира Блуфийлд и Коринто.
1911 г. – Хондурас, армията на САЩ участва в гражданската война.
1911-1941г. – Китай, военно-морските сили и сухопътните войски на САЩ окупират страната и участват в потушаването на многобройните въстания.
1912 г. – Куба, армията на САЩ участва в гражданската война.
1912 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават въстание по време на изборите.
1912 г. – Хондурас, участие на морската пехота в защита на икономическите интереси на САЩ.
1912-1933 г. – Никарагуа, армията на САЩ осъществява 10-годишна окупация и участва във войната с партизаните.
1913 г. – Мексико, по времето на революцията армията на САЩ бяга и се евакуира.
1914 г. – Доминиканската република, военно-морските сили на САЩ се сражават с въстаниците около Санто-Доминго.
1914 г. – Колорадо, армията на САЩ брутално потушава стачката на миньорите.
1914-1918 г. – Мексико, военно-морските сили и армията на САЩ участват във военните операции против националистите.
1914-1934 г. – Хаити, армията на САЩ осъществява 19-годишна окупация след потушаване на въстанието.
1915 г. – Тексас, федералните войски брутално потушават мексикано-американското въстание, „План Сан-Диего”.
1916-1924 г. – Доминиканската република, армията на САЩ осъществява 8-годишна окупация.
1917-1933 г. – Куба, армията на САЩ осъществява окупация и създава икономически протекторат.
1917-18 г. – Първа Световна война, военно-морските сили на САЩ воюват с Германия в продължение на година и половина.
1918-1922 г. – Русия, военно-морските сили на САЩ извършват 5 дебаркации на войски за борба с болшевиките.
1918-1920 г. – Панама, армията на САЩ потушава безредиците след изборите в рамките на операция „Полицейски дълг”.
1919 г. – Хондурас, армията на САЩ и морската пехота потушават безредици по време на предизборна кампания.
1919 г. – Югославия, армията на САЩ и морската пехота се сражават срещу сърбите в Далмация.
1920 г. – Гватемала, двуседмична интервенция срещу синдикални активисти.
1920-1921 г. – Източна Вирджиния, армията на САЩ потушава въстанието на миньорите.
1922 г. – Турция, армията на САЩ воюва с националистите в Смирна.
1922-1927 г. – Китай, армията и военно-морските сили на САЩ потушават националистическото въстание.
1923 г. – Мексико, бомбардировка от военната авиация на САЩ.
1924-1925 г. – Хондурас, военна намеса на САЩ, два пъти в предизборната кампания.
1925 г. – Панама, армията и морската пехота на САЩ потушават общата стачка.
В средата на ХХ век
1927-1934 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ окупират цялата страна.
1932 г. – Салвадор, военно-морските сили на САЩ потушават бунта на Марти.
1932 г. – Вашингтон DC, армията на САЩ потушава бонусния протест на ветераните от Първата световна война.
1941-1945. – Втората световна война, военно-морските сили и армията на САЩ воюват с Япония, Италия и Германия в продължение на 3 години и извършват първата атомна бомбардировка над два японски града.
1943 г. – Детройт, армията на САЩ потушава въстанието на чернокожите.
1946 г. – Иран, пред ядрената заплаха от страна на САЩ съветските войски напускат северната част на страната.
1946 г. – Югославия, ядрена заплаха от страна на САЩ, в отговор на свалянето на американски самолет.
1947 г. – Уругвай, разгръщане като заплаха на бомбардировачи с ядрени оръжия.
1947-1949 г. – Гърция, операция на армията на САЩ в подкрепа на крайната десница в гражданската война.
1948 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ със стратегически бомбардировачи с ядрени оръжия в Берлин срещу СССР.
1948-1949 г. – Китай, армията и морската пехота на САЩ евакуират американците преди победата на комунистите.
1948-1954 г. – Филипините, ЦРУ провежда военна операция по време на бунта на Хук.
1950 г. – Пуерто Рико, операция за потушаване на въстанието в Понсе.
1951-1953 (-?)г. – Корея, армията и военно-морските сили на САЩ, заплаха от ядрени бомбардировки срещу Северна Корея и Китай.
1953 г. – Иран, в резултат на операцията, ЦРУ сваля демокрацията и установява режим на шаха.
1954 г. – Виетнам, съвместна с Франция, от страна на САЩ, ядрена заплаха срещу бунтовниците.
1954 г. – Гватемала, операция на ЦРУ, бомбардиране от летищата в Никарагуа, ядрена заплаха от страна на САЩ след национализацията на американските компании.
1956 г. – Египет, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР с изискването за ненамеса в кризата в Суец, морската пехота евакуира чужденците.
1958 – Ливан, армията и военно-морските сили на САЩ окупират страната и потушават бунтовниците.
1958 г. – Ирак, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Ирак и предупреждение срещу инвазия в Кувейт.
1958 г. – Китай, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу Китай при евентуално обединение с Тайван.
1958 г. – Панама, армията на САЩ потушава протестите.
1960-1975 г. – Виетнам, армията, военно-морските сили и военно-въздушните сили участват във войната във Виетнам. Един милион убити в най-дългата война на САЩ, заплахата от страна на САЩ с атомни бомбардировки през 1968 и 1969 г.
1961 г. – Куба, неуспешна операция на ЦРУ за нахлуване в страната.
1961 г. – Германия, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР по време на кризата около Берлинската стена.
1962 г. – Лаос, военна операция по време на партизанската война.
1962 г. – Куба, ядрена заплаха от страна на САЩ срещу СССР и Куба, морска блокада по време на карибската криза.
1963 г. – Ирак, ЦРУ организира преврат, в който президентът е убит, а партията Баас идва на власт, Саддам Хюсеин се връща от изгнание и оглавява тайните служби.
1964 г. – Панама, армията на САЩ потушава размирици, свързани с връщането на канала.
1965 г. – Индонезия, организиран от ЦРУ държавен преврат, повече от един милион жертви.
1965-1966 г. – Доминиканската република, армията и морската пехота на САЩ потушават протестите по време на предизборната кампания.
1966-1967 г. – Гватемала, „зелените барети“ на САЩ се борят срещу бунтовниците.
1967 г. – Детройт, армията на САЩ потушава размириците на афро-американците, 43 убити.
1968 г. – САЩ, армията на САЩ потушава размириците след убийството на Мартин Лутер Кинг, в градовете са въведени над 21 000 войници.
1969-1975 г. – Камбоджа, армията и военно-морските сили на САЩ бомбардират страната. За десет години са убити до 2 милиона души от бомбардировки, глад и политически хаос.
1970 г. – Оман, окупация от армията на САЩ за предотвратяване на нахлуване от страна на Иран.
1971-1973 г. – Лаос, бомбардировките тип „бомбени килими“ от страна на САЩ, насочени срещу нахлуване в Южен Виетнам.
1973 г. – Южна Дакота, армията на САЩ потушава въстанието на индианците в „Ундид-Ний“.
1973 – Близкият изток, ядрена заплаха и заплаха от световна война от страна на САЩ по време на войната в Близкия изток.
1973 г. – Чили, военен преврат за свалянето и убийството на президента Салвадор Алиенде.
1975 г. – Камбоджа, армията на САЩ, бомбардировки на заловения кораб „Майягуес“, убити са 28 войници.
В края на ХХ век
1976-1992 г. – Ангола, операция на ЦРУ за военна подкрепа на южноафриканските въоръжени банди по време на гражданската война.
1980 г. – Иран, войници, ядрена заплаха от страна на САЩ, армията прави неуспешен опит да спаси заложниците в посолството, 8 войници умират по време на този опит.
1981 г. – Либия, военноморската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
l981-1992 г. – Салвадор – операция срещу бунтовниците.
1981-1990 г. – Никарагуа, операцията на военно-морските сили на САЩ и ЦРУ за потушаване на революцията.
1982-1984 г. – Ливан, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ участват във войната срещу шиитските бунтовници, 241 морски пехотинци са убити.
1983-1984 г. – Гренада, военно нахлуване на армията на САЩ четири години след революцията.
1983-1989 г. – Хондурас, нахлуване на войски на САЩ, маневри, изграждане на бази.
1984 г. – Иран, два ирански цивилни самолета са свалени над Персийския залив.
1986 г. – Либия, бомбардировки на военноморска авиация на САЩ.
1986 г. – Боливия, армията на САЩ участва в „кокаинова война“.
1987-1988 г. – Иран, военно-морските и военновъздушните сили на САЩ се намесват във войната в Ирак, бомбардират и свалят ирански самолет.
1989 г. – Либия, военно-морската авиация на САЩ сваля 2 либийски самолета.
1989 г. – Вирджински острови, армията на САЩ потушава въстание на чернокожите в St. Croix.
1989 г. – Филипините, въздушни бомбардировки от страна на САЩ в отговор на държавен преврат.
1989 (-?) г. – Панама, армията на САЩ сваля националното правителство, повече от 2000 убити.
1990 г. – Либерия, армията на САЩ евакуира чужденци по време на гражданската война.
1990-1991 г. – Саудитска Арабия, нахлуване на войските на САЩ след иракската инвазия в Кувейт, 540 000 американски войници в Оман, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Израел.
1990-1991 г. – Ирак, бомбардиране, нахлуване на армията на САЩ, военноморска блокада на иракските и йорданските пристанища, въздушни удари; 200 000 души са убити в резултат на нахлуването в Ирак и Кувейт; мащабно унищожаване на иракските военни.
1991 г. – Кувейт, нахлуване на военно-морските сили и армията на САЩ в страната.
1991-2003 г. – Ирак, бомбардировки, военноморски зони без полети над кюрдския север и шиитския юг; постоянни въздушни удари и военноморски блокади.
1992 г. – Лос Анджелис, армията и морската пехота на САЩ са разгънати срещу протестиращите и погромаджиите.
1992-1994 г. – Сомалия, окупация от армията и военно-морските сили на САЩ, участие в гражданската война.
1992-94 г. – Югославия, военноморска блокада от страна на НАТО на Сърбия и Черна гора.
1993 г. – Босна, бомбардировки, въздушни патрули, създаване на забранена за полети зона, участие в гражданската война, убийствата на сърби, удари срещу Сърбия и сваляне на нейни самолети.
1994 г. – Хаити, нахлуване на войски на САЩ, морска блокада и окупацията на страната, свалянето на военното правителство.
1996-1997 г. – Заир (Конго), нахлуване на войски на САЩ в бежанските лагери хуту в Руанда, както и в районите, където е започнала революцията в Конго.
1997 г. – Либерия, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1997 г. – Албания, разгъване на армията на САЩ за евакуация на чужденци.
1998 г. – Судан, ракетна атака срещу фармацевтичния завод, в който според ЦРУ, се произвежда химическо оръжие за терористите.
1998 г. – Афганистан, ракетна атака срещу бившите тренировъчни лагери на ЦРУ, използвани от ислямски фундаменталистки групи, за които се твърди, че са нападнали посолството.
1998 г. – Ирак, бомбардировки, 4 дни на интензивни въздушни и ракетни атаки, след твърдението, че властите възпрепятстват работата на инспекторите по въоръжаването.
1999 г. – Югославия, многобройни бомбени атаки, тежки ракетни и въздушни удари от страна на НАТО, след като Сърбия отказва да напусне Косово. Окупация на Косово от страна на НАТО.
Началото на XXI век
2000 г. – Йемен, нападение срещу военноморските сили на САЩ в Аден, 17 убити.
2001 г. – Македония, въвеждането на войските на НАТО.
2001 г. – САЩ, реакцията на военновъздушните и военноморските сили на САЩ на 11 септември.
2001-? г. – Афганистан, инвазия на войските на САЩ, бомбени и ракетни атаки, масова мобилизация в САЩ за свалянето на режима на талибаните, лов на бойци на „Ал Кайда“, установяване на режима на Карзай и борбата срещу талибаните. Над 30 000 американски военнослужащи и многочислени частни военни компании окупират страната.
2002 г. – Йемен, ракетна атака на „Ал Кайда” срещу САЩ.
2002 г. – Филипините, въвеждане на войски и военноморска военна мисия на САЩ срещу Абу Сайяф в архипелага Сулу, западно от Минданао.
2003 г. – Колумбия, армията на САЩ и специалните сили са изпратени в бунтовническата зона, за да подкрепят колумбийската армия, защитаваща газопровода.
2003-2011 г. – Ирак, война, бомбардировки, окупация на страната, свалянето на Саддам Хюсеин. Нашествието включва повече от 250 000 американски войници. Американските и британските сили заемат страната и се сражават със сунитските и шиитските бунтовници. Повече от 160 000 военнослужащи и многочислени частни изпълнители осъществяват окупацията и строят големи постоянни бази.
2003 г. – Либерия, участие в мироопазващите сили, операция за сваляне на лидера на страната.
2004-2005 г. – Хаити, армията, морската пехота и сухопътните войски на САЩ окупират страната.
2005 г. – Пакистан, ракетни и бомбени атаки, тайни операции и атаки с дронове.
2006 г. – Сомалия, ракетните и военноморски сили и армията на САЩ участват в операцията. Специалните сили SWAT участват в етиопското нахлуване, при което е свалено от ислямисткото правителство; бомбардировки с AC-130, атаки с крилати ракети и въздушни удари срещу ислямистките бунтовници; военна блокада срещу „пиратите“ и бунтовниците.
2008 г. – Сирия, специалните сили участват в нападение с хеликоптер на 5 мили от Ирак, 8 сирийски цивилни граждани са убити.
2009 г. – Йемен, ракетни удари и атака срещу „Ал Кайда”, загиват 49 цивилни граждани.
2011 г. – Либия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски под командването на НАТО, координирани въздушни удари и ракетни атаки срещу правителството на Кадафи по време на въстанието на бунтовническата армия. Специалните сили на САЩ извършват тайни операции.
2014 г. – Ирак, бомбардировки, ракетни удари.
2014 г. – Сирия, бомбардировки, ракетни удари, нахлуване на войски на САЩ за операции. Участие в гражданската война на страната на терористите.
И се обръща към сената на САЩ с думите:
– Този списък не е изготвен от моята администрация, този списък е на
Д-р Золтан Гросман описва 150 военни операции, извършени от армията на САЩ, както срещу чужди държави, така и вътре в самата страна, дори и във Вашингтон.
Изводите всъщност, кои са военните престъпници, кой причинява войните по света, кой подклажда конфликтите, кой иска да подчини всички на волята си е ясен.
Русия не е участвала в 150 войни в които са избити милиони цивилни за които вие в сената на САЩ сте гласували да участвате.
ФОКУС
Ядрената тояга на Кремъл спаси още един път света от война
Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация
Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .
Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.
Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп
Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .
Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.
Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.
Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.
Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград
Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.
Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.
Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:
Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.
Западната политика срещу Русия е бумеранг
Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:
Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.
Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.
Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.
ФОКУС
Всъщност Дълбоката държава продаде президенството на Тръмп за 60 млрд?
На фона на предизборните твърдения на консервативни прогнози, че американският истаблишмънт няма да позволи на Доналд Тръмп да спечели, някои американски коментатори посочиха, че ентусиазмът на избирателите на Тръмп е „твърде голям, за да се фалшифицира“, докато други – че предполагаемите действащи механизми за фалшифициране са били спрени от управляващите елити. Според последното твърдение елитите преценили, че Тръмп може да бъде пренасочен към про-военни позиции и по такъв начин ще бъде по-успешен от кандидата на демократите Камала Харис за мобилизиране на обществена подкрепа; затова Дълбоката държава „позволи на Тръмп да спечели“. MAGA означава ли военно господство? Според предположенията на някои коментатори, американският истаблишмънт вижда в Тръмп и неговата популярност удобно средство за нови кампании в чужбина, като част от усилията му „да направи Америка отново велика“. Патриотите често свързват величието със военното господство. „Те [американският естаблишмънт] се нуждаят от харизматично, популистко огнено знаме, което да стимулира набирането на войници и да застане начело на устрема към война. Харис не може да направи това. Харис има проблеми дори с привличането на стотина поддръжници на митингите си“, писа американският политически коментатор Майк Уитни, допускайки, че следващата цел може да бъде Иран. Фактът, че Тръмп посочи за посланик на САЩ в ООН Елайзи Стефаник – твърда поддръжница на Израел, придава достоверност на предположенията на Уитни. Лесно ще бъде да се съблазнят американците в нова военна авантюра, ако са водени от популярен лидер, предупреждава на своя уебсайт д-р Пол Крейг Робъртс – бивш високопоставен служител в администрацията на Роналд Рейгън. „Привържениците на MAGA американци са уморени от загубата на войни“, пише д-р Робъртс. „Те искат да побеждават. Военно-промишленият комплекс ще накара поддръжниците на Тръмп да излязат по улиците и да размахват знамето. Те ще размахват знамето и ще очакват Тръмп да победи. Всичко това е част от превръщането на Америка отново във велика. Но това е военна рецепта за катастрофа“. Уебсайтът на OpenSecrets (НПО със седалище Вашингтон, окръг Колумбия, която проследява и публикува данни за финансиране на кампании и лобиране, включително база данни за „въртящи се врати“, където се документират лица, работили в публичния сектор и в лобистки фирми, които могат да са в конфликт на интереси. Създадена е през 2021 г. от сливане на Центъра за отговорна политика (CRP) и Националния институт за парите в политиката (NIMP), бел. пр.) и стартъпът за финансови технологии Quiver Quantitative (платформа за инвестиционни проучвания, която извлича алтернативни данни от целия интернет и ги обединява в безплатна и лесна за използване платформа, бел. пр.) показват, че американската военна промишленост щедро е финансирала кампанията на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп подкрепи през 2018 г. считания за най-голям военен бюджет в историята на САЩ. През 2020 г. американската преса го нарече един от „най-големите поддръжници“ на военнопромишления комплекс. В синхрон ли е Тръмп с гигантите от Уолстрийт? „Голямата тройка“ гиганти от Уолстрийт – BlackRock, Vanguard и State Street – не бяха разтревожени от евентуална победа на Тръмп. Техните следизборни прогнози бяха до голяма степен положителни, предвиждащи подем на американския пазар, ръст на технологиите и криптовалутите и укрепване на долара при Тръмп. „Омръзна ми да слушам, че това са най-големите избори в нашия живот“, заяви главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк на конференция на 21 октомври, цитиран от The Financial Times. „Реалността е, че с течение на времето това [тоест изборите] няма значение.“ Той подчерта, че най-голямата компания за управление на активи в света „работи и с двете администрации и води разговори и с двамата кандидати“, сигнализирайки, че за Уолстрийт Тръмп ще бъде добра кандидатура. Нещо повече, един пример показва, че Тръмп надмина своя противник Харис в очите на BlackRock. Фирмата влезе в заглавията на медиите тази година след агресивното натрупване на активи в криптовалути. На 11 януари тя стартира своя iShares Bitcoin ETF (IBIT), чийто тръст бързо се превърна в най-големия фонд в света. Тръмп изглежда е на една и съща страна с BlackRock спрямо криптовалутата, въпреки че преди това беше скептично настроен към нея. По време на предизборната кампания Тръмп обеща да превърне САЩ в „световна столица на криптовалутите“. Той също така обяви плановете си да промени някои области на управление на крипто-то и предложи създаването на стратегически запас от биткойни. За разлика от него, Харис звучеше по-малко ентусиазирано спрямо криптовалутите и се застъпи за „регулаторна рамка“ – до голяма степен в духа на подхода на Джо Байдън за финансов надзор, който да поставя определени ограничения върху използването им. Ето защо едва ли е изненадващо, че криптовалутите, особено биткойнът, изстреляха стойността си нагоре при новината за победата на Тръмп. Излишно е да казваме, че BlackRock се възползва от този скок. Държи ли пистолет към главата на Тръмп Дълбоката държава? Според д-р Робъртс „Дълбоката държава“ се е вкоренила и институционализирала и има много начини да пренасочва Тръмп в своя полза, дори да блокира изцяло усилията му. По време на първия му мандат несъгласието на разузнавателната общност, военните, Държавния департамент и медиите наруши плановете му. Американските медии вече работят ръка за ръка с управляващия естаблишмънт, за да позиционират Тръмп в разрез с неговите намерения, както при назначенията му, така и във външната политика. На Тръмп му се наложи да отрича, че ще назначи в администрацията си бившите си сътрудници Майк Помпео и Ники Хейли, за да увери поддръжниците си, че грешките от първия мандат няма да се повторят. Въпреки това, според друга информация, съюзниците на Тръмп Елон Мъск и Робърт Ф. Кенеди-младши са изтласкани настрани на консултативни позиции без изпълнителни правомощия, което кара някои да се чудят дали администрацията на Тръмп не е приключила с подбора си преди да е започнала да работи. Политиката на „въртящи се врати“ на Дълбоката държава свързва правителството, разузнавателните агенции, академичните среди, Уолстрийт и големите индустрии. Мнозинството от републиканските членове на Конгреса са част от истаблишмънта. Междувременно поддръжниците на Тръмп, включително генерал Майкъл Флин и Алекс Джоунс – водещ на Infowars (представяща се за независима новинарска агенция, която се бори с глобализма и насърчава хуманното бъдеще в световен мащаб, бел. пр.), предупреждават за възможно ново покушение срещу новоизбрания президент. В известен смисъл може да се твърди, че Дълбоката държава е насочила метафоричен пистолет към главата на Тръмп. Времето ще покаже дали Тръмп ще успее да надхитри истаблишмънта.
ФОКУС
„Кой, по дяволите, е този?“ – фанатизираните фашисти в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
- Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
- Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
- Хегсет просто не е човек американския ВПК, за тоба е тази изтерия
Бригаден генерал Дейвид Уолш, командващ Корпуса на морските пехотинци (вляво) и Пийт Хегсет, водещ от „Фокс нюз“, номиниран от Тръмп за военен министър
Хегсет вече обяви, че трябва да се води борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
„Кой, по дяволите, е този?“ – в САЩ са в шок от номинацията на Пийт Хегсет за военен министър
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната
„Кой, по дяволите, е този човек?“
Демократи, ветерани и военни лобисти са шокирани от решението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да назначи телевизионния водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната.
„Признавам, не знаех кой е той преди 20 минути. И изглежда, че няма опит в политиката на Министерството на отбраната. Не виждам никакви доказателства това лице да има някакви отношения с чуждестранните ни партньори. Как ще работи той в различните коалиции, които имаме?“ – заяви топ демократът в комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Адам Смит.
„Хегсет несъмнено е най-малко квалифицираният кандидат за министър на отбраната в американската история. И най-откровено политизираният. Приготви се, Америка“, написа Пол Рикхоф, основател на организацията „Независимите ветерани на Америка“.
„[Тръмп] поставя лоялността на първо място. Изглежда, че един от основните използвани критерии е колко добре хората защитават Доналд Тръмп по телевизията?“, казва Ерик Еделман, който е бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Джордж Буш-младши.
„Кой, по дяволите, е този човек?“, пита лобист на отбранителната индустрия. В кръговете им са се надявали на „някой, който наистина има богат опит в отбраната. Това би било добро начало.“
Politico пише, че миналия път Тръмп имаше пререкания със собствените си министри на отбраната, така че този път реши да назначи лоялен човек, който безпрекословно да изпълнява политиката му.
Хегсет вече „изрично потвърди“, че може да подкрепи Тръмп в желанието му да направи чистка на висши генерали и служители, по-специално председателя на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Чарлз Браун. Хегсет говори и за необходимостта от борба с политиките за „многообразие и инклузивност“ в армията.
Хегсет също така е критикувал в миналото изпращането на пари в Украйна на фона на икономическите и социални проблеми в Съединените щати.
Кой всъщност е Питър Хегсет
Питър Брайън Хегсет (роден на 6 юни 1980 г.) е американски телевизионен водещ, автор и офицер от Националната гвардия на армията. Политически коментатор за Fox News от 2014 г. и ко-водещ на Fox & Friends Weekend от 2017 г. до 2024 г. Преди това е бил изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“ и „Загрижени ветерани за Америка“.
Хегсет е активен в консервативната и републиканската политика от времето на бакалавърската си степен в Принстънския университет. През 2016 г. той се очертава като силен поддръжник и съюзник на президентската кандидатура на Доналд Тръмп и служи като съветник на Тръмп по време на първия му мандат като президент.
Съобщава се, че той е убедил Тръмп да помилва трима американски войници, обвинени или осъдени за военни престъпления, свързани с разстрела на цивилни в Ирак. Хегсет, който е бил командир на взвод в Гуантанамо по време на военната си служба, защити отношението към затворниците, задържани там.
Хегсет е роден в Минеаполис, Минесота, и е израснал в близкия град Форест Лейк. Учи в гимназия в района на Форест Лейк, където завършва през 1999 г. като отличник. Играл е футбол и баскетбол.
Хегсет получава бакалавърска степен по политически науки в Принстънския университет през 2003 г. Докато е там, той пише за студентското косервативно издание „Торите на Принстън“ и играе баскетбол за отбора на университета.
През 2013 г. получава магистърска степен по публична политика (MPP) от John F. Kennedy School of Government към Харвардския университет.
Хегсет е от норвежки произход и от двете страни на семейството.
Военна кариера
След като завършва Принстън през 2003 г., Хегсет се присъединява към Bear Stearns като анализатор на капиталовите пазари и също така е назначен като пехотен офицер в Националната гвардия на Минесота.
През 2004 г. неговият отряд е призован във военноморската база в залива Гуантанамо, където служи като командир на пехотен взвод към Националната гвардия на Минесота. Неговото подразделение е под оперативното управление на 3-ти батальон, 187-ми пехотен полк на 101-ва въздушнодесантна дивизия.
Награден е с почетен медал, който се дава за проявен героизъм или за отлична служба. Малко след завръщането си от Куба, Хегсет доброволно служи в Багдад и Самара, където е командир на пехотен взвод, а по-късно в Самара, като офицер по гражданско-военни операции. По време на престоя си в Ирак той е награден с медал „Бронзова звезда“, значка „Боен пехотинец“ и втори почетен медал.
Напуска активна служба през 2012 г. като капитан. Бил е в Афганистан с Националната гвардия на Минесота и е действал като старши инструктор за борба с бунтовниците в Центъра за обучение за борба с бунтовниците в Кабул.
Консервативен активизъм
След завръщането си от Ирак Хегсет работи за кратко в Манхатънския институт за политически изследвания. Според страницата му в LinkedIn Хегсет напуска консервативния мозъчен тръст през 2007 г., за да работи като изпълнителен директор на „Ветерани за свобода“. В нея той е ковчежник на организацията. Той работи във Vets for Freedom до 2012 г. Организацията се застъпва за по-голямо военно присъствие в Ирак и Афганистан.
През 2012 г. Хегсет сформира комитета за политически активизъм MN PAC.
Бил е изпълнителен директор на Concerned Veterans for America (Загрижени ветерани за Америка), активистка група, финансирана от братята Кох. Напуска през 2015 г.
Докато Хегсет е главен изпълнителен директор, Concerned Veterans for America наема брат му Филип да работи за организацията с нестопанска цел и му плаща 108 000 долара според данъчните регистри от 2016 и 2017 г. Адвокатът на Хегсет казва, че Филип, завършил през май 2015 г., е квалифициран за работата по връзки с медиите и отбеляза, че няма забрана срещу частни лица да наемат членове на семейството.
На конференцията Аруц Шева в Йерусалим през 2018 г. Хегсет заяви, че „няма причина чудото на повторното установяване на Храма на Храмовия хълм да не е възможно.“
Кампания за Сената
През 2012 г. Хегсет се кандидатира за републиканската номинация за място в Сената на САЩ в Минесота. Той се оттегля от надпреварата след конгреса през май 2012 г., преди републиканските първични избори през август и двете събития, в които Кърт Билс спечели номинацията.
Политическа подкрепа
По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. Хегсет първоначално подкрепя Марко Рубио, след това Тед Круз и в крайна сметка Доналд Тръмп. Оттогава Хегсет се очертава като силен поддръжник на Тръмп. Като водещ във Fox News, той често критикува медиите и демократите. Той критикува разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер за предполагаема руска намеса в изборите през 2016 г.
Фокс нюз
Хегсет се присъединява към Fox News като сътрудник през 2014 г. През декември 2018 г. Хегсет е домакин на All-American New Year на Fox News Channel с Кенеди от Fox Business Network, по време на което е излъчено предварително записано негово телефонно интервю с президента Тръмп.
На 14 юни 2015 г. Хегсет случайно удари барабанчик от Уест Пойнт с брадва, докато снимат телевизионен сегмент на живо в чест на Деня на флага. Барабанистът каза, че е получил „само леки наранявания“. New York Daily News съобщава, че в по-късен сегмент барабанистът е бил „видян да говори весело пред камерата, сякаш инцидентът никога не се е случвал.“
Противоречия и скандали
През май 2018 г. Хегсет обвинява The New York Times, че нарочно не отразява история за залавянето на петима лидери на „Ислямска държава“, наричайки вестника „провалящия се New York Times“, въпреки че вестникът вече е писал за случая.
През май 2019 г. е съобщено, че Тръмп обмисля да помилва няколко военни, обвинени в престъпления, включително ветеран, който трябва да бъде съден за безразборна стрелба по цивилни, улучвайки момиче и възрастен мъж, както и за смъртоносно намушкване с нож заловен тийнейджър, член на „Ислямска държава“, докато той е получавал медицинска помощ. Daily Beast и CNN по-късно съобщиха, че Хегсет се е опитвал да убеди Тръмп да помилва тези лица. Хегсет обсъждаше тези случаи по Fox News, без да разкрива, че е посъветвал Тръмп да ги помилва. През ноември 2019 г. Тръмп помилва трима военнослужещи, обвинени или осъдени за военни престъпления. Малко преди Тръмп да обяви решението си, Хегсет предположи, че Тръмп е на път да предприеме „незабавни действия“ по случаите.
През август 2019 г. той се оплака, че „младите деца, които гласуват“, са притеснени заради неблагоприятните последици от изменението на климата. Хегсет също така критикува университетите за това, че учат студентите на „радикален екологизъм“, а не за „реална заплаха“ като ислямския екстремизъм.
През януари 2020 г. Хегсет изрази силна подкрепа за решението на президента Тръмп да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани. Той също така призова Тръмп да бомбардира Иран, включително културни обекти, ако там се съхраняват оръжия.
През февруари 2020 г., на фона на разпространението на пандемията от COVID-19 в САЩ, Хегсет каза, че демократите „се стремят към разпространението на коронавируса. Те се стремят той да расте. Те искат проблема да се влоши.“ Хегсет предположи, че вариантът Omicron на COVID-19 е измислен от демократите, за да им помогне на междинните избори през 2022 г., като каза: „Заложете на нов вариант всеки октомври, на всеки две години.“
През юни 2022 г. в сегмент на Fox & Friends Weekend Хегсет задраска Харвард върху дипломата си, като написа „Критична теория“ и след това отбеляза „ВРЪЩАНЕ НА ПОДАТЕЛ“ като протест срещу Харвард и други подобни университети. „Хората ще кажат „това е само трик, все още имате диплома“ и това е добре. Отидох, взех дипломата, ходих в часовете и всичко това, но се надявам, че това е изявление, че като консерватори и патриоти, ако обичаме тази страна, не можем да продължим да изпращаме децата си в университети, които тровят ума им. Така получаваме бъдещи лидери, съдии от Върховния съд, сенатори и други, които виждат Америка като зло, а Харвард е фабрика за такъв тип мислене“, каза той. След това Хегсет обявява намерението си да върне дипломата на Харвард.
Личен живот
Хегсет и първата му съпруга Мередит Шварц се развеждат през 2009 г. Той се жени за втората си съпруга Саманта Диъринг през 2010 г.; те имат три деца.
През август 2017 г., докато все още е женен за Диъринг, Хегсет има дъщеря от изпълнителния продуцент на Fox Дженифър Роше, с която има извънбрачна връзка. Той и Диъринг се разведоха през август 2017 г. Хегсет и Роше, която има три малки деца от първия си брак, се ожениха през август 2019 г.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?