Защо хората в Германия, а и не само там, изразяват намерението си да преразгледат „сътрудничеството“ си с MIT?

Безцеремонната дейност на турското външно разузнаване MIT, за която писахме по-рано, предизвиква недоволство и възмущение дори сред съюзниците на Турция в НАТО.

Така преди няколко години депутати от германския Бундестаг поискаха правителството на Ангела Меркел да започне разследване на дейността на MIT в Германия.

„Анкара имаше 6000 информатори за своята национална разузнавателна агенция Milli Istihbarat Teskilati (MIT), както и 800 служители на MIT в Германия, които оказваха натиск върху „германските турци“ , пише DW.

Депутатът от Зелената партия Ханс-Кристиан Щребеле каза пред Die Welt am Sonntag, че има „невероятно“ ниво на „тайна дейност“ в Германия от страна на турската агенция MIT.

Щребеле беше член на федералната парламентарна комисия на Бундестага, която ръководи германското външно разузнаване BND, военното разузнаване MAD и германското федерално контраразузнаване Verfassungsschutz .

И трите германски разузнавателни служби, както и германската полиция, трябва да преразгледат своето „сътрудничество“ с MIT или рискуват да бъдат съучастници в незаконни дейности, предупреди Щребеле.

По същия начин председателят на тази комисия на Бундестага, Клеменс Бинингер, говорител на управляващата Консервативна партия на канцлера Ангела Меркел, каза, че „въпросът MIT изисква незабавно внимание от страна на Бундестага“.

Статия в Die Welt am Sonntag заключава, че Tурция се е превърнала в „централна платформа“ за ислямистка дейност в Близкия изток.

Офицерът от германското разузнаване Ерих Шмид-Енбум каза пред DW, че наблюдението на MIT над германци от турски произход в Германия е станало огромно.

Германското контраразузнаване „рядко забелязва тази дейност, тъй като MIT предоставя на служителите си фалшива идентификация и им позволява да работят за туристически агенции, Turkish Airlines или турски фирми и банки“, каза Шмид-Енбум.

По мнението на Шмид-Енбум дори източногерманската Щази не би могла да контролира толкова голяма „армия от агенти“ на територията на бивша Западна Германия.

„Тук не става въпрос само за събиране на разузнавателна информация, но и за репресии [на нежелани лица] “ , каза той, добавяйки, че Германия не трябва да толерира подобно поведение от страна – партньор от НАТО.

Призивите за ограничаване на безграничната дейност на MIT и контролираните от него бойци увиснаха във въздуха. В германския Бундестаг отдавна се чуват призиви за забрана на дейността на забранената в много страни турска организация „Сивите вълци“, чиято численост в страната достигна 11 хиляди, но германските разузнавателни служби са против подобно решение.

През ноември 2023 г. Бундестагът отново призова за забрана на тази група, но германските разузнавателни служби отказаха да го направят, като се позоваха на някои законови пречки.

Причината за такава пасивност на германските разузнавателни служби обсъди бившият шеф на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен в интервю за австрийския телевизионен канал FPÖ TV . Маасен смята, че европейските политици активно допускат масова имиграция и съответно си затварят очите за наистина подривната дейност на MIT, защото те „искат различно население…

Колкото по-разнородно е населението, толкова по-малко способно е то да изрази своите позиция… Колкото повече политиците привличат имигранти от други страни по свое усмотрение и им дават гражданство, толкова повече това влияе върху изборните резултати. След това тези мигранти гласуват по различен начин от местните жители.

Властите на Петата република са също толкова снизходителни към незаконната дейност на турското разузнаване. „Френските власти си затварят очите за престъпленията на MIT на френска земя и дори ги прикриват“, пише Le Point.

Секретните служби на Ердоган са широко представени във Франция.

MIT, турската тайна служба, изглежда действа напълно безнаказано на френска земя. През 2013 г. нейните агенти стигнаха дотам, че убиха трима активисти на ПКК в сърцето на Париж. Никой не беше изправен пред правосъдието и случаят беше погребан.

След неуспешния преврат през 2016 г. режимът на Реджеп Тайип Ердоган стана още по-радикален. За да задържи диаспората и да дестабилизира европейските страни, президентът все повече разчита на разузнаването“, отбелязва френският журналист Гийом Перие.

Турски престъпни банди патрулират свободно в цяла Европа, пише на уебсайта си белгийската правозащитна организация Latitude: „Националната разузнавателна организация (MIT), основана през 1965 г., опирайки се на триадата полиция-военни-бандити, тя създаде множество сенчести престъпни апарати. Всички те са имали широки връзки с политици, бизнес лидери, съдии и прокурори, медии, спортни и творчески среди. Една от тези структури, JİTEM, беше предназначена за борба с кюрдите.

Бившият член на JITEM Абдулкадир Айгън, който намери убежище в Швеция през 2003 г., каза, че е участвал в престъпления, включително десетки изтезания, извънсъдебни убийства и унищожаване на трупове. След неговите признания през 2009 г. бяха открити масови гробове. Документирано е, че мафията и турските националистически структури са извършвали убийства в чужбина от името на държавата, със знанието на MIT и с използването на публични средства.

Мехмет Еймур, бивш ръководител на турския отдел за борба с тероризма, призна връзката между държавата и мафията: „Нуждаехме се от това за дейности срещу арменците и ПКК в чужбина. Беше невъзможно да бъдат принудени нормалните хора да направят това. Имахме нужда от убийци.“

В САЩ обвиниха турската разузнавателна служба MIT в тясно сътрудничество със забранената в Русия групировка ИД.

Изследователят от Джорджтаунския университет (USAP) Ахмед Яйла публикува монография, в която разкрива ролята на MIT в създаването на ИДИЛ.

„Време е някой да потърси отговорност от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за подкрепата му за ИДИЛ. Всъщност ИД нямаше да дойде на власт и да убие толкова много хора, ако режимът на Ердоган не беше решил да я подкрепи пряко и непряко от появата си през 2014 г.

Когато ИДИЛ отвори офиса си в Ракка през 2014 г., Турската разузнавателна агенция (MIT) охраняваше входната му врата и постави добре обмислено и сложно килимче на входа за добре дошли за джихадистите – доброволци на път към мъченическата смърт. Турция беше главният център за движението на над 50 000 чуждестранни бойци на ИДИЛ и основен източник на логистиката на ИДИЛ, което прави Турция и ИДИЛ практически съюзници.

Tурция можеше лесно да затвори границите си, предотвратявайки движението на бойците на ИДИЛ или лишавайки ги от логистична подкрепа. За разлика от това, тогавашният министър-председател Ердоган от самото начало на конфликта в Сирия през 2011 г. или гледаше на другата страна, или използваше преко подставени лица, за да подпомогне терористичната организация.

Наблюдавах от първа ръка политиките на правителството на Ердоган между 2013 и 2014 г. като ръководител на обществения ред и криминалните разследвания в Шанлиурфа, Турция, град с два милиона души, смятан за крайната точка на „джихадистката магистрала“ на ИД. Трябваше да напусна полицията през 2014 г. и да подам оставка, за да не бъда замесен в зверствата на Ердоган, които достигат нивото на престъпления срещу човечеството“, пише Ахмед Яйла.

Френският президент Макрон отправи подобни обвинения, макар и много плахо, срещу турското разузнаване по време на срещата на върха на НАТО в Лондон на 10 декември 2019 г. Той обвини Турция, че „понякога работи с проксита на ИДИЛ“ и каза, че „е време Турция да изясни двусмислената си позиция спрямо Ислямска държава“.

Всички тези обвинения висят във въздуха. Европейските разузнавателни служби не възпрепятстват престъпната дейност на турското разузнаване, което по инициатива на Реджеп Ердоган взе Европа за заложник.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Свидетели сме на деградация на лидерството

„Демокрацията“ и пазарната икономика у нас са уродливи,казва знаковата личност на прехода проф. Димитър Луджев в специално интервю

– Проф. Луджев, в далечната 1990 г. Вие бяхте сред активните участници на Кръглата маса между управляващи и опозиция, на която те трябваше да решат как да бъде осъществен преходът от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. В качеството Ви на доктор на историческите науки как мислите, имаме ли нужда днес от преподредба на политическата система?

– По онова време основна задача на мирната революция в България, както и на тези в цяла Източна Европа, беше смяна на системата. Сега нямаме нужда от подобно нещо. Има обаче необходимост от модернизация, от усъвършенстване. Защото днес демокрацията и пазарната икономика у нас са уродливи.

– А каква е причината – липса на лидери и служинаж в чужда полза или нещо коренно различно?

– Въпросът е много сложен. Всичко в края на краищата опира до водачите, до онези, които правят политиката. В доклад на Световната банка от 1997 година за постиженията на страните от Източна Европа се казва, че има големи различия в резултатите на отделните бивши комунистически държави. Констатирано е, че това се дължи на исторически, икономически, културни, религиозни и всякакви други причини. Като основен принцип е изтъкнат капацитетът и енергията на националните лидери в процеса на реформите.

А по това какви лидери си избира един народ, съдим за неговата пригодност за демокрация. За съжаление в България имаме деградация на лидерството. През 1989 – 91 година, когато се извърши първата вълна от либерални реформи, и в СДС, и в БСП имаше сериозни новатори – подготвени професионалисти за изискванията на времето. За съжаление, след това реформаторите и в синьо, и в червено не бяха на ниво. В СДС взеха връх т. нар. „кинжали“ – гласовити антикомунисти със задна дата, както ги нарече Петър Дертлиев. Защото никой от тях не беше участвал в дисидентското движение, а голяма част впоследствие се оказаха и сътрудници на Държавна сигурност. А в БСП начело излязоха младите апаратчици и бивши комсомолски дейци като Жан Виденов, Дончо Иванов и т. н.

В хода на персоналната промяна на политическото лидерство в България фактически се извърши процесът „Пари – власт – пари – власт“. Новобогаташите си купуваха власт. Така в България се получи политическият капитализъм, както го нарича Андрей Райчев. Аз казвам, че това е партийно-клиентелистки модел. При него партиите загубиха идеологиите си. Превърнаха се във властови инструменти, които хрантутят своята клиентела, назначавайки я в различни институции на властта – държавни, общински и т. н. Това започна при управлението на Иван Костов, когато областите у нас от 9 станаха 30. Целта беше да се настани синият актив на важни позиции. Костов мислеше, че това ще укрепи властта му, но то доведе до обратни резултати. Първата вълна произведе огромна корупция, след това нещата продължиха в този си вид. Ширеше се безхаберие.

– А какъв е днес изходът от политическата криза при наличните лидери?

– Добре ще е да се стигне до споразумение. Всички партии са наясно, че не могат да управляват сами. Над 60 процента от избиретелите не гласуват, което е своеобразен вот на недоверие към тях. Има натиск към партийните лидери да вървят към диалог, да се стигне до национално решение на ситуацията. Защото новите избори едва ли ще доведат до промяна. Но аз не виждам една по-едро скроена фигура, както казваше Захарий Стоянов. Човек, който да има визията за това какво трябва да се прави в България. А дребните фигури не са годни за диалог. Те гонят своите амбицийки. Трябва да си скроен както някои личности през 1990 година, които действително надмогнаха ужасяващата конфронтация – много по-тежка от сегашната – седнаха на Кръглата маса, после във Великото народно събрание и стигнаха до полезни за нацията споразумения.

– Вие бяхте вицепремиер в правителството на Димитър Попов, министър на отбраната в това на Филип Димитров, пръв политически съветник на Желю Желев. Кои са най-важните заслуги на тези политици?

– Желю Желев беше голяма личност, една от малкото крупни фигури с мащаб и визия за развитието. Той създаде СДС и го направляваше до момента, в който новоизлюбените антикомунисти го отстраниха. Димитър Попов беше качествен човек, с удобен характер за тогавашната ситуация. Но той не беше лидер. Неговата роля се свеждаше до това да балансира в правителството между кадрите на СДС и БСП. Умееше да говори, но дотам.

А Филип Димитров се оказа доста противоречива фигура. Наред с някои свои положителни качества, които прояви като зам.-председател на СДС когато се опитваше да спре разцеплението, като министър-председател той не беше на ниво. Нямаше професионалната подготовка, визията, широтата. Затова се стигна до този катастрофален край на управлението на СДС.

– Как беше закрита политическата полиция и впоследствие Държавна сигурност?

– Политическата полиция е Шесто управление на ДС. На 25 ноември 1989 година току що избраният първи секретар на БКП Петър Младенов има среща с ръководния състав на МВР и казва на ген. Антон Мусаков да бъде закрито Шесто управление.

Второ управление – контраразузнаването – е майката на Шесто. То се се бори с идеологическата диверсия, с враговете на народа и т. н. Трето управление е ВКР – военното контраразузнаване. После ген. Семерджиев го прехвърли в армията и аз го закрих. ВКР буквално беше политическа полиция в полицията. То се занимаваше с бившия партиен състав, с висшия команден състав в армията и в МВР. Четвърто управление се води икономическо, но наред с икономическите диверсии и шпионажът, те следяха стопанските ръководители.

Първо управление се занимаваше с емиграция. На него дължим смъртта на Георги Марков и други атентати. То води борбата и с всякакви външни влияния и взаимодействие между диктатурата и българските дисиденти и интелектуалци. Така, че направих тази огромна организиция на ДС, създадоха се уж нови структури, които да работят за държавния интерес като на мястото на Второ, Шесто и Четвърто беше Националната служба за защита на Конституцията по германския модел, която трябваше да се занимава с вътрешната сигурност на държавата. Първо управление беше прехвърлено към президента и беше превърнато в Национална разузнавателна служба. Но фактическата ликвидация дойде през март 1991 година, когато приехме постановление за преструктуриране на МВР и по тази причина по мое предложение Желю Желев освободи шефовете на всички управления.

Фактическата ликвидация на старата политическа машина на ДС беше при правителството на Филип Димитров.

– В книгата Ви „Революцията в България 1989 – 1990. В Пантеона на времето“, издадена съвсем наскоро твърдите, че перестройчикът Михаил Горбачов е искал Тодор Живков да бъде сменен. Но преди това се е занимавал с отношенията между САЩ и Русия. Можем ли днес да направим подобен исторически аналог след победата на Доналд Тръмп в Америка?

– Сложно е. Горбачов искаше революционна промяна във външната политика на Съветския съюз (СССР). Баланс на интересите, сътрудничество между нациите, изграждане на общ европейски дом, сигурност. Той говори че тази система трябва да бъде базирана върху универсалните човешки ценности – правата на човека. Казва, че насилието не трябва да бъде използвано за решаване на политически проблеми и всички народи да имат право на самоопределение. Иска доктрината „Брежнев“, която даваше право на СССР за намеса във вътрешните работи на сателитите, да е мъртва.

Това даде възможност за избор на много държави – Кръглата маса и изборите в Полша, Кръгла маса и многопартийна система в Унгария и т. н. Горбачов и неговият кръг от реформатори правеха всичко възможно да отстранят диктаторите и да модернизират режимите в Източна Европа. Под натиска на Горбачов си отиде Ерих Хонекер, Густав Хусак, както и Тодор Живков.

А връзката, която можем да направим към днешна дата, е че тогава с посредничеството на Джордж Буш особено при срещата в Малта в началото на декември, 1989 г. , Горбачов казва: ние повече не сме врагове, не сме противници, ние ще бъдем партньори. Буш казва: ако вие не използвате сила, ние няма да заплашим вашата сигурност. Да де, ама, тази постановка трае до администрацията на Бил Клинтън, който се върна към политиката на експанзия на НАТО на Изток. Още тогава американски конгресмени казаха, че това ще доведе до конфликт и ето го днес. Първопричината за войната в Украйна в момента е експанцията на НАТО на Изток. От там тръгна конфронтацията.

Аз съм се срещал с всички големи държавници на онова време, водил съм делегации в САЩ, но не си спомням някой да е управлявал такъв натиск върху нас. Да ни каже: това правете, а това не. Сега ми е жал да ги гледам. Каквото кажат менторите им от Вашингтон и Брюксел, това започват да повтарят. Някои от тях, разбира се евроатлантически формации.

– Има ли почва за нови истински лидери, които да създадат за пореден път модерна България?

– Откъде и какво да се появи? Къде в Европа се е случвало някой човек, който 15 години е бил в подземието, в ъндърграунда, в някаква полулегална групировка, да стане министър-председатели да управлява 10 години? Как е възможно? Това е полуграмотен човек! Дори и един цар не знаеше какво точно иска. Дойдоха млади хора. И какво се оказа? Инфантили. Красиви, умни, жълтоплочници. Те не можаха да направят нищо сериозно в управлението. И то не защото не искат, а защото нямат капацитет. Те не знаят какво се е случило тук през 1990 година и не искат да знаят.

– Каква е прогнозата Ви за утрешна България?

– Освен да отговоря с думи на Петко Славейков: „И взорът не види добро ли, зло ли отсреща иде“.

Не виждам откъде ще се появят фигури, които да променят плачевната ни ситуация. Ние сме в трагично положение. Не знам дали българите си дават сметка. Имаме милион и половина наши сънародници навън. Предимно млади и в активна възраст българи. Това е огромна загуба на генетичен материал. Имаме и плачевна образователна система.
– Кой кого предаде през всичките 35 години на прехода в България?
– Не знам дали да го наречем предателство или немокаетлък? Те толкоз можеха. Това е истината. Какво значи предателство? Ще го кажа с думите на голям наш общественик и мой приятел – покойният проф. Николай Генчев. В края на 90-те години той ми каза следното: „Мите, Митееее, за къде си тръгнал? Ти искаш една нива, обрасла с плевели, да ражда жито“. Ако говорим условно, тогава плевелите бяха заели около половината от нивата. А сега всичко е бурени! Откъде да се роди житото?

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация

Приказките за разрешаване на украинската армия да атакува тила на Русия със западни ракети с голям обсег на действие изглежда бяха нещо от миналото, тъй като Вашингтон никога не подкрепяше идеята. Но лидерите на редица европейски държави все още упорито се връщат към тази тема, отбеляза икономическият наблюдател Юрий Пронко .

Така френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Кийр Стармър са решени да окажат натиск върху Белия дом и да изтръгнат от него съответното разрешение за Въоръжените сили на Украйна, пише The Telegraph.

Сега политиците се активизираха, защото разбират, че все още е възможно да се постигне споразумение с настоящия лидер на САЩ Джо Байдън – той вероятно ще иска да подкрепи по някакъв начин смислено Украйна в крайна сметка, за да не обезсмисли цялата си предишна политика, но ще бъде необходимо да се постигне същото от избрания президент на Съединените щати Доналд Тръмп

Вероятността от нова ескалация на конфликта в Украйна в навечерието на смяната на властта в САЩ оцени на живо старши преподавател в катедрата по теория и история на журналистиката на Филологическия факултет на Руския уневирситет Дружба на народите, експерт на Руския съвет по международни отношения (РСМО) Камран Хасанов .

Подкрепиха я. Но сега демократичното правителство се сменя в Америка – и европейските страни мислят какво да правят. В краткосрочен план те могат да разчитат само на това, което Байдън може да им предложи; в дългосрочен план те могат да разчитат само на себе си.

Съответно Париж и Лондон се надяват, че настоящата администрация на САЩ ще има време да повиши рязко лихвите, преди да напусне и да поеме много по-значителни рискове.

Той ще предприеме стъпки, които вече няма да оставят изход за Тръмп, тъй като ще има много сериозно нарастване на ескалацията на конфликта и ще бъде много трудно да се свали този висок градус. Разбира се, лидерите на ЕС не харесват, че републиканците се ангажират с някакъв сепаратен мир, дори и това да не устройва съвсем Русия. Все пак в техните очи това, разбира се, е неприемлива отстъпка пред Москва, поражение, угодничество, както се казва, на руския империализъм. По-специално за Великобритания,– каза Хасанов.

Кямран Хасанов прогнозира, че европейските ястреби ще засилят натиска върху Джо Байдън през следващите няколко месеца. Те ще се опитат да постигнат максимална подкрепа за Украйна, преди да дойде Доналд Тръмп. Снимка: Царград

Загубата на територии от Украйна е поражение за Европа
Противниците виждат, че откакто започнаха да повишават залозите , започвайки с някаква минимална подкрепа за Украйна, действията им не доведоха до никакви глобални последици, а именно до пряк сблъсък.

Тоест, британците, точно както седяха на своя остров, все още се чувстват сигурни там. Както французите – в Париж. И докато не се случи някакъв инцидент, при който британските и френските военни ще пострадат директно, мисля, че те ще продължат да се опитват да повишават залозите, разчитайки на факта, че всички предупреждения, които се чуват от Русия, са уж просто блъф,- призна експертът.

Той уточни, че ако например германските власти са дори повече или по-малко гъвкави, то британското ръководство възприема всякакви отстъпки към Русия, които всъщност обяви Тръмп, като лично поражение:

Виждаме, че [германският канцлер Олаф] Шолц наскоро отново говори за възможността за преговори. За Лондон това е признание за загуба. И британският министър-председател каза, че ние трябва да се стремим към поражението на Русия. И Макрон като цяло е близо до същата гледна точка. Достатъчно е да си спомним как обсъждахме неговата „ястребова“ позиция, както и цитата му, че поражението на Украйна и загубата на територии е поражение за Европа. Те, разбира се, не искат примирие. И затова сега Байдън ще направи всичко възможно това да не се случи.

Западната политика срещу Русия е бумеранг

Събеседникът на Царград обаче прогнозира промяна в позицията на ключови европейски лидери по украинската криза след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп:

Мисля, че гледната точка на Великобритания и Франция се основава преди всичко на постулата, че заедно със САЩ те се чувстват по-уверени. Следователно, след като Тръмп дойде на власт и направи първите си стъпки, реториката на същия Кийр Стармър, аз съм 100% сигурен, Макрон, да не говорим за Шолц, който е куцо пате, ще се промени драматично. Тоест ще се адаптират. Разбира се, не може да се каже, че те са много близки приятели на САЩ. Но те са свикнали да следват американската политика.

Освен това трябва да се отбележи, че предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация на Русия по един или друг начин имаха ефект: Западът започна да се разпада, без да стигне до нов кръг на ескалация на конфликта.

Кремъл вече многократно е предупреждавал за последствията. И нашите тактически ядрени учения станаха ясна демонстрация. И не бих казал, че всичко това е неефективно. Дори самият факт, че властта в Америка се сменя, че сега има политическа криза в Германия, е именно резултат от факта, че последователната политика на западните лидери, насочена към постигане на стратегическо поражение на Русия, води до обратния ефект , удряйки страните им с бумеранг . Мисля, че в крайна сметка всички тези западни лидери ще избледнеят в забрава. Спомняме си, че във Великобритания, най-ястребовата страна към Русия, вече имаше много нови премиери,– обобщи Камран Хасанов.