Смъртта ли е началото на безкрайното пътуване във вечността?

Началото на пътуването започва

Смъртта на нашето физическо тяло не е краят на съзнателното ни съществуване.
Смята се, че нашата идентичност се крие в спомените ни, които предполагаемо се записват завинаги в нашия мозък.
Съществува версия, че ако те се копират и качат на компютър, или бъдат дублирани и инплантирани в чуждо тяло, то има шанс да се продължи живот по този начин.
За жалост спомените не работят по този начин. Те непрестанно се обновяват в плавен процес, който зависи от функционалността на невроните в мозъка ни.
Вярно е, че след като се събудим от сън или след изживяна анестезия, спомените се връщат.

Лична гледна точка

Но това не би било възможно при мозъчна смърт. Затова кардиопулмоналната реанимация се извършва възможно най-рано след сърдечен удар или удавяне.
Ако до мозъка не достига богата на кислород кръв, невроните умират, както и спомените, съхранени в тях.
Това, което всъщност създава уникалната ни идентичност, е повече от спомените. Нарича се лична гледна точка.
Смъртта перманентно спира приемствеността, което означава, че личните ни разбирания и мироглед не могат да бъдат прехвърлени на каквото и да е било устройство или тяло.

Създаването на наше копие

Според друго предположение, обаче, копирането на диаграмата на невронните връзки и качването й на компютър, т.е. съживяването на индивид за нов живот, би било за него като събуждане от дълъг сън.
При копиране на спомените, ума или дори душата ни не се предполага, че се създава друга наша същност.
На повърхността ще е пълно наше копие, но същината е различна. Точно като при близнаците и тяхната външна прилика, но коренно различен вътрешен свят.
Ако за някои това звучи обезсърчаващо, за други е добра новина. Осъзнаването на нашата смъртност ни доказва, че за всичко, което се случва в живота ни, има причина.