Радев: Призовавам хората да не разчитат на телевизионни спасители

Борисов в отговор: Кой да дойде, ако си отидем?

„Правителството прогони лекари и медицински сестри от България и пак ни обещава, че ще ни спасява. Затова призовавам хората да спазват мерките, да се пазят – и себе си, и своите близки – и да укрепват своя имунитет. И да не разчитат на телевизионни спасители“, заяви президентът Румен Радев по отношение на последните мерки на правителството за справяне с кризата с коронавируса.

Запитан какви мерки трябва да се вземат в краткосрочен план, той отговори: „Знаете, че аз многократно призовах правителството да подаде оставка с ясен мотив: Не може правителство, чиято единствена цел е собственото оцеляване, да води страната през такава сложна криза – здравна, социална, икономическа. Резултата го виждаме, той е налице – пропуснато беше ценно време да се направи необходимата подготовка. Сегавиждаме панически действия. Призовавам хората към спокойствие, но стриктно спазване на мерките„.

Румен Радев бе запитан и за карантината, която му бе наложена и обясни появяването си на публично място така: „Беше ми връчено предписание от РЗИ, което изтече снощи. 10 дни е карантината“.

След което заяви, че призовава хората към подкрепа на лекарите и на медицинския персонал. „Те имат нужда от всяческа подкрепа в този труден момент от всички нас“, добави той.

Президентът отговори и на репортерски въпрос дали едно служебно правителство щеше да се справи по-добре с коронакризата.

„Докато правителството се разхождаше по всевъзможни магистрали, багери, кравеферми и т. н., беше изпуснато важно време за много отговорни действия. И непопулярни. Затова едно правителство, което цели да оцелее от ден на ден, не може да предприеме такива мерки и реалността го доказа. Сега виждаме панически мерки, комсомолски ентусиазъм – трудно ще стане така. Другите държави минаха през фазата на по-меки мерки, но взети навреме“, каза Радев.

БОРИСОВ: УПРАВЛЯВАЙ, АКО МЕ БИЕШ НАПРОЛЕТ

„Да отидеш днес да награждаваш и да кажеш, че трябва да си отидем. А, кой да дойде?! Мога да ти отговаря така – защо бе, човек? Дай два – три месеца, след това ще биете, ще управлявате като сте силни. Ако не сте, ще стане обратното“, отговори по-късно във Фейсбук премиерът Бойко Борисов на заявеното от Румен Радев.

После Борисов допълни: „Не приемам оценки от човек, който наруши изричните препоръки на ген. Мутафчийски учението на „Корен“ да не се провежда. ВМА е пълна с военни и продължава да ми се размахва юмрук – с какво право? И аз мога да отговоря подобаващо, но това няма да помогне на държавата. Редовните избори наближават, тогава ще си премерим възможностите и ще стане ясна оценката на хората. Гарантирам, че кабинетът ще осигури финансов ресурс до ноември догодина, за да преминем през кризата и да има стабилност“.

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Президентът взе отношение и по зациклилите преговори за влизане на Северна Македония в ЕС. И каза:

„Само след три часа имам разговор с германския президент Щайнмайер и това ще е една от темите. Аз очаквам българското правителство да се пребори за глава 35 от преговорната рамка, която да бъде вложена цялата наша национална рамкова позиция, приета от българския парламент преди 1 година – като ясно обособени критерии, които да бъдат следени през целия преговорен процес. Това обаче изглежда все по-малко вероятно и оттук изходът е само един: отлагане на преговорите, докато не се сключи ясно обвързващо двустранно споразумение между България и Северна Македония.

Членството на Северна Македония в ЕС е изключително важно за нашия регион и България винаги го е подкрепяла, но трябва да имаме ясни гаранции, че нашето единство като българска нация и нашето културно-историческо наследство няма да бъде никога поставено под въпрос от външни фактори. Като страна, отговорен член на ЕС, ние не можем и не трябва да си позволим да вкарваме в ЕС нови нерешени проблеми. Не можем да дадем европейска легитимация на омразата към България. Не можем, като самоуважаваща се нация, 3 години след подписване на нашия договор за добросъседство да виждаме текстове в учебници, да виждаме в музеи, в паметници, на сайтове на университети и научни звена обидни и недопустими формулировки по отношение на България. Не може да ипотекираме нашата национална идентичност.

Така че това, което в момента се опитват с вяли декларации за език и за име – това е само част от проблема. Проблемът е много по-дълбок. Той е свързан с нашата национална идентичност, с нашия суверенитет. Така че това изисква едно много добро споразумение – дали ново, дали анекс към настоящия договор, но да има ясно правно обвързване. Не можем да си позволим да нарушаваме решения, взети от българското народно събрание с консенсус преди 1 година.“