Хаджи Тулуп

Жив е той, жив е! Там посред Банкя,
потънал в пот, лежи и пъшка
юнак с дълбока ковид на гърди рана,
юнак във старост и в напускаща го сила мъжка.

На една страна захвърлил пушкало,
на друга бутилка марково уиски на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
парата забързано сърдито тече;
мисирка пее нейде в полето,
и потта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, мисирки,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за печалба,
той не умира: него жалеят
лакеи и подлизурки, Туск и Европа
и мисирки песни за него пеят…

Денем му сянка пази сестрица
и лакей му кротко раната (за..ника) ближе;
над него мисирка, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Газопроводът пее руска песен!

И гербаджийки самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при пишман юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с водка студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!

„Кажи ми, сестро, де – Парата?
Де е и мойта вярна гербаджийска дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук облян в уиски да погина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Пунта МарАта…

Но съмна вече! И там в Банкя
юнакът лежи, потта му тече, –
пиарка му ближе лютата рана,
и парата пак тече ли – тече!