Смъртността и миграцията са големите проблеми на България

За 40 години загубата на население се изчислява на над 2 400 000 души

Основният фактор за демографската картина в България не е раждаемостта, а смъртността, и то още преди пандемията. Раждаемостта е ниска, но тя е нормално ниска за целия развит свят.

Това обясни пред БНР доц. Георги Бърдаров, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и писател.

Големите реални проблеми пред страната са миграцията и тази смъртност, подчерта той.

За 40 години загубата на население се изчислява на над 2 400 000 души, най-голямото топене, откакто има преброявания у нас.

Доц. Бърдаров е бил изненадан „от това свръхголямо намаляване“, което регистрира и последното официално преброяване, чиито резултати бяха огласени вчера.

„Средно България намалява годишно с 55-60 000 души. Очаквах от порядъка на 600 000-650 000, а то е 844 000, тоест още по-голямо, отколкото се очакваше.“

Ситуацията не е необратима и безнадежна, както се опитва да се внуши всеки път, когато излизат подобни данни, категоричен е Георги Бърдаров. За демографската криза се говори с остарели клишета, затова няма и позитивни резултати, смята той.

Преподавателят често дава пример с Ирландия, която през 50-те години на 20 век е била в демографския колапс – за един век населението там е намаляло с 6 милиона души. Радикална реформа в образованието и развитие на индустрията обаче са довели до рестарт на демографските показатели.

Това, което убягва в публичното пространство, когато говорим за демография, най-обезпокоителното са структурите на населението, особено възрастовата структура, която е социална бомба, заяви Георги Бърдаров в предаването „Преди всички“.

По думите му активното младо население при нас е критично малко.

Критичният минимум, под който не бива да падаме, е 4-4,5 милиона души, за нашата територия, уточни преподавателят.

„Демографска пустиня“ е термин, който има предвид територии само в умерените ширини с гъстота на населението е под 10 души на кв. километър, тоест там няма реална възможност сами да се рестартират демографски, поясни доц. Бърдаров.

Там, където се оформят такива „демографски пустини“, само с образование ситуацията не може да се промени, то не е панацеята, подчерта той.

„Трябва да има целенасочена политика, която да тръгва от държавно и местно ниво. Никой няма да отиде с малко дете, младо семейство, при условие, че няма нормална болнична помощ на 50-100 км от мястото, където живееш. Образованието е най-важното, но е само първата стъпка.“

Дигиталните номади са едно от възможните решения, коментира Георги Бърдаров.

Той очаква в обозримо бъдеще част от селата у нас да бъдат отново презаселени от такива дигитални номади – процес, който е ускорен от пандемията.

„Виждаме села, които обаче са близко до големи градове и има удобна инфраструктура, които буквално живнаха и се преобразиха само в рамките на няколко години с точно такива дигитални номади.

Засега тези хора се концентрират в малки населени места, обезлюдени села, но които са близко до големи градове, точно заради образование и здравна грижа.“

Българите по света навсякъде носят България в сърцето си, убеден е доц. Бърдаров.

„Обичат България, създават български дружества на доброволни начала, има една много искрена и чиста любов към България. Биха се върнали, ако видят в България променени условия от тези, които са ги подтикнали да емигрират. Такива условия те в момента не виждат и затова не се връщат“, изтъкна в анализа си той.