Лиляна Павлова да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и тя и да я гледам как мре бавно

„Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене.

И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина.“ каза старецът и ми даде рецептурната книжка и 48 лева.

Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един хляб има 14 филии. По пет за кучето на ден и по 6 за човека. И пет хляба стигат за седмицата.

Пенсията е 218 лева. Като си плати тока, водата , телефона, телевизията и лекарствата му остават стотина лева. Грубо по три лева на ден.

Само дето груби сметки няма , а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига. Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. Обичаше да разказва, но никога не съм го чул да се оплаква.

Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за десет години са погребани повече от 50 човека, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те само палят свещи по гробищата, а млади хора няма.

Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има собствена клетва „Майку им по*бем на всички, искам един от тези мазните да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как мре бавно. Тия не са изкарали два лева с работа, а само с крадлък, те затова избегаха децата и останахме сами на стари години, щото държавата ни се управлява от алчни и прости пуноглавци, които дерат народа и мислят само за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат“.

След няколко години него няма да го има, и селото няма да го има, и спомена за тях няма да го има.

Така живеят и чезнат милиони в тази държава европредседател. Дано го прочете някой от еврогостите, докато си избира измежду три възглавници на коя да легне.

Добелогъзи тикви да гниете по кофите всичките до последния, долна алчна сган.

Vlado Bezhanski, Фейсбук