С помощ от агенти в БНБ: ДС отгледа 864 кредитни милионери

„Другари, назначаваме ви за милионери!“ – тези думи изрекъл веднага след Десети ноември покойният премиер Андрей Луканов. Поне така твърди в свое интервю през 2011 г. небезизвестният фараон Иво Недялков, президент на фалиралата финансова пирамида „Ийст Уест Интернешънъл Груп“, предаде „Уикенд“.

Недялков, който навремето е бил в комсомола, разказва за среща през ноември 1989 г. на члена на Политбюро на ЦК на БКП Луканов с повече от 200 стопански дейци, състояла се в Българската стопанска и индустриална асоциация на „Раковски“ 134. По думите на фараона, Луканов информирал за правителствено решение държавни банки да кредитират определени фирми. „Бяхме кадри, на които се разчиташе, че могат да свършат работа“, заявява Недялков.

Така се раждат първите кредитни милионери, за които се оказва, че са свързани с пъпна връз с Държавна сигурност и тоталитарното комунистическо военно разузнаване – РУМНО.

Само за 7 години в бясното ограбване на България тези другари ще разиграят колосалните 2,7 млрд. нови лева, които приравнени към днешното време, са около 25 милиарда лева и дори повече (по онова време луксозен и просторен апартамент в центъра на София струва между 80 000 и 100 000 долара, а сега е над 1 милион евро). За необслужваните кредити, раздавани на юнашко доверие на своите хора и без обезпечение, никой няма да бъде осъден.

След Десети ноември частните банки в България никнат като гъби след дъжд. Дотогава съществуват около 10 търговски банки, сред които „Минералбанк“, „Биохим“, Стопанска банка, „Балканбанк“ и ДСК. По-голямата част от тях са създадени с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1987 г. с цел да обслужват определени отрасли в социалистическата планова икономика, а ДСК – с решение на МС, за да привлече частните влогове. Към нея са прехвърлени Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации.

Крахът на комунистическия режим води до премахване на държавния монопол върху банките. Частните банки се създават въпреки липсата на съответен закон, а в същото време БНБ проспива бума на пирамидите, в които потъват 30 млн. долара спестявания на българите.

Всичко това позволява на определен кръг от лица, свързани с комунистическата номенклатура и ДС, да учредяват нови частни трезори при занижен или отсъстващ ясен контрол. Либералният режим на лицензиране и малкият размер на началния капитал позволяват безконтролното създаване на куп банки, които в почти всички случаи започват своята дейност със заем от държавните.

В същото време БНБ се отнася бащински към новосъздадените от агенти на ДС и РУМНО трезори. Причината е твърде прозаична – управата на БНБ в първите години на прехода, както и в периода на кабинета „Виденов” от 1994 до 1997 г., който ще се запомни и с фалита на голяма част от банките и грабежа на спестяванията на хиляди българи, е била в ръцете на лица, свързани с ДС. Това разкрива доклад на Комисията по досиетата, обхванал 309 лица, от които 26 са свързани с репресивните структури на комунистическия режим.

По едно или друго време за структурите на ДС са работили и тримата висши ръководители на Централната банка между края на 1989 и средата на 1997 г. – периодът на най-мрачните загадки, свързан с две финансови катастрофи, поява на първите частни банки, парцелиране и разграбване на държавните финансови институции.

Иван Драгневски, който точно на 10 ноември 1989 г. става член на Управителния съвет на банката, а от 20 декември същата година до 9 януари 1991 г. е неин председател, е бил осведомител на Второ главно управление (ВГУ) на ДС (контраразузнаването) в периода 1972 г. – 1978 г с псевдоним Гораст. После е повишен в секретен сътрудник и е прехвърлен към Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) като от агентурния му псевдоним отпада една буква и той става Горас.

Наследникът му в УС на банката и неин управител от 9 октомври 1991 до 24 януари 1996 година Тодор Вълчев е бил също агент на ВГУ, вербуван за първи път през 1951 г. и повторно през 1973 г.

Комисията е открила писма от юни 1990 г. с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент Сотир, какъвто е бил псевдонимът на Тодор Вълчев. От него поста управител на БНБ поема друг сътрудник на ДС – Любомир Филипов. Между 1972 г. и 1974 г. той е агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) по линия на научно-техническото разузнаване с артистичния псевдоним Ровър.

Точно на 10 ноември 1989 г. става началник на управление в банката, а от юли 1991 г. е член на нейния Управителен съвет. От 14 септември 1994 г. е заместник на Тодор Вълчев до 24 януари 1996 г., когато заема поста управител на БНБ. На този пост той остава до юни 2007 г. и е сменен след идването на власт на ОДС.

В периода 1989 г. -1997 г. на високи постове в БНБ са и други лица, работили за ДС. Тодор Чавдаров е първи зам.-председател на банката и член на нейния УС от 10.11.1989 г. до 31.03.1991 г. Той е съдържател на явочна квартира към ВГУ, а псевдонимът му е Троян. Пламен Илчев, който е бил агент и секретен сътрудник на две главни управления на ДС, е подуправител на БНБ и член на Управителния ѝ съвет от 30 юни 1996 г. до 16 юни1997 г.

Сътрудници на ДС са били и още двама членове на УС на банката от 1991 до средата на 1996 година – Стоян Шукеров с псевдоним Огнян е секретен сътрудник на ПГУ и Камен Тошков – агент Петър на ДС в Пловдив, във ВГУ и в Четвърто (икономическо) управление на ДС. Компания му правят и двама началници на управления в същия период – Георги Нешев и Иван Вълков, както и шефът на отдел Александър Урумов.

Политикът Венцеслав Димитров е бил сътрудник на ВГУ на ДС с псевдоним Попов. От 9 октомври 1991 г. до 10 юни1997 г. Димитров е член на Пленарния съвет на БНБ. Свързан с ДС е бил и главният ревизор на БНБ от ноември 1996 г. до края на 1997 г. Кольо Парамов като резидент с псевдоним Яков. Комисията разкрива като свързан с ДС и члена на УС на БНБ проф. Стати Статев, бивш ректор на УНСС. Професорът е бил секретен сътрудник на ПГУ – Научно-техническо разузнаване с псевдоним Стойновски.

В следващите години бивши сътрудници на ДС са работили на по-ниски нива в БНБ – включително ръководители на регионални клонове, началници на отдели, двама шефове на почивни бази и дори управителят на ведомствения стол.

В началото на 1995 г. БСП поема управлението на страната с еднопартийно правителство, оглавявано от Жан Виденов. Кабинетът му не провежда необходимите икономически реформи. Неуспешен е опитът да поддържа валутен курс при висок бюджетен дефицит. Това довежда до тотален икономически срив в края на 1996 г. Следва вълна на хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки. През 1996 г. пред клоновете им се извиват опашки от ограбени вложители, които се опитват да си спасят спестяванията.

При управлението на ОДС връх взимат обществените настроения за търсене на отговорност както от банкерите, така и от самите кредитни милионери за харизаните лошите кредити (взети и необслужвани) в размер на над два трилиона и седемстотин милиарда лева или 2,7 млрд. нови лева. В тази връзка законодателната инициатива идва от лидера на Зелената партия и в депутат в 38-то Народно събрание Александър Каракачанов.

Той внася Законопроект за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, станал известен като Закона за кредитните милионери. Проектът на Каракачанов е приет от парламента през октомври 1997 г. В изпълнение на Закона на 21 януари 1998 г. БНБ подготвя дискета с всички фирми-кредитни милионери и я предоставя на медиите.

На практика чрез този закон БНБ документира имената и данните на над 3000 физически и юридически лица, длъжници на банковата система, фалирала при управлението на БСП (1995 г. – 1997). Установено е, че общият брой на раздадените кредити е 10 762, а кредитополучателите – дружества и лица, са 3000. Това означава, че един субект е теглил средно по три кредита, без да ги връща. Една част от длъжниците връщат 547 млн. деноминирани лева. Това представлява едва около 20% от лошите кредити. Темида обаче си затваря очите за длъжниците.

Едва през 2006 г. кредитните милионери – с дългове над 1 млн. неденоминирани лева, влизат като специална категория в Закона за досиетата, приет по време на управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) с подкрепата на Синята коалиция. Комисията прави няколко проверки. Актуалните й данни, предоставени ни, показват смразяваща картина – установени са 864 кредитни милионери, обявени са обаче 670. Разликата се получава, тъй като по закон не може да се обявява принадлежност към ДС на починали лица.

Кредитните длъжници от ДС са завлекли 23 банки, като най-много са в „Биохим“ – 109 агенти кредитни милионери. През първата половина на 90-те години името на банката нашумя, след като беше направен опит за нейната тайна приватизация от скандалния бизнесмен Дилян Дорон.

Архивите на ДС разкриват имената на ключови фигури сред кредитните милионери – агенти и офицери на тоталитарните комунистически служби. Бизнесменът Красимир Стойчев е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел“, като взима лиценз за него през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити, срещу символичните 40 000 долара, при това без търг.

През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. след разваляне на сделката – на руския бизнесмен от еврейски произход Майкъл Чорни. Като собственик на фирмата „Трон“ Стойчев е един от основателите на Г-13 – първата организация на едри български бизнесмени, които днес определяме като олигарси, в която влизаха Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев и др. Стойчев е привлечен за агент от ВГУ на ДС, направление „Икономика“, през 1984 г. с псевдоним Танев, а след това е работил и за създаденото през 1986 г.

Четвърто (икономическо) управление на ДС. Неговата агентурна принадлежност е обявена като член на Съвета на директорите на фирма–длъжник „Нюз холдинг“ АД, издаваща през 90-те години вестник „Стандарт“, чийто създател е той.

Важна фигура сред кредитните милионери е оръжейният търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. В края на 80-те години Мутафчийски е назначен за директор на държавната фирмата „Тератон“, която в този период прави опити да се занимава с ембаргова търговия. След промените развива свой бизнес.

Дълго време е в управата на „Слънчев бряг“ АД. В „Слънчев бряг“ се намира и неговият „Хелена ризортс“, един от най-луксозните и престижни хотелски комплекси в курортния комплекс. Мутафчийски е разкрит като секретен сътрудник на ПГУ на ДС от 1980 г. под псевдонима Михайлов като член на Съвет на директорите на фирмата– длъжник „Балканинвест“.

Други не по-малко важни имена в дългия списък на кредитните милионери са Атанас Тилев – собственик на Банка за земеделски кредит и на Добруджанска банка. Тилев е бил сътрудник на две управления – нелегал от РУМНО с псевдонима Зингер и секретен сътрудник на ПГУ – Румянцев. Тилев в ПГУ се издига до ОРОН – оперативен работник на обществени начала. Това е специална категория в агентурния апарат, която му позволява да създава своя мрежа от агенти. Подобна категория е и „резидент“, какъвто е бил Кольо Парамов.

Друг емблематичен пример е с Георги Агафонов, депутат от „Българския бизнес блок“ в 38-то Народно събрание. Той е собственик на телевизия „7 дни“, която според списъка на кредитните милионери е теглила от банка „Славяни“ два необезпечени кредита за над 380 милиона лева.

Интересното в случая, че Агафонов е в управлението на същата банка, която през 1996 г. е поставена от БНБ под особен надзор, а след това изпада в несъстоятелност. Агафонов е разкрит официално като сътрудник на ДС от Комисията по досиетата при проверката на народните представители през 2007 г. Той е привлечен като агент Здравков на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) от 1980 г.

Списъкът продължава с Янко Янков – директор в БЗК, покойния Венцислав Йосифов – банкер в Първа частна банка и неуспешен кандидат за столичен кмет на БСП (апропо, той се хвали, че е първия човек в България, който си е купил автомобил „Ролс Ройс” – взел си го през 1994 г. за 430 000 долара), Валентин Моллов – „честният частник“ и банкер от ПЧБ и Банка „Моллов“, Христо Александров – Ицо Салфетката, който от келнер в Пловдив се издига до собственик на фалиралата „Агробизнесбанк”, Георги Аврамов – банкер от „Елитбанк“ и собственик на пирамидата „Лекс“ и Петко Колев.

Прав е фараонът Недялков, като казва, че БКП много е разчитала на комсомолците. Петко Колев се издига от секретар на Вузовския комитет на ДКМС във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС, до банкер в банка „Славяни”, като преди това прави кариера във ПГУ – от секретен сътрудник Серго се издига до офицер – старши разузнавач. Колев се оказва длъжник към пет банки, включително и КТБ.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ