АНАЛИЗ
7 жертви на кенсъл културата у нас
По света разрушителна скорост набира движението на т.нар. кенсъл култура. Това е явление със следните характеристики.
Когато някой направи нещо морално укоримо или когато някой бъде набеден убедително, обществото настръхва срещу него и го порицава толкова цялостно, че човекът губи работата си, приятелите си и всякаква подкрепа. Може и семейството да го напусне, за да намали щетите.
Такава жертва е например актьорът Кевин Спейси, който заради предполагаемо непристойно поведение в миналото вече е с разрушена кариера – и сега се спасява в Европа, където му протегна ръка италиански режисьор. В Европа актьорът ще изкара несравнимо по-малко пари, отколкото в Холивуд. Но поне има възможност да работи, а в неговото положение и на това трябва да е доволен.
Със задна дата жертви на кенсъл културата стават исторически личности и автори от миналото, когато е било нормално човек да е, да речем, расист и робовладелец. Но днешните хора гледат на миналото от позициите на днешните си разбирания и чегъртат историята с амбиция да заличат лошите от световната памет.
Като цяло в Европа се наблюдава повече разум в това отношение, но и на нашия мъдър континент стават такива работи. И дори нашата малка България има известен исторически принос в кенсъл-културната революция.
И последно по теоретичната част – думата кенсъл (cancel) е родствена с канцлер и канцелария. Коренът на думата е латински – cancelli; означава “решетка, преграда” и “платформа, от която се съобщават разпорежданията на властта”. Това си е за отделен анализ, но главното е, че канцелирането от древността до днес поставя прегради между хората.
Ето и десет личности-явления, претърпели бурна кенсълизация у нас.
***
1. Жан Виденов. Бившият премиер (1995 – 1997) от времената на зърнената криза и хиперинфлацията 25 години беше притихнал заради бурното низвержение от властта. Тогава (90-е) търпението на уважаемия народ се изчерпа с изчерпването на зърното, което беше изнесено на безценица, а после се върна в България свръхоскъпено. Запознахме се на живо и с хиперинфлацията, за която бяхме срещали сведения само в Историята и художествените произведения. Но сега Жан се завръща като зомби на Прехода. Говори врели-некипели и създава впечатление, че някой злоупотребява със състоянието му.
2. Иван Костов. Костов дойде след Виденов и смени курса на държавата, за което днес е мразен и обичан. Но все пак повече е мразен, щото повече обичаме да мразим и канцелираме.
3. Тодор Живков. Бай Тошо изкара доста години на върха на държавата във време, когато можеше да си изпатиш за дреболии (от днешна гледна точка) като политически виц (разказан публично или пред когото не трябва). След падането му от власт ритането му стана национален спорт. Много беше шикозно да се псува Живков СЛЕД падането му. С времето възникна и носталгия по режима му, но то беше след много години яростни хули.
4. Стефан Софиянски. Богат човек. Той бе служебен премиер между Виденов и Костов, после дългогодишен софийски кмет. С кметуването си доби нежния прякор Гепарда – указание за гепливост и бързи стъпки. От днешна гледна точка е спорно чий модел за управление и ремонт на София е по-гепардски – софиянският или гербо-фандупковият.
5. Делян Пеевски. Все още млад и едър бизнесмен, бивше невидимо присъствие в парламента, невидим медиен магнат, бивш най-голям дарител и бивш недошеф на ДАНС. На Пеевски се приписват толкова влияние и смъртни грехове, че със сигурност митът за него е по-корпулентен от самата му личност. Правеха се опити за десатанизация на Пеевски чрез показна благотворителност, славословия и други медийни чалъми, но такъв грамаден символ трудно се десатанизира. Към момента е в медийна и политическа пауза.
6. Фердинанд Сакскобургготски. Дядото на Симеончо е спорна историческа фигура, първите ни карикатуристи навремето доста са се упражнявали с носа му. След националните катастрофи България решава да концентрира в него вината за крушението и омразата. Фердинанд е изгонен позорно от България и до края на дългия си живот не е допуснат нито веднъж да посети нашата плодородна и гостоприемна държава. Включително за раждането на внучето Симеончо.
7. Бойко Борисов. Може би най-сложната и най-простата личност в историята ни. Той още не е канцелиран, защото продължава да има огромно влияние. Дори телевизиите още му играят по свирката. Но вече освен сервилност и преклонение генерира и доста хейт, желание за чегъртане, мерак да обере всички негативи от последните години. И ще ги обере, защото народът е мъдър – силно люби и сервира или страстно мрази и канцелира. Средно положение няма!