Свържете се с нас

АНАЛИЗ

САЩ претърпяха поражение в Украйна

Сега ще ни убеждават, че загубата е победа, а провалът – успех

Съединените щати претърпяха поражение в Украйна. Би могло да се каже и че са изправени пред поражение, или – още по-сурово – че гледат поражението в лицето. Нито една от тези формулировки обаче няма да е подходяща. Съединените щати не гледат реалността право в очите. Ние предпочитаме да гледаме света през изкривените лещи на нашите фантазии. Хвърляме се напред по пътя, който сме избрали, докато извръщаме очи от топографията, която се опитваме да прекосим. Единствената ни пътеводна светлина е блясъкът на отдалечен мираж. Това е нашият притегателен център.

Поражението не е чуждо на Америка. Ние сме много добре запознати с него: Виетнам, Афганистан, Ирак, Сирия – ако не непременно във военно, то в стратегическо отношение. Към тази широка категория можем да добавим Венецуела, Куба, Нигер. Този богат опит на фрустрирана амбиция не успя да ни освободи от дълбоко вкоренения навик да преглъщаме поражението. Наистина сме придобили широк асортимент от начини да го правим.

Дефиниране и определение за поражение

Преди да ги разгледаме, нека уточним какво разбираме под „поражение“. Просто казано, поражението е неуспех да се постигнат целите, на приемлива цена. Изразът също така обхваща непреднамерени и неблагоприятни последици от втори ред.
Първо, какви бяха целите на Вашингтон в саботирането на Минския мир и отблъскването на последвалите руски предложения, в провокирането на Русия с преминаване на ясно очертани червени линии, в настояването за украинско членство в НАТО; в инсталирането на ракетни батареи в Полша и Румъния; в трансформирането на украинската армия в мощна военна сила, разположена на линията на контакт в Донбас и готова да нападне или да предизвика Москва към превантивно действие? Целта беше или да причини унизително поражение на руската армия, или поне да нанесе толкова тежък удар, че да разклати почвата под краката на Путин и правителството му.
Решаващо и допълващо измерение на стратегията беше налагането на икономически санкции, толкова обременяващи, че да сринат уязвимата руска икономика. Заедно това щеше да генерира остър стрес, който да предизвика свалянето на Путин – или от заговорници (начело с недоволни олигарси), или от масови протести. Тази стратегия се основаваше на фатално неосведоменото предположение, че той е абсолютен диктатор, който изнася моноспектакъл, и Съединените щати предвиждаха неговата смяна с по-послушно правителство, готово да получи доброволно, но маргинално присъствие на европейската сцена и да няма участия другаде. С грубите думи на един висш служител в Москва, „арендатор в голямата плантация на Чичо Сам“.

Второ, укротяването и опитомяването на Русия беше смятано за жизненоважна стъпка преди предприемането на конфронтация с Китай, нарочен за системен съперник на американската хегемония. Теоретически, тази цел би могла да бъде постигната или чрез отделяне на Русия далеч от Китай (разделяй и владей), или чрез тотално неутрализиране на Русия като световна сила чрез сваляне на нейното ползващо се с твърда подкрепа ръководство. Първият подход никога не прерастна в нещо повече от небрежни, слаби жестове. Всички залози бяха сложени на втория.

Трето, спомагателните ползи за Съединените щати от война за Украйна, които да снижат Русия бяха а) да се консолидира Атлантическият алианс под контрола на Вашингтон, да се разшири НАТО и да се отвори непреодолима пропаст между Русия и останалата част на Европа, която да пребъде в необозримото бъдеще; б) да се прекрати тежката зависимост на Европа от енергийните ресурси на Русия; и в) следователно да се заместят тези ресурси с по-скъпите природен газ и петрол от Съединените щати, което да запечата статута на европейските патньори на зависими икономически васали. Ако последното е в ущърб на тяхната индустрия, така да бъде.

Грандиозните цели, посочени в (1) и (2) очевидно се оказаха недостижими, направо фантастични – това е откровената истина, все още неусвоена от американските елити. Тези от (3) са утешителната награда с преоценена стойност. Този резултат беше предопределен до голяма степен, макар и не изцяло, от военния провал в Украйна. Сега сме на път да влезем във финалното действие. Прехвалената контраофанзива на Киев не стигна до никъде, на огромна цена за украинската армия. Тя беше обезкървена до смърт от огромни човешки загуби, от унищожаването на по-голямата част от оръжията, от разрушаването на жизненоважна инфраструктура. Обучените на Запад елитни бригади бяха разбити и няма повече резерви, които да бъдат хвърлени в битката. Освен това потокът от оръжия и боеприпаси от Запада намаля, тъй като американските и европейските запаси се изчерпаха (например 155 мм артилерийски снаряди).

Недостигът се утежни от новоустановените затруднения за изпращане на модерни оръжия на Украйна, които се оказаха силно уязвими от руската огнева мощ. Това важи особено за бронираните германски Leopards, британски Challenger, френски AMX-10-RC танкове, както и за бойните превозни средства като американските Bradleys и Strykers. Графичните изображения на изгорените корпуси, заливащи украинската степ, не са реклама нито на Западната военна технология, нито на продажбите в чужбина. Затова и доставките на обещаните Abrams и F-16 за Киев се бавят, за да не ги сполети същата съдба.

Илюзията за евентуален успех на бойното поле (с предвиденото изтощаване на волята и капацитета на Русия) е основана на погрешната идея за начина на измерване на победата и загубата. Американските лидери – военните, както и цивилните – се придържат към модел, който набляга върху контрола на територии. Руското военно мислене е различно. Неговият акцент е върху унищожаването на вражеските сили, чрез тази стратегия, която е най-подходяща за съответните условия. След това, подчинявайки бойното поле, те могат да постигнат волята си. Агресивните тактики на украинците включват хвърляне на ресурсите им в боя в неспирни кампании за изгонване на руснаците от Донбас и Крим. Неспособни да постигнат какъвто и да е пробив, те сами си отправиха покана за война на изтощение, която никак не е в тяхна полза. Тези тактики бяха следвани до лятото, когато последният полет се оказа самоубийствен. По този начин те паднаха в ръцете на руснаците. Докато вниманието беше фиксирано върху това кой притежава едно или друго село по Запорожкия фронт или около Бахмут, се разигра истинската история, в която Русия разглоби възстановената украинска армия част по част.

В историческа перспектива има два показателни аналога. В последната година на Първата световна война германското върховно командване започва дръзка кампания (Операция Михаел) на Западния фронт през март 1918 г., използвайки множество иновативни тактики (включващи участието на отряди от командоси, щурмоваци, въоръжени с огнени кули), за да пробие дупки в линията на съюзниците. След първоначални успехи, които ги превеждат през Марна съпътствани от много тежки жертви, настъплението отслабва и позволява на съюзниците да прегазят силно изчерпаните им сили – довеждайки до финалния срив през ноември. По-релевантна е битката при Курск през юли 1943 г., когато нацистите правят масиран опит да си върнат инициативата след погрома при Сталинград. Отново, след известен забележителен успех в прехвърлянето на две съветски отбранителни линии, те се изтощават малко преди целта. Тази битка открива дългия и кървав път към Берлин. Украйна днес претърпя огромни загуби с още по-голям (пропорционално) магнитуд, без да постигне никакви значителни териториални ползи, неспособни да достигнат дори първия пласт на линията на Суровикин. Това ще открие пътя към Днепър и отвъд него за 600-хилядната силна руска армия, оборудвана с оръжие, еквивалентно на това, което ние дадохме на Украйна. Следователно, Москва е в позиция да се възползва от решаващото си предимство до момента, когато ще може да диктува условия на Киев, Вашингтон, Брюксел и останалите.

Администрацията на Байдън не е направила планове за такава възможност, нито пък нейните послушни европейски правителства имат такива. Техният развод с реалността ще направи това положение на нещата още по-стряскащо и неприятно. Лишени от идеи, те ще се залутат. Как ще реагират – не е известно. Със сигурност можем да кажем едно нещо: колективният Запад, и особено САЩ, ще претърпят тежко поражение. Справянето с тази истина ще се превърне в основна задача. Ето едно разнообразно меню от възможности.

Предефиниране на поражението, победата, провала, успеха, загубата и печалбата

Има нов наратив, който е написан с цел да наблегне на тези опорни точки:
Русия загуби състезанието, защото героичната Украйна и непоколебимият Запад ѝ попречиха да завладее, окупира и реинкорпорира цялата страна

За разлика от тях, Швеция и Финладния официално се присъединиха към американския лагер с влизането си в НАТО. Това усложнява стратегическите планове на Мосвка, налагайки разпръскване на силите ѝ в по-широк фронт.
Русия беше политически изолирана на световната сцена (понеже Северна Америка, ЕС/НАТО ЕВРОПА, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия подкрепиха украинската кауза. Нито една друга страна не се съгласи да наложи икономически санкции. „Светът“ не включва Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Турция, Иран, Египет, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка и т.н)

Западните демокрации проявиха безпрецедентна солидарност, отговаряйки като един на руската заплаха

Този наратив вече получи представяне в речите на Блинкен, Съливан, Остин и Нюланд. Неговата целева публика е американската общественост; никой извън колективния Запад обаче не вярва в него – независимо дали Вашингтон е регистрирал този факт от дипломатическия живот, или не.

Ретроактивно понижаване на целите и залозите

Не правете повече референции към режима в Москва, към сваляне на Путин, към разбиване на руската икономика, към нарушаване на китайско-руското партньорство или към фаталното му отслабване.

Говорете за запазване на интегритета на украинската държава чрез отричане, че Крим и Донабс са перманентно отделени от „страната майка“. Подчертавайте, че приятелите ви в Киев са все още титулярните, легитимни лидери на Украйна.

Стремете се към перманентно прекратяване на огъня, което ще замрази двете страни в съществуващите позиции, и което ще бъде едно де факто разделяне, подобно на Корея. Западната порция в този случай ще бъде присъдена на НАТО и ЕС, и превъоръжена. Игнорирайте неудобната истина, че Русия никога няма да приеме прекратяване на огъня при тези условия.
Поддържайте икономическите санкции срещу Русия, но гледайте в другата посока, когато нуждаещите се европейски партньори правят сделки под масата за руски нефт и газ (основно чрез посредници като Индия, Турция и Казахстан), както правеха през време на конфликта.

Сложете прожектора върху Китай като смъртна заплаха за Америка и Запада, като омаловажавате Русия като негов помощник

Изтъкнете символични жестове, като ударите с най-модерни свръхзвукови и хиперзвукови крилати ракети, прехвърлени от САЩ, Великобритания и Франция, които могат да нанесат поражения на важни цели в самата Русия и Крим (с решаващата техническа подкрепа на американски и други служители на НАТО). Този акт е подобен на това, което правят яростни фенове на футболен отбор, който току-що е загубил от омразен съперник – пукат гумите на автобуса, предвиден да ги закара на летището

Използвайте всички средства, за да попречите на Анна Нетребко – австрийска гражданка – да пее в големите столици. Заплашете с тежки санкции концертните зали, които нарушават бойкота – например Щатсопер в Берлин (забрана за генералния директор Матиас Шулц и неговите наследници до четвърто коляно да посещават Дисниленд?)

Развийте амнезия

Американците станаха майстори в изкуството на менажиране на паметта. Помислете за трагичния шок от Виетнам. Страната положи систематични усилия да забрави – да забрави всичко, свързано с Виетнам. Разбираемо, то беше грозно, във всяко отношение. Учебниците по американска история му отделят малко място. Учителите го омаловажават. Телевизиите го смятат за отживелица. Искахме приключване – имаме го.

В някакъв смисъл най-забележителното наследство от пост-виетнамския опит е усъвършенстваното обработване на историята с фотошоп. Виетнам беше като подгряване за справянето с много нелицеприятни епизоди в епохата след 9/11. Това старателно и всеобхватно чистене направи приемливи лъжите на президенти, постоянната измама, умопомрачителната некомпетентност, системните изтезания, цензурата, унищожаването на Закона за правата и извращаването на националния публичен дискурс – той се превърна в смесица от пропаганда и говорене на вулгарни глупости. „Войната срещу тероризма“ във всичките ѝ ужасяващи аспекти.

Култивирането на амнезия е занаят, който беше безкрайно улеснен от две мащабни тенденции в американската култура – култът към невежеството, при който свободните от познание умове се считат за най-висша свобода, и публичната етика, където на най-висшите служители в държавата е даден лиценз да се отнасят с истината така, както грънчарят се отнася с глината, стига да говорят и правят онова, което ни кара да се чувстваме добре. Най-силният ни колективен спомен за войните по избор на Америка е желанието – и лекотата – с която ги забравяме. „Шоуто трябва да продължи“ е нашият императив. Така и ще бъде, когато гледаме съсипаната Украйна в огледалото за обратно виждане.

Култивирането на амнезия като метод за справяне с болезнения национален опит има сериозни недостатъци. Първо, то силно ограничава възможността да се научат уроците, които този опит предлага. След неубедителната Корейска война, в която Съединените щати понесоха 49 000 жертви, убити в битка, мантрата на Ваингтон беше: никога повече война на континента Азия. Обаче по-малко от десет години след това бяхме затънали до колене в оризищата на Виетнам, където загубихме 59 000 души. След трагичното фиаско в Ирак Вашингтон продължаваше да е твърдо решен да окупира Афганистан, в рамките на 20-годишно начинание за изграждане на западна демокрация с помощта на оръжие. Тези фрустриращи проекти не ни разубедиха да извършим интервенция в Сирия, където още веднъж се провалихме в опита да превърнем едно неовладяемо, чуждо общество в такова по наш вкус, въпреки че стигнахме до такива крайности като тактическо партньорство с местния филиал на Ал-Кайда. Кабул показа, че от събитията в Сайгон не сме научили дори урока как да организираме изрядна евакуация.
Най-малкото, би могло да се очаква, че един разумен човек би се сдобил с острото усещане за това колко е важно финото разбиране на културата, социалната организация, нравите и философските възгледи на страната, която сме се ангажирали да преустройваме. Ние обаче видимо все още не сме асимилирали тази елементарна истина. Свидетелството е нашето бездънно невежество за всичко руско, което ни доведе до фатално погрешни изчисления на всеки аспект от Украинската война.

Следва: Китай

В замяна на това, Украйна не охлади страстта към конфронтация с Китай. Дръзко и напълно непреодолимо начинание, залегнало като централен елемент в официалната ни стратегия за национална сигурност. Висши служители във Вашингтон открито предсказват неизбежността на тотална война преди края на десетилетието – въпреки ядрените оръжия. Освен това Тайван вече е разпределен в същата роля, която изигра Украйна в американската схема на нещата. И така, след като провокирахме многоизмерен конфликт с Русия, който се провали във всяко отношение, ние бързо се ангажираме с почти същата стратегия спрямо дори още по-внушителен враг. Това може да бъде определено с френския израз „fuite en avant“ – стремглаво втурване. С други думи: Давайте тук! Подготвени сме.

Походът към война с Китай противоречи на всякакъв общоприет разум. Все пак, той не представлява военна заплаха за нашата сигурност или жизнени интереси. Китай няма история на имперски амбиции или на завоевания. Китай беше източник на огромни икономически ползи чрез плътния търговски обмен, който вършеше работа както на нас, така и на тях. Какво тогава е оправданието за широкоразпространеното мнение, че кръстосването на мечовете е неизбежно? Умните държави не обричат себе си на катаклизмични войни само защото Китай – нароченият враг номер едно – изгражда радиолокационни предупредителни станции на пясъчни атоли в Южнокитайско море. Или защото прави електрическите колела по-евтино, отколкото ние. Или защото напредъкът им в полупроводниците може да надмине нашия. Или заради отношението им към етническото малцинство в Западен Китай. Или защото следват нашия пример и финансират НПО, които промотират положителен имидж на страната им. Или защото се занимават с индустриален шпионаж, точно както САЩ и всички останали правят. Или защото пускат балони над Северна Америка (обявени за безопасни от генерал Мили миналата седмица).

Нито една от тези причини не е основателна за настойчиво търсене на конфронтация. Истината е далеч по-проста, и далеч по-смущаваща. Ние имаме обсесия с Китай, защото той съществува. Като К-2, който сам по себе си е предизвикателство към нас да докажем мъжество (пред другите, но най-вече пред себе си), че можем да го изкачим. Това е истинският смисъл на обявената за екзистенциална заплаха.

Смяната на фокуса от Русия в Европа към Китай в Азия е не толкова механизъм за справяне с поражението, колкото патологична реакция на държава, която е стресната от усещането си за намаляваща сила и не може да направи нищо друго, освен да се опита за последен път да докаже на себе си, че все още притежава нужните качества – понеже животът без такова екзалтирано самочувствие е непоносим. Напоследък във Вашингтон се смята за нетрадиционно и нахално да се твърди, че ние трябва да приключим украинската афера по един или друг начин, така че да можем да затегнем коланите за истинското историческо състезание с Пекин. Смущаващата истина, че никой от значимите представители на външнополитическия елит на страната не е осъдил този опасен завой към война, потвърждава тезата, че не разумната мисъл, а дълбоките емоции ни тласкат към предотвратим, но потенциално катастрофален конфликт.

Общество, представлявано от цяла политическа класа без трезва преценка за тази перспектива, с право може да бъде обявено за колективно ненормално, предвид наличните prima facie доказателства.

Второ, амнезията може да свърши работа, за да се спести на нашия политически елит, както и на американското население като цяло, силният дискомфорт от признаването на грешките и поражението. Такъв успех обаче не се наблюдава при аналогични процеси на изтриване на паметта на други места. Имахме щастието в случая с Виетнам, че доминиращата позиция на САЩ в света извън Съветския блок и Китайската народна република ни позволи да запазим достойнство, статут и влияние. Но нещата сега не са същите.

Нашата относителна сила е по-слаба във всички области, има и мощни глобални центробежни сили, които произвеждат разпръскване на властта, волята и перспективите сред други държави. Феноменът БРИКС е конкретно въплъщение на тази реалност. Поради това, прерогативите на Съединените щати се стесняват, нашата способност да формираме глобалната система в съответствие с идеите и интересите ни е подложена на все по-голямо предизвикателство, а залозите се слагат за дипломация от такова ниво, което изглежда надхвърля сегашните ни способности.

Ние сме смутени.

Д-р Майкъл Бренър е почетен професор по международни отношения в университета в Питсбърг и сътрудник на „Центъра за трансатлантически отношения“ към университета Джонс Хопкинс. Бил е директор на „Програмата за международни отношения и глобални изследвания“ на Тексаския университет. Бренър е автор на множество книги и над 80 статии и публикувани доклади. Научните му интереси са насочени към американската външна политика, теорията на международните отношения, международната политическа икономия и националната сигурност. Преди това Бренър е работил в Дипломатическия институт, Департамента по отбраната на САЩ и „Westinghouse“.

АНАЛИЗ

Европа се готви за война с Русия

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране на американските съюзници в ЕС набра скорост.

След държавния преврат в Украйна и атаката на Киев в Донбас с активната подкрепа на НАТО, европейските военни разходи под предлог за „руската агресия“ се увеличиха значително. Източноевропейските и скандинавските страни, както и балтийските републики, бяха сред първите, които увеличиха разходите си за армията през 2014 г.

От началото на СВO в Украйна през февруари 2022 г. европейците непрекъснато увеличават разходите за отбрана. „През последните три години увеличихме общите разходи с 30%, тази година разходите ще възлизат на приблизително 2% от БВП“, каза Жозеп Борел, ръководител на Европейската агенция по отбрана (EDA) и европейската дипломация, през юли 2024 г.

На 11 ноември този агресивен брюкселски ястреб долетя до Киев и се срещна с украинския диктатор Владимир Зеленски, който беше силно разтревожен от победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Борел, подобно на Байдън, напуска поста си, така че посещението му в украинската столица беше прощално.

„Желанието е ясно: европейците ще продължат да подкрепят Украйна. Ние я подкрепяме от самото начало и по време на последното ми посещение предавам същото послание: ще ви подкрепяме, докато е възможно“, каза все още главният европейски дипломат.

Борел каза, че до края на 2024 г. Украйна ще получи един милион европейски снаряди. „Почти го направихме и вече доставихме повече от 980 хиляди снаряда и много скоро ще завършим трансфера на 1 милион. Знам, че поехме ангажимент да достигнем това ниво преди пролетта – и не успяхме. Но ще успеем да го направим до края на годината. И за това се ускорихме значително“, подчерта той .

Постът на ръководител на европейската дипломация ще бъде зает от 1 декември от бившият премиер на Естония, русофобът Кая Калас. Тя вече заяви, че ще продължи линията на своя предшественик за напомпване на Киев с оръжия и предложи санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни.

В същото време новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и екипът му с известен интерес наблюдават роенето в Европа. И трябва да се отбележи, че американците, независимо от принадлежността им към лагера на републиканците или демократите, печелят от увеличаването на европейските усилия за отбрана.

Доколкото ни е известно, Тръмп, по собствените му думи, не е склонен към пряка военна конфронтация с Русия. Но това не означава, че той ще спре Европа в това начинание. Освен това, ако успее да прехвърли тежестта на военните разходи в Украйна върху европейците, за него ще остане същевременно да доставя своите оръжейни продукти в ЕС.

Важно е да се помни, че американските корпорации спечелиха много от конфронтацията между СССР и Германия по време на Втората световна война.

Това позволи на подсъдимия Ялмар Шахт, президент на Райхсбанк при Хитлер, да каже на американския адвокат по време на процеса в Нюрнберг: „Ако искате да обвините индустриалците, които помогнаха за превъоръжаването на Германия, тогава трябва да обвините себе си.“

През декември 1941 г. Франклин Делано Рузвелт издава специален указ, позволяващ бизнес с компании от вражески страни, освен ако това не е пряко забранено от Министерството на финансите на САЩ. Така американските корпорации спокойно доставяха стомана, авиационни двигатели, гориво и каучук за нуждите на армията на Хитлер.

Американците винаги мислят за печалба. Това не е Съветският съюз, който помагаше на страни в Азия, Африка или Латинска Америка въз основа на собствените си идеологически съображения. Съединените щати бяха и са водени само от жаждата за печалба. Американските елити, които Тръмп нарича „дълбоката държава“, са били и остават роби на своите печалби.

Война между Русия и Европа може да бъде избегната само ако Дълбоката държава прецени, че по някаква причина това не й е изгодно. Засега няма признаци, че европейските отбранителни планове и агресивната политика спрямо Русия ще бъдат преразгледани.

Британският вестник The Financial Times наскоро съобщи, че Европейската комисия може да освободи 392 милиарда евро от бюджета на ЕС за военни разходи. Тези средства бяха предвидени за 2021–2027 г. за финансиране на най-изостаналите региони на ЕС. През последните години обаче са изразходвани по-малко от 5% от тази сума.

Парите ще бъдат инвестирани във военно производство, разработване на технологии с двойна употреба, включително многоцелево оборудване, разработване на безпилотни системи, модернизация на военна техника и др.

На 12 ноември на среща с Еманюел Макрон генералният секретар на НАТО Марк Рюте потвърди ангажимента на страните-членки на алианса да продължат курса на конфронтация с Русия и да увеличат военната помощ на Киев.

„Трябва да потвърдим ангажимента си да продължим войната и да направим повече от това просто да помогнем на Украйна да се бие. Трябва да увеличим разходите за Путин и неговите авторитарни заплахи, като предоставим на Украйна подкрепата, от която се нуждае, за да промени траекторията на конфликта“, каза той .

Тези думи, разбира се, допълнително повишават градуса на словесната ескалация между Русия и Европа. Освен това някои политици в Германия, след като разпалиха антируска истерия в страната си, се опитват да разчитат на тази ненадеждна патерица, за да спечелят симпатиите на електората в предизборната надпревара.

Например ултиматумът на кандидата за канцлер на Германия от Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц, поставен на руския президент Владимир Путин, изглежда изключително нелеп.

„Ще предложа ултиматум на Путин – или да сложа край на войната за 24 часа, или ще снабдя Украйна с ракети с голям обсег на действие „Таурус“ и ще дам разрешение да атакуват руската територия“, каза Мерц в интервю за списание „Щерн“.

Нека припомним, че администрацията на Байдън идентифицира европейски пристанища и подготви сухопътни коридори за своите военни части, за да достигнат руската граница само с няколко скока.

Победата на Тръмп обаче вероятно слага край на пряката конфронтация между САЩ и Русия до известна степен. Това обаче не засяга изграждането на общ европейски военен контингент от 300 000 души за отблъскване на митичната руска заплаха, споразумение за което беше постигнато във Вилнюс през юни 2023 г. и след това потвърдено във Вашингтон на 9-11 юли 2024 г. .

Но все още има значително препятствие, което предотвратява началото на агресията на НАТО срещу Русия, както се вижда по-специално от изявлението на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер. „Абсолютно съм убеден, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, ние отдавна щяхме да сме в Украйна и да ги изхвърлим оттам “ , каза той на среща на върха по въпросите на отбраната в Чешката република.

По този начин военните усилия на Европа са до голяма степен обезсилени от собствения й страх да не получи сериозен руски отговор в случай на настъпателна война.

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Макрон също се мазни на Тръмп

Макрон се набира: Европа трябва да е самостоятелна, а не да мисли дали бил добър изборът на Тръмп

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че Европа не трябва да се замисля дали победата на новоизбрания президент Тръмп е „добра“, а да помисли как тя ще се отрази на приоритетите на континента.

Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не.

„Мисля, че нашата роля тук, в Европейския съюз, не е да коментираме избора на Доналд Тръмп, за да видим дали е добър или не. Той беше избран от американския народ и ще защитава интересите на американците. Това е легитимно и добро нещо“, казва Макрон в четвъртък в публикуван видеоклип в социалната платформа X. Това пише THE HILL.

„Въпросът е дали сме готови да защитаваме интересите на европейците“, добави той. „Това е единственият въпрос, който ни зададе.“

Сегашните коментари на Макрон са подобни на изявленията, които той направи през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп като президент. Тогава той заяви, че работата му е да се „разбира“ с президента, а не да го съди.

Два месеца по-късно той разкритикува лидера за международните му мита по време на срещите на върха на Г-7, заявявайки, че Тръмп не се интересува от това дали щял да бъде „изолиран“.

Макрон: „Мисля, че имаме силата да напишем историята. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“.

Осем години по-късно Тръмп обещава отново да повиши митата в допълнение към тежкото облагане на вноса на ЕС, припомня американското издание. „Въпросът, който той ни зададе, е дали искаме да четем историята, написана от други, войните, започнати от Владимир Путин, американските избори, изборите, направени от китайците по отношение на технологиите или търговията, или искаме да пишем историята“, каза Макрон в публикацията от четвъртък.

„Мисля, че имаме силата да я напишем. /…/ „Нашите икономики са силни, страните ни имат сложни отбранителни системи и ние представляваме нещо“, добави той.

В заключение той призова Европейския съюз да се срещне, за да обсъди общите си интереси.

По-късно френският лидер прави още по-мъжествено изказване: „За мен това е моментът, в който решаваме да действаме, да защитаваме едновременно нашите национални и европейски интереси, да вярваме в нашия суверенитет и стратегическа автономия и да кажем, че не искаме да бъдем само клиенти, да бъдем пазар, който е завладян…

По-късно френският лидер прави още по-мъжествено изказване: „За мен това е моментът, в който решаваме да действаме, да защитаваме едновременно нашите национални и европейски интереси, да вярваме в нашия суверенитет и стратегическа автономия и да кажем, че не искаме да бъдем само клиенти, да бъдем пазар, който е завладян, да делегираме на други нашата икономика, нашия технологичен избор, нашата сигурност, а искаме да схванем изцяло въпроса за мира на наша територия, нашия просперитет и нашия демократичен модел“, каза Макрон.

И, докато Макрон прави тестостеронови изказвания и помпа мускули пред САЩ и Тръмп, ЕК-председателкта Урсула бързо се ориентира в ситуацията и взе завой.

Както вече писахме днес, Урсула, която е известна с недообмислените, а и лишени от елементарна логика популистки изказвания, като това, че руските войници обирали от домовете на украинците чипове, събирани от домакински уреди, които да използват за своето военно оборудване и техника, се похвали, че е провела телефонен разговор с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, по време на който са обсъдили Украйна, въпросите за отбраната, търговията и енергетиката. Това споделите самата тя в профила си в социалната мрежа Х.

„Страхотен разговор с Доналд Тръмп днес, за да го поздравим за изборната му победа. Очаквам с нетърпение да заздравим връзките между ЕС и САЩ и да работим заедно за справяне с геополитическите предизвикателства. Обсъдихме отбраната и Украйна, търговията и енергетиката. Заедно можем да насърчим просперитета и стабилността от двете страни страните на Атлантика“, написа фон дер Лайен.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“.

Прави впечатление, че фамозната Урсула е тагнала републиканеца за доказателство, който направи исторически изборен резултат, с който размаза кандидатката на Демократическата партия Камала Харис, известна с медийния прякор – „словесна салата“, а също и политиките на демократите, които не бяха припознати от повечето американци или по-точно бяха изхвърлени на бунището.

 

Доналд Тръмп винаги публикува кратки постове, нерядко придружени със снимки, когато е разговарял с някой значим политик. Той споделя с няколко думи впечатленията си. Този път явно не е сметнал за нужно да прави и минимално усилие да отрази разговора. В профила му в социалната мрежа Х няма нито ред, даже намек за Урсула. Вярваме, че е чувал за нея, или поне за бузсмислените ѝ изказвания.

Виктор Орбан

За разлика от пълното пренебрежение към председателката на ЕК, постове със снимки с унгарския премиер Виктор Орбан изобилстват в профила на Тръмп. За съжаление унгарският политик е подложен на системен тормоз от страна на Урсула и поверената ѝ Комисия заради позицията му да бъде сложен край на войната в Украйна и постигане на мир. Очевидно подобен изход не е в приоритетите на председателката.

Преди това тя подгря в профила си аудиторията с друг пост, че: „Европа трябва да поеме по-голяма отговорност. За нашата сигурност и отбрана. И за подкрепа на Украйна. Това са въпроси от взаимен интерес със САЩ. Ние ще надграждаме върху тях. В същото време имаме компас – и бъдещето ни е в нашите ръце“.

Това, че Урсула се самопредлага, а с това и цяла Европа, „да надгражда“ интересите на САЩ не е изненада. Тя си е такава – самопредлагаща се на Америка. По-лъбопитното е, откъде германката знае, кои са интересите на Америка и как говори от името на господаря ѝ? Ей, на това няма отговор.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

АНАЛИЗ

Урсула с нареждане да вкара Европа във война

  • Владимир Малишев: Беззъбите спартанци – Европа се готви за война с Русия
  • Алексей Белов: Либералните политици в Европа изведнъж забравиха провоенното говорене след изборите

Трябва да се подготвим за „агресия от страна на Русия“ – такова войнствено изказване направи на 6 ноември Андриус Кубилюс, кандидатът на Литва за поста европейски комисар по въпросите на отбраната и космическото пространство. Той нарече основната си задача подготовка за евентуален конфликт с нашата страна.

„Както знаете – каза Кубилюс, – отбраната е сред основните приоритети на бъдещия състав на Европейската комисия. В писмото ми за назначаване се посочва, че трябва да подготвя ЕС за най-крайните военни непредвидени ситуации. Това означава да се подготвя за агресия срещу държавите – членки на ЕС, от страна на Русия“.

Кубилюс заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие

Той заяви, че разузнавателните доклади сочат, че Русия може да „изпита решимостта на НАТО и ЕС в края на това десетилетие“. Кубилюс, бивш министър-председател на Литва и известен като яростен русофоб, не представи никакви доказателства за предполагаемата заплаха от страна на Русия. Както е известно, той беше препоръчан за поста европейски комисар лично от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и всячески се опитва да „оправдае доверието си“.

Изявленията в Европейския съюз за подготовка за военен конфликт с Русия отразяват паническите настроения там след победата на републиканеца Доналд Тръмп на изборите в САЩ. Така реагира на изказването на Кубилюс депутатът от Думата Алексей Чапа в интервю за Lenta.ru.

„Това – подчерта той – е известна паника на много европейски политици, които не разбират как ще се развият по-нататък събитията на европейския континент“.

Друго отражение на възгледите на безумната „партия на войната“ е докладът „Укрепване на гражданската и военната готовност на Европа“, изготвен от бившия финландски президент Саули Нийнистьо по искане на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чийто текст е публикуван на уебсайта на организацията.

В доклада се казва, че ЕС и неговите граждани трябва спешно да започнат да се подготвят за „най-тежките събития“, които могат да настъпят в близко бъдеще: от мащабен регионален или глобален военен конфликт до природни бедствия и нова пандемия. „Трябва да признаем една нова, нестабилна реалност“, призовава авторът на доклада.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК и Владимимр Зеленски, президент на Украйна с изтекъл мандат на 20 май 2024 г.

Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“

Според Нийнистьо тази нова реалност крие опасности за ЕС. На изток е Русия и кризата в Украйна. В Азиатско-тихоокеанския регион се разгръща съперничеството между Китай и САЩ, което може да прерасне в „голяма непредвидена ситуация“, която да лиши ЕС от голяма част от доставките му, включително полупроводници. На юг конфликтът в Близкия изток, терористите, бежанците и общата нестабилност отново заплашват да прекъснат доставките на важни ресурси. „Разпадането на световния ред изисква от ЕС да бъде решителен“, твърди авторът на доклада.

И така, какво трябва да направят бедните европейци в такава отчаяна ситуация? Отговорът е един: да се подготвят за война. Военните и бизнесът да се „обединят и да увеличат военния и военнопромишления потенциал“, да възстановят икономиката и инфраструктурата с „двойно предназначение“ /т.е. да може да стане военна във всекимомент, бел. Критично/, да създадат запаси на ниво Европейски съюз, да ускорят вземането на политически решения в Брюксел и т.н. А обикновените граждани – да се запасят с храна, „поне за три дни“, и в същото време да преминат „психологическа подготовка“ с цел оцеляване.

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена?

Макар че не е ясно защо са им необходими запасите „за три дни“, ако войната ще е ядрена? В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“.

В края на краищата в този случай никой в Европа няма да има нужда от „запаси“, а и никой няма да има нужда от „психологическа подготовка“. Особено в такава малка страна като Финландия, която просто ще изчезне от географската карта, ако тези заблуждаващи планове бъдат осъществени

Предложенията на бившия финландски президент включват също така допълнителни правомощия на Брюксел в областта на сигурността, закон в случай на външна агресия и увеличаване на помощта за Украйна.

И, разбира се, многократно се споменава въображаемата заплаха за ЕС от страна на Русия.

Авторът на доклада предлага обществото да се адаптира по съответния начин, така че гражданите в критична ситуация да нямат масови психически проблеми, както беше по време на пандемията COVID-19. А също и да се обучат предварително тези, които ще отидат на фронта в случай на нужда, и тези, които ще ги заместят в критичните сектори на икономиката.

„Подготвеността трябва да се превърне в начин на мислене, планиране и действие, който обхваща всички сектори“, прави илюзорни планове авторът на документа.

Флориан Филипо

„Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X

Мнозина в Европа обаче вече осъзнават какво им обещава прилагането на подобни опасни идеи в доклада, изготвен от Европейската комисия. „Пълна лудост! <…> ЕС иска тотална война“, коментира документа Флориан Филипо, лидер на френската партия „Патриоти“ в социалната мрежа X. Според него докладът на бившия президент на Финландия за гражданската и военната готовност на Европейския съюз показва, че конфедерацията се готви за мащабна война.

Според Филипо жителите на ЕС са тласнати към пряк конфликт с Русия, която е представена като една от основните предполагаеми заплахи за ЕС. „Трябва спешно да се оттеглим от нея и да я унищожим!“ – призовава той, като категорично осъжда безумните планове на ръководството на ЕС.

Орбан: Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща, вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

По-рано Виктор Орбан, министър-председателят на Унгария, която в момента председателства ЕС, направи подобно тревожно изявление. „Европейските лидери, брюкселските бюрократи – каза той, говорейки в парк „Миленариш“ в Будапеща по повод 68-ата годишнина от унгарското въстание от 1956 г. – вкараха Запада в безнадеждна война, като главите им се въртят около надеждата за победа. <…>

Това е война, която те трябва да спечелят, трябва да поставят врага на колене и да измъкнат от него колкото се може повече. Това е голямата им обща цел.“

Орбан заяви, че съответните планове на Брюксел се потвърждават от продължаващото предоставяне на военна помощ на Киев, както и от „плана за победа“, който украинският президент Владимир Зеленски представи на западните куратори. Според унгарския премиер този план предполага „разширяване на обхвата на конфликта чрез покана на Украйна към НАТО и преместване на фронтовата линия на руска територия“. Той също така подчерта, че Унгария е против подобен сценарий.

Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС.

И словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви в интервю за предаването „60 минути“ на телевизионния канал „Россия 1“, че никой няма да повярва на западния мит, че руската армия уж планира да нападне ЕС. Изявленията за предполагаемата руска заплаха за Европа нямат рационална основа, подчерта той.

В същото време възниква въпросът: в състояние ли е Европа да реализира всичко, което предлага авторът на доклада? Способна ли е да превърне икономиката си във военна икономика и най-важното – способен ли е НАТО, заедно със САЩ, изобщо да се противопостави на Русия?

Стивън Брайън: Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

Както пише Стивън Брайън на страниците на Asia Times, Килският институт в Германия публикува тревожен, но точен доклад за състоянието на германската и европейската отбрана. Общата картина за Германия, Европа и САЩ е много мрачна. Изводът е, че въпреки всички приказки в НАТО за война, алиансът (включително САЩ) е напълно неподготвен за евентуален конфликт с Русия.

„Институтът в Кил“, отбелязва Брайън, “е смятан за един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Германия.

…Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“ На снимката: Драг кралици с немски войници

През септември институтът публикува изследване, озаглавено „Готовност за война през десетилетията: бавното превъоръжаване на Европа и Германия в сравнение с Русия“. Този доклад показва колко неподготвени са Германия и други европейски държави за руско нападение. И също така разказва злощастната история за това колко раздут, от една страна, и порочен, от друга, е станал европейският военнопромишлен комплекс (особено германският).“

Според автора на статията бъдещето е особено тревожно, „тъй като на бойното поле все по-често се появяват хиперзвукови оръжия. В Украйна те са представени от руските „Кинжал“ и „Циркон“. Настоящите системи на НАТО като Patriot или IRIS-T (или която и да е друга) едва ли ще могат да им противодействат. Картината далеч не е толкова розова по отношение на безпилотните самолети, които украинците и руснаците пускат на въоръжение с хиляди. Те са трудни за унищожаване, а системи като руските „Ланцети“ успешно унищожават съвременни бойни танкове и бойни машини на пехотата.“

„Вместо да разширяваме необуздано НАТО и да разпалваме тревога в Европа и Русия, е време да направим крачка назад и да помислим дали надеждна защита на Европа е възможна по принцип. Точно сега, ако се вярва на доклада на Института в Кил, отговорът е „не“ – заключи Стивън Брайън.

Докладът, пише не без ирония гръцкият информационен портал Pronews, коментирайки документа, поръчан от Европейската комисия, предлага пътна карта за това как Европа може да се превърне във военна икономика, а нейните граждани – в един вид „спартанци на оцеляването“ (както наричат в САЩ тези, които се подготвят за дивите времена след ядрена катастрофа и след това).

Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане

„Това е много трудно да се направи с народи, които в продължение на двадесет години са били възпитавани да живеят „меко и кротко“ и като цяло да избягват всякакъв натиск и обсъждане. Сега на същите тези граждани, които са свикнали с луксозен и суетен начин на живот, изведнъж се предлага да се превърнат в „спартанци““, отбелязва Pronews.

Спартанци, наистина! Както отбелязва „Politico“, социологическите проучвания както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни, да не говорим за това да се застъпват за съюзниците си.

Проучване на общественото мнение в САЩ през 2022 г. установи, че само 55% от американците биха се сражавали в случай на инвазия, а повече от една трета са заявили, че не биха се сражавали. Проучване в Обединеното кралство установи, че макар 54 % от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, няма признаци на боен дух. „Само 29% в групата на 18-24-годишните са заявили, че биха защитавали Обединеното кралство от инвазия.

Родителите на младите хора са на същото мнение – малко под една четвърт от тях искат децата им да се бият за страната си. Континенталните европейци също не са много по-войнствени или патриотично настроени. Според Галъп, ако страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

„Липсата на патриотизъм“, обяснява Politico, „може да се обясни с различни причини: нарастващо недоверие към лицемерните власти, умора и отвращение от „вечните войни“, завършили с поражение, обща загуба на доверие в западните ценности, чувство за самоуважение, което младите хора сега изглежда имат, в повече в сравнение с техните предшественици.“

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Президентът за Пеевски: Не трябва да сме наивни, че тази наглост на стероиди ще се осъзнае и ще изчезне от само себе си

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Борисов в пълна изолация в парламента

Народното събрание не успя да избере председател от първия път, Делян Пеевски не подкрепи Рая Назарян За пореден път Народното...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп назначи Мъск за министър

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Илън Мъск и бившият кандидат за президент – републиканецът Вивек Рамасвами, ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп е избрал губернаторката на Южна Дакота за министър на вътрешната сигурност

Губернаторката на щата Южна Дакота Кристи Ноем и Доналд Тръмп танцуват на песента „Уай Ем Си Ей“ („Y.M.C.A.“) на предизборна...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Мокрите сънища на дъртака Борисов: „Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна намеса“

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове

Цветан Василев пред БНР: Пеевски е в крайна ситуация и оцеляването му минава през трупове Изпадне ли от политическата система,...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени