Празно няма за господарите. Всичко е под контрол! А на тълпата й остава илюзорното чувство за сила и борба

ПРАЗНО НЯМА

Така или иначе, фактът, че сме колония и зависими, не е тайна за никого. Самите ни политици дори се гордеят с подмийничеството си към господарите. То, не че ни е за първи път, общо взето, в историята ни през последниите сто години сме вдигали ръка в нацистки поздрав или сме крещели „Вечна дружба! КПСС, БКП!“ до степен на истерия. Сега пък врещим евроатлантически ценности. Проблемът е друг: Опозиция няма.

Знаете ли, че трудовете на Гьобелс са изучавани от доста политици и пиари на световните сили? И манипулирането на тълпите се превръща в основна задача за новия световен ред. Тълпата лесно се води, за разлика от отделния човек. Тълпата е предвидима и при подходящите стимули или наказания, постъпва по определен начин, без изненади.

Затова и американците се научиха, че трябва да има илюзия за съпротива и опозиция, за да има надежда, но тази надежда никога да не е истинска и да не застраши статуквото и властта им. Създават се партии с лидери, които са добре обмислени проекти. Създава им се изкуствен ореол на борци срещу статуквото. Публично се отричат, а в задкулисието някъде на тези партии се наливат пари и влияние. Тълпата остава с усещането за борба и ентусиазирано тръгва след мюрето, което ще я закара до ловците. И това е, защото тълпата като цялост не мисли.

Отделен човек би се запитал как така един неудобен опозиционер по цял ден виси по медиите на статуквото. Да, създава се усещането, че „мачка“ журналистите, но при по-задълбочено гледане се вижда, как го допускат това да го прави и се прави с определена цел – драгият зрител да се изкефи от мачкането на статуквото. Естествено, сценка, подготвена от самото статукво. Нали разбирате, че един кадърен и добър журналист би попилял подобен екземпляр. И не си ли задавате въпроса защо не го правят? Не, не си го задавате. Твърде удобно е да вярвате в поредните спасители и месии. Колко уютно и удобно е да имаме надежда и да отказваме да мислим критично.

Надежда няма. Единствено в нас, в народа, е възможността нещо да променим. Всеки политик, който се е включил в системата, вече е купен и компрометиран. Празно няма за господарите. Всичко е под контрол! А на тълпата й остава илюзорното чувство за сила и борба…..щеше да е забавно, ако не беше толкова тъжно. И това ще мине. И отново ще гледаме как народа ни се хвърля в поредната пропаст, водено от мюрета…..

Елена Гунчева-Гривова