АНАЛИЗ
Фон дер Лайен обсебва властта в Брюксел иска да става диктатор

The American Conservative: Фон дер Лайен води ЕС по опасен път към автократично управление
Mандатът на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия e пълен със скандали. Пътуването й до Израел, помрачено от дипломатически грешки и противоречия, само подчерта нарастващото недоволство сред дипломатите от ЕС. Дори първият дипломат на ЕС Жозеп Борел се осмели да отправи рядък публичен упрек, поставяйки под въпрос правото на Фон дер Лайен да представлява възгледите на ЕС за външната политика. Подобно открито несъгласие подчертава пукнатините в ръководството на ЕС и ерозията на доверието в способността на Фон дер Лайен да се ориентира в сложността на бързо променящия се свят.
Става все по-очевидно, че Фон дер Лайен насочва ЕС към опасен път – път, белязан от автокрация, федерализъм и откъсване от демократичните корени, които са в основата на европейския проект. Призракът на неизбран политически елит, който диктува съдбата на страните-членки, надвисва над идеята за обединена Европа, изградена на принципите на сътрудничество и споделен суверенитет.
Фон дер Лайен е готова да циментира трансформацията на ЕС във военноцентричен гигант, като външната политика се насочва към милитаризация и разходи за отбрана. Амбицията за създаване на единна армия на ЕС се очертава като мощна сила, ускоряваща процеса на федерализация и посягаща допълнително на суверенитета на държавите-членки.
За първи път през 2021 г. Фон дер Лайен подчерта, че ще има кризи, при които военната сила на ЕС трябва да действа независимо от ООН и НАТО.
„На място нашите войници работят рамо до рамо с полицаи, адвокати и лекари, с хуманитарни работници и защитници на правата на човека, с учители и инженери“, каза Фон дер Лайен.
„Но това, от което се нуждаем, е Европейският отбранителен съюз“, заключи тя.
Фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха споразумение за сътрудничество от 14 точки между ЕС и НАТО през същата година.
Два сближаващи се фактора направляват тази трансформация: недоволството на европейското население от климатичните политики и изоставянето на Европа от страна на Съединените щати, което тласка ЕС да поеме по-значителна тежест в глобалните борби за власт. Протестите на фермерите и блокадите на трактори подчертават нарастващото разочарование от задаващите се екологични разпоредби, насочени към постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Фон дер Лайен изглежда се адаптира към това недоволство, като дава приоритет на военната мощ пред действията в областта на климата.
Едновременно с това обръщането на САЩ към Азия, привидно за сдържане на Китай, остави празнина в европейско-американските отношения. Призивът към Европа да продължи украинската прокси война от името на Вашингтон, като инвестира в американско военно оборудване, е промяна на парадигмата. В този нов геополитически пейзаж Фон дер Лайен изглежда готова да замени застъпничеството за климата за военен съюз.
Идеята за единна външна политика на ЕС е в най-добрия случай фасада. Както Маргарет Тачър проницателно отбеляза: „Европа е създадена от историята. Америка е създадена от философията.“ Разнообразният исторически опит на европейските нации оформя техния външнополитически избор, което прави идеята за монолитна позиция на ЕС по международните въпроси неправдоподобна. Раздорът между страните-членки подчертава присъщото напрежение между националния суверенитет и наднационалните амбиции.
Въпреки грандиозните стремежи и реторика външната политика на ЕС под ръководството на Фон дер Лайен не успя да донесе стратегически печалби, особено в усилията да отслаби Русия и да разреши конфликта в Украйна, а вместо това почти напълно унищожи европейската икономика.
Русия беше изправена пред сурови санкции в продължение на две години, които имаха за цел да отслабят икономиката й. Въпреки това страната преживя неочакван растеж, като икономиката й се разшири с 3,6 процента през 2023 година. Този темп на растеж беше по-бърз от този на всички икономики от Г-7. МВФ преразгледа прогнозата си за растежа на БВП на Русия до 2,6% тази година, отбелязвайки увеличение с 1,5 процентни пункта спрямо това, което прогнозира миналия октомври.
Представянето на Русия като плашило служи като удобен претекст за консолидиране на властта в Брюксел, подкопавайки суверенитета на държавите-членки под прикритието на по-голямо федералистко единство. Демокрацията е само жертва в преследването на по-грандиозна визия, управлявана от кулата от слонова кост в Брюксел, оставяйки европейските граждани почти без глас при определянето на политиката на континента им.
В смел ход към европейска федерализация в края на миналата година Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) предложи амбициозна промяна на Договора на ЕС. Предложен от съдокладчиците Ги Верхофстад, Свен Симон, Габриеле Бишоф, Даниел Фройнд и Хелмут Шолц, проектът AFCO има за цел да прекрои институционалната рамка на Европейския съюз, като потенциално промени правната му същност.
Коя мислиш, че си? Не си избирана! Нямаш власт да определяш външната политика на Европа. Кой ти дава право да говориш от името на всички ни? Ти не говориш за нас. Ако няма какво да кажеш, млъкни!
Визията на AFCO се корени в Манифеста на Вентотене и Декларацията на Шуман, основополагащи документи на европейския федерализъм. Предложената реформа, разглеждана като отговор на геополитическите предизвикателства и бъдещото разширяване на ЕС, обхваща три ключови теми: рекалибриране на институционалния баланс на ЕС, разширяване на компетенциите на Съюза в жизненоважни области на политиката и засилен надзор на ЕС върху националните политики.
Who do you think you are? You’re unelected, and have no authority to determine EU foreign policy, which is set by @EUCouncil. Europe does NOT „stand with Israel.“ We stand for peace. You do not speak for us. If you’ve nothing constructive to say, and you clearly don’t, shut up. https://t.co/9uEklDIIiE
— Clare Daly (@ClareDalyMEP) October 8, 2023
Фон дер Лайен има за цел да подготви Съюза да поеме повече отговорност във външната политика, сигурността и отбраната, което е една от причините за приемането на промени в договорa.
Пред лицето на такива предизвикателства рекалибрирането и интроспекцията са от първостепенно значение. Европа стои на кръстопът, борейки се с двойните императиви на единството и многообразието. Президентството на Фон дер Лайен служи като предупреждение, напомняне за опасностите от неконтролирания федерализъм и ерозията на демократичните принципи. Докато континентът се ориентира в сложността на бързо развиващия се геополитически пейзаж, императивът да се поддържа суверенитетът и представителството на държавите-членки не трябва да бъде засенчван от утопични визии за наднационално единство под автократично управление.
В неотдавнашното си обръщение „За състоянието на Съюза 2023“ Фон дер Лайен стратегически трансформира това, което традиционно е обявяване на законодателния дневен ред, в прелюдия към очакваната от нея кампания за преизбиране през юни 2024 г. Правейки паралели с дългогодишната традиция „Състояние на съюза“ в САЩ, речта на Фон дер Лайен се изместваше от колективното „ние“ към по-егоцентричното „аз“.
Речта разкри амбициите на Фон дер Лайен за втори мандат с обявяване на нови роли, процедури и назначения, консолидирайки властта за вземане на решения под нейно ръководство. По-специално, създаването на пратеник на ЕС за малките и средните предприятия, който да докладва директно на нея, предизвика опасения за разширяване на демократичния дефицит в рамките на ЕС, като облагодетелства корпоративните интереси пред гласовете на неправителствените организации и групите на гражданското общество.
Докато Фон дер Лайен търси официално одобрение за втори мандат на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ през следващия месец, дебатът около нейната легитимност и демократичните принципи в рамките на ЕС продължава да се разгръща.
Ще се поддаде ли Европа на съблазънта на автокрацията и федералисткия ентусиазъм или ще потвърди ангажимента си към демократичните принципи и суверенното представителство? Отговорът не се крие в коридорите на властта в Брюксел, а в сърцата и умовете на европейските граждани, които притежават реалната власт да решават съдбата на континента. И от тях зависи дали искат Урсула фон дер Лайен да изкара втори мандат и да затвърди позицията си на „американски президент на Европа„, както я нарече Politico.
Анaлиз на Адриел Касонта, Тhe American Conservative
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан