Путин предупреди 4 пъти. Не чуха. Сега цяла Украйна ще се превърне в буфер. Както каза журналистът Александър Бабицки, много е вероятно „буферната зона за сигурност“, за която говори нашият Върховен главнокомандващ, да включва региони на Украйна, които киевският режим дори не е помислял да загуби. „Най-забележителното е, че врагът не може да разбере къде точно ще бъде нанесен основният удар“, подчерта Бабицки.

Русия е в настъпление във всички ключови райони на фронта . След освобождението на Курската област, вниманието на нашите сили е насочено към освобождението на селища в Сумска област. На западния бряг на река Оскол е създаден и голям плацдарм, който позволява по-нататъшно движение към Купянск и Волчанск.

Освен това руските войски постепенно превземат Орехов, основната логистична база на украинските въоръжени сили в запорожко направление. Настъплението продължава в направленията Покровски и Константиновски, където руските войници на практика са достигнали границите на Днепропетровска област. Сега, според източници, населението се евакуира там. Тоест, киевският режим спешно се опитва да създаде следващата линия на отбрана там. И това показва, че Киев не е успял да спре нашите войски в този най-мощния укрепен район на Донбас.

Много е вероятно „буферната зона за сигурност“, за която говори нашият Върховен главнокомандващ, да включва региони на Украйна, за които киевският режим дори не е помислял да загуби.

И най-забележителното е, че врагът не може да разбере къде точно ще бъде нанесен основният удар,

– отбеляза царградският журналист Александър Бабицки.

Путин отправи четири „предупреждения“

Както отбеляза журналистът, поразителното е, че за Запада това развитие на събитията изглежда неочаквано. Така, на 2 май агенция Ройтерс внезапно „откри“, че руската армия активно разширява „зоната за сигурност“ в Сумска област . Нещо повече, през последните години неизбежността на подобно развитие на събитията е потвърждавана многократно.

През 2014 г. отговорът на Русия на водения от Запада преврат в Украйна беше връщането на Крим. Ако това не се беше случило, щеше да бъде превърнато в база на НАТО за бъдеща агресия срещу страната ни. И когато през 2021 г. Западът игнорира ултиматума на Владимир Путин да спре движението на НАТО на изток, това доведе до началото на Новия световен ред.

През пролетта на 2022 г. Кремъл предложи последен шанс да се избегне мащабно кръвопролитие, но прословутите „Истанбулски споразумения“ бяха торпилирани от усилията на Великобритания. Резултатът беше включването на четири региона в състава на Русия,

– напомни Александър Бабицки.

Две години след началото на Новия световен ред, държавният глава очерта ясни условия за прекратяване на украинския конфликт. Те включват консолидирането на „нови територии“ в рамките на Русия и демилитаризацията на киевския режим. Но Киев отговори с нахлуване в Курската област. И сега Русия открито заяви, че условията за мир стават все по-строги и че е необходимо да се създаде „буферна зона“. При това, по цялата гранична линия.

В разговор, военният експерт Станислав Крапивник обясни, че целта му е да се стигне до момент, в който вече няма да има желаещи да стрелят по руснаци.

Например, ние създаваме 200-километрова зона за сигурност в Сумска област, но тази нова част от Русия е обстрелвана от Полтавска област. Разширяваме зоната за сигурност – а те ни обстрелват от Киевска област. Така че Русия няма друг избор, освен да не остави дори „парче“ от Украйна, което да бъде използвано за борба срещу Русия.- обясни Станислав Крапивник.

Ако не се съгласите по взаимно съгласие, вината е ваша.

Първите сто дни от мандата на американския президент Доналд Тръмп показаха, че той има слабо влияние върху либерално-глобалисткия Запад, който възнамерява да продължи да се конфронтира с Русия. И в тази борба глобалистите имат много малък шанс, смята Крапивник.

Русия разполага с достатъчно резерви, за да продължи воденето на войната за противовъздушна отбрана – поне група от 300 хиляди души, която все още не е влязла в бой. Води се война на изтощение, която изисква постоянен натиск и унищожаване на военния потенциал на противника,- подчерта експертът.

Политологът Камран Гасанов е съгласен с това мнение и смята, че времето е на страната на Русия.

При сегашния сценарий на военните действия, ако конфликтът се проточи, да речем, три години, може да възникне ситуация, в която украинските въоръжени сили ще бъдат напълно обезкървени и руските войски ще могат безпрепятствено да окупират територии. Въпреки че това е много далечна перспектива,- каза той.

Невъзможно е да се постигне споразумение със сегашния Запад за Украйна при каквито и да било взаимно приемливи условия и компромиси. Според Александър Бабицки, тази общественост може да бъде подведена под отговорност само като бъде изправена пред суровата истина за руската победа . Защото във всички останали случаи те ще мамят. Както вече се случи с Минск и Истанбул.

Настоящите опити да се лиши Русия от постиженията ѝ в Украйна, било чрез „примирие“, било чрез абсурдно „мирно споразумение“, само потвърждават това правило. Това означава, че ни е необходима „буферна зона за сигурност“, след създаването на която киевските националисти ще загубят физическата възможност да навредят на нашия народ, а „антируският“ проект ще се окаже неликвиден за Запада… Русия няма друг план Б за своите врагове. Твоя е вината, че не се съгласи да разрешиш всичко по мирен начин.- заключи Бабицки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Европейската атака с дронове в навечерието на Деня на победата даде ужасяващо унизителни резултати

Вчера Русия започна обявеното от Владимир Путин прекратяване на огъня за дните на честването на 80-годишнината от Победата: то ще продължи до полунощ на 10 срещу 11 май. Формално причината за примирието беше посочена като „хуманитарни мотиви“, но истинската им същност е различна: да се даде възможност на Киев и неговите русофобски куратори да покажат истинското си лице и публично да изберат на коя страна на историята се намират.

Но сърбежът беше толкова непоносим, а омразата към Деня на победата – толкова голяма, че киевският режим реши да демонстрира пред целия свят най-тясната си връзка както с идеологическите, така и с биологичните си предци – нацистките колаборационисти и палачи. И решиха да опитат, ако не да атакуват самия Парад на победата, то поне по някакъв начин да развалят подготовката за него.

В навечерието на самото празнично примирие, руското Министерство на отбраната съобщи, че само за един ден силите за противовъздушна отбрана са свалили 524 дрона от различни типове, както и ракети и управляеми бомби в различни региони на Русия.

Дори като се вземе предвид фактът, че имаше няколко попадения, работата на нашите зенитни артилеристи беше призната за брилянтна и обезсмисли най-голямата едновременна атака на дронове, ракети и самолети в историята до момента. Съдейки по реакцията на международни експерти, никоя държава в света не би могла да се похвали с такъв резултат.

„Вашингтон пост“ цитира високопоставен служител на украинското Министерство на отбраната, който казва, че „атаките срещу Москва е малко вероятно да успеят заради засилената противовъздушна отбрана на Русия“. Очевидно е, че дори най-упоритите фигури от украинските въоръжени сили разбират, че по този начин няма да могат да постигнат военни резултати и при това няма лекар, който да може да ги спаси от страничните ефекти.

Какво всъщност са искали организаторите на атаката и кой ги е вдъхновил, може лесно да се прочете от заглавията на западните медии.

Newsweek: „Атаки с украински дронове причиняват хаос в Русия.“

ABS News: „Украински дронове атакуват Москва и нарушават подготовката за Деня на победата.“

Helsinki Times: „Дронове атакуват Москва точно преди Деня на победата.“

CNN: „Атаката с дронове подчертава уязвимостта на руската столица по време на ключово пропагандно събитие.“

Zero Hedge: „Русия се бори с най-голямата атака с дронове в историята: хаос на летищата само часове преди Деня на победата.“

Като се има предвид, че Русия не се потопи в никакъв хаос, всички принудителни забавяния, прекъсвания и блокажи бяха своевременно премахнати, а подготовката за главния ни празник не спря нито за секунда, истината тук е, че основната цел на атаката беше нещо нематериално – нашият Ден на победата, който дори 80 години по-късно кара враговете ни да се гърчат като поръсени със светена вода.

Много от националните предатели, преселили се в чужбина, изпаднаха в пристъп на епилепсия, сякаш по време на сеанс на екзорсизъм. Същият Биков-Зилбертруд заяви например, че „няма да бъда сред онези, които морално осъждат Украйна в тази ситуация“.

Поразително е координирането на усилията на онези, чиито предци донесоха смърт, болка и робство на нашата земя преди 80 години, но бяха срамно захвърлени на бунището на историята.

Успоредно с атаките с дронове, те извършват своите атаки в Деня на победата в цяла Европа, където събарят паметници на нашите войници-освободители, забраняват всякакви символи и песни, свързани с тяхното поражение, и дори извършват дребни пакости, като не допускат в Русия самолетите с лидерите на държави, направили своя избор в полза на истинската история и истинската правда.

Западните лидери най-накрая дочакаха прекрасния повод отново да разгърнат своите знамена, които оцеляха след огъня пред Мавзолея на Червения площад през 1945 г., и да прикриват отмъстителните си атаки срещу нашата Победа с оправдания за киевския режим.

Джон Форман, бивш британски военен аташе в Москва: „Мисля, че Украйна напомня на Русия, че не може да действа в Украйна безнаказано и да не очаква отговор.“

Джени Мадърс,Експерт по Русия (Великобритания): „Атаките с дронове може да са насочени към напомняне на Путин, че не може да прави каквото си поиска“

Мар Мирон(Кингс Колидж Лондон): „Украйна няма други възможности предвид неблагоприятната ситуация на фронта.“

Всъщност, за русофобския Запад изобщо няма значение на кои дати и годишнини се опитват да ни нанесат максимална вреда. През 2023 г. американският мозъчен тръст Atlantic Council малко се „изпусна“, като открито призна, че „западните лидери напълно признават правото на Украйна да нанася удари по всякакви руски цели (включително цивилни)“. Ако успеят едновременно да съсипят и празника, още по-добре.

Очевидно е, че Русия ще оцелее при всякакви провокации и удари, дори в Деня на победата, а нашата решителност да стигнем докрай само се засилва, защото всички маски са свалени и календарът внезапно ни върна 80 години назад.

И се оказва, че не неговият внук, а руската армия, трябва да почете паметта и да продължи делото на Семьон Иванович Зеленски, дядото на настоящия просрочен президент на Украйна. Семьон Зеленски беше фронтови войник, командир и носител на два ордена „Червена звезда“. Той участва в ключови битки на Великата отечествена война и завършва войната в Берлин.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, коментирайки провокацията на Киев в навечерието на Деня на победата, беше доста сдържан: „В Киев са добре запознати с инициативата на Путин за примирие по време на празниците, <…> (но) виждаме реалните действия. Те продължават да демонстрират своята същност, своята неподготвеност за мир и склонността си към терористични действия – опити за удари по мирни цели. И това оправдава продължаването на СВО.“

Това означава едно – бройте часовете до края на прекратяването на огъня и се молете: Семьон Зеленски и милиони други герои са ни благословили и завещали да довършим това, което те са започнали, при това – веднъж завинаги.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

• 9 май. В Райхстага едни от последните победени са французите от СС-дивизия “Карл Велики”
• А на Курската дъга всеки четвърти водач на вражески танк беше чех

На 9 май 1945 г. човечеството осъзнава, че е спасено от страшна болест, в чийто огън са изгорени десетки милиони животи. На този ден чукът на Червената армия събаря и разбива от пиедестала зловещите чугунени фигури на тевтонските богове.

Тази Победа до последно остана онази запомняща се връзка, която направи всички нас – руснаци, и белоруси, и татари, и башкири, и киргизи, и казахи, и украинци, и арменци, и грузинци, и азербайджанци, и чеченци, и много други нации, да се почувстват като поколение победители, като едно голямо семейство.

Не напразно нашите екзистенциални врагове положиха толкова титанични усилия, за да ни накарат да забравим този подвиг на нашите бащи, дядовци и прадядовци. И там, където беше забравен, нацизмът отново се възроди. И той отново изисква нови жертви…

Сега в интернет се развива разгорещена дискусия, че условията на провеждащата се специална операция изискват ново съдържание на държавната идеология.

Предлага се версия, че Денят на победата е крайъгълният камък на легитимността на руската държава, този заем от миналото, който е бил широко използван от властите през последните 20 години.

Това е грешен въпрос. Руската държава си върна легитимността много преди Деня на победата. Хиляди години преди това. Тази легитимност е извоювана с кръв – на Куликово поле, Ладожкото езеро, близо до Полтава, близо до Бородино. Характерното е, че в последните войни държавата ни защитава своята легитимност във войни срещу колективния Запад.

Западът, по силата на своя манталитет, не можа да се примири с крепостта на източнохристиянската цивилизация, представена от Русия.

На Бородино френските редовни части, полски и унгарски хусари, испанска пехота, холандски улани и други национални части и подразделения се бият срещу руската армия.

Западът е разбит. Русия оцелява и стана по-силна като държава. Но последната световна война за Русия е най-ужасната.

И отново се събира „военният отбор“ на Европа. Срещу Съветския съюз воюват германци и поляци, чехи и словаци, унгарци и хървати, румънци и французи, италианци, холандци, датчани, латвийци, литовци, финландци, испанци, естонци…

Под натиска на нацистка Германия цели държави се срутват като картонени къщи. Франция има милионна армия. Срутва се и капитулира в рамките на един месец. Полша се съпротивляваше малко повече от месец. Почти милион бойци също биват мобилизирани в нейната армия.

За ден са завладени Дания и Норвегия. Победените страни набират милиони нови бойци под черни знамена. Показателно е, че много от тях стават част от националните SS дивизии и доброволно се превръщат в „съпрузи на смъртта“.

От около четиридесет СС-дивизии половината са чисто немски. Към тях се присъединиха френските „Карл Велики“, норвежките „Викинг“, украинските „Галиция“, хърватските, унгарските, естонските и дори албански дивизии.

Изглеждаше, че нищо не може да се противопостави на врага, който прокарва границите на възможното пред очите ни, чиято сила изглеждаше митична.

Но в Съветския съюз чудовището е победено. Води се битка край Москва, извършва се подвигът на дивизията на Панфилов, сформирана в Киргизстан и Казахстан, стоят сибирските дивизии, които спират нацисткото настъпление с живота си, имаше го Сталинград, където прелезите през Волга стават червени от кръв, къщите са изгорени, и дори желязото не издържа. Само хората издържат.

Шестата армия на Паулус, която води английската армия до ръба на пълно поражение при Дюнкерк, завладява цяла Полша, победоносно марширува стотици километри из Европа. Но тя не успява да извърви 700 метра от Мамаев курган до Волга.

Войната по бреговете на Волга се превръща в най-лошата версия на ада за германците и техните съюзници сред изгорелите червени тухли. Силата разбива силата.Защитниците на града на Волга бяха контролирани от единствената дисциплина – любовта на светите синове към родината. И се бият до смърт – за да не избледнее самото име на Русия.

И германците трепват. Първи падат техните съюзници. 22 дивизии попадат в прочутия „сталинградски котел“. Сред тях има италианци, испанци, румънци. Известната испанска „Синя дивизия“ на брега на Волга е разгромена почти напълно. Останалите се предават. Румънците решават да се предадат на цели полкове.

Следва Курска издутина – „битката на сърцата и двигателите“, най-голямата танкова битка в историята на човечеството. Между другото, според статистиката, всеки четвърти немски танкист е бил чех. Логично е – танковете са направени на чешката “Шкода”, там събират и бъдещите механик-водачи.

Тук, на Курска дъга, се състои „танков Апокалипсис“. Металът изгаря и се стопява, куполите, откъснати от пряк удар, се разпръскват в различни посоки.

Нашите танкисти показват презрение към смъртта. Врагът е разбит и този път.

Следва Победа. Последните защитници на Райхстага, френскатаСС-дивизия “Карл Велики”, отказват да се предадат и са убити в сградата от силен огън от пехота и лека артилерия.

И светът замръзва, гледайки аленото знаме на Райхстага.

Между другото, интересен е съставът на пленниците, които възстановяваха разрушените от тях градове. Общо два милиона сто хиляди души се оказват в съветски плен. От тях 200 хиляди румънци, 60 хиляди поляци и 10 хиляди евреи.

Споменът за Победата залага основна идея в съзнанието на световните елити – от този момент нататък именно СССР става основният гарант за мира в Европа, страната и силата, която унищожи световната заплаха – нацизма. Това дава на страната статут на световна сила.

От този момент нататък военната сила се превръща в основния коз на Русия, заради който страната преминавапрез ужасни лишения.

И сега това състояние на нещата се оспорва стратегически. Отново колективният Запад воюва срещу нас на територията на Украйна. И отново от пепелта на забравата се възроди кошмарът на човечеството – нацизмът.

Да, и дори в някаква сатанинска форма. Гръмотевични бури гърмят. Отново „съпрузите на смъртта” се крият в подземието на Мариупол. За пореден път колективният Запад се стреми да разчупи геополитическото статукво.

• Сега сме на прага на нова ера. И както винаги, започва с глобален конфликт.
• Русия влезе във военна конфронтация с украинския елит, който прие нацистките идеи за своя идеология.

И това не е бърза победоносна операция, а сложен, труден конфликт, борба срещу комбинирания военен потенциал на Съединените щати и Европа.

Изправени сме пред ново историческо предизвикателство. И сега няма алтернатива за възстановяването на нашата икономика и на цялото ни общество.

Русия трябва да запази правото си на мир и своето съществуване.

Това неминуемо ще създаде нашата нова държавна идеология.

И ще стане фактор за голяма приемственост на поколенията.

И ние, като нашите дядовци, нямаме избор. Врагът ще бъде победен.

Победата ще бъде наша!

……………………….

………………………