Бойко ни остави пандемия! Вместо с вируса, властта се бореше с протестите

Как всички мутанти, включително здравният министър, почнаха да повтарят как легла има, ама лекари няма

Ако все още се интересувате от новините, няма начин да отворите информационен портал, новинарски сайт или да пуснете телевизия и да не засечете някоя история за здравната ни система и как се оправя с коронавируса у нас. И общото впечатление, което се създава … е, всички знаем какво е.

Обективно погледнато, една от най-бруталните аларми е липсата на възможност личните лекари дистанционно да пращат свои пациенти за PCR тест и болнично лечение. Или просто казано – електронно направление! Това, че направление за PCR тестове т.е. безплатно изследване ще може да бъде давано от личен лекар, беше съобщено още на 7 октомври! Но днес, 31 октомври, още не е факт. Щяло да е факт в края на следващата седмица, според здравния министър.

Г-н министър, колко време мина от края на извънредното положение т.е. голямото затваряне, до момента, в който взехме да прескачаме като Стефка Костадинова брой заболели на ден – 500, 1000, 1500, 2000, 2500? Държавата какво прави, та чак сега ще излезе електронно направление? Дали не трябваше вече да е излязло, примерно някъде към началото на септември? Нещо не разбрахте какво предстои ли, след като цял свят говореше месеци наред за втора вълна?

Друго много тревожно е как всички, включително здравният министър, почнаха да повтарят как легла има, ама лекари няма. И медицински сестри, и санитари. А това е нещо, което се знае. И като се знае, помисли ли се какво да се направи? В други държави, например Испания, бяха направени болници само за коронавирус – конкретно до Мадрид.

Идеята – на едно място да се лекува само COVID-19 и с по-малко персонал, отколкото във всяка болница да се отваря отделение и да се отделя от нейния персонал. У нас така и не беше направено – и не се чу защо от Националния оперативен щаб (НОЩ), само инфекционисти като д-р Трифон Вълков коментираха, че трудно е можело да се събере персонал за такава болница.

Трето – чак сега взеха да се правят координационни центрове и да се внедряват системи да се знае в коя болница колко свободни легла има и къде може да бъде закаран пациент. Дали пък не трябваше да стане до началото на септември? Всъщност обаче и аз бъркам. Въпросите не са към НОЩ или дори към здравния министър – те са към Бойко Борисов. Много добре знаем всички, че поне видимо нещо почва да се случва в тази държава само когато той каже. Случва се не изцяло, но поне има раздвижване.

Само че Борисов мълча – и сега се сети да иска от подопечните си министри да се грижат, да предлагат … При над 2500 заразени на ден се сети, а трябваше да се сети най-късно през август, когато кривата на заразата още вървеше надолу – даже далеч по-рано, още когато за пръв път е чул израза „втора вълна“. Само че тогава и в началото на септември протестите срещу управлението му бяха силни и той обикаляше по села и паланки да събира кураж да се изправи срещу яйцата, които летяха и още летят. Какво има да става – да сме живи и здрави да видим. Обаче ако не сме видели, че това управление не става, вече наистина не знам за какво са ни очи. Защото при кризи като с коронавируса бездействието, късното действие и грешките струват животи – директно, не само косвено!

В критична ситуация закъснялата помощ е равнозначна на липса на помощ! И нека всеки помисли кой е виновен за това, дори по-важно – защо е виновен? Защото няма как да помогне, тъй като 10 години назад толкова е работил и се е докарал да няма, или защото има, обаче ще му се наруши твърде много личният комфорт?

Автор: Ивайло Ачев